Баскетболната легенда Петър Петров с прякор Кемпа, излезе с ново обръщение в профила си във Фейсбук. Той отново коментира случващото се в Спартак (Плевен) и управлението на клуба. Петров напуска Управителния съвет, тъй като е несъгласен с ръководството.

Публикуваме без редакция коментара му:

"Писмо с продължение от мен, Петър Петров.

Ежедневната храна на моето семейство се осигурява от баскетбола и аз съм длъжен да се боря за тази игра! Както мога, често и почти сам.

Реших да напусна нашия клуб „Спартак“ – Плевен. Нали съм член на Управителния Съвет все пак. Правя го поради следните причини: Аз съм остро несъгласен с политиката на управление, ако въобще това може да се нарече управление. Освен това, моите принципи на работа, на живот, на отношение към играта и хората са толкова различни от всичко това, в което е вкаран нашият клуб, че аз не виждам мястото си тук.

Как да съм си на мястото в „клуб“, чийто президент не е стъпвал в залата от години, клуб, чието ръководство не е провело едно най-обикновено събрание, камо ли среща. Клуб, в който не се знае кой е на работа и ако има някой такъв, какво работи????? Клуб, който не е положил грижи за „две стотинки“ за своите последни мохикани – двамата, трима самоотвержени треньори???? Клуб, който не знае децата от школата къде, с кой играят, дори не се знае и къде тренират и как?????

Позволявам си да отправя и една последна молба към многоуважавания (и не само от мен ) г-н Румен Петков. Мисля, че няма за кога и защо да се крием и прикриваме. Вие години наред сте осигурявали финансирането на клуба. Осигурявахте пари и то не малко, но нищо не излезе от тази инвестиция. Всичко, което осигурявахте се харчеше (харчело се е) неразумно и единствено и само за представителния мъжки отбор на клуба. Нищо и никога с мисъл за бъдещето. Моля и този път за вашата помощ и вашата инвестиция! Но днес и сега, г-н Петков клубът ни няма толкова нужда от купища пари, а от ред, дисциплина, работеща структура от А до Я, нормално и отговорно ръководство, ежедневна упорита работа. С една единствена мисъл: ДЕЦАТА! Защото се докарахме до там да се сравняваме с град като Габрово, който не е дал нищо на баскетбола, но днес благодарение на упорития труд на няколко плевенчани има в детско-юношеската си школа 450 деца, а ние едва около 100!!!!!!!!

Моля, моля и пак ще моля за това усилие от ваша страна, г-н Петков! Не искам пари, искам да се възроди школата ни и отново да произведе играчи от класата на Антов, Пламен Петров, Хрисимир Димитров, Дарин Велико, Вутев, Поля Цекова, хора, които оставиха незаличима диря в българския и европейски Баскетбол. А да не забравяме, че школата ни произведе и много „неуспели“ баскетболисти, сега лекари, учители, треньори и т.н.

Тръгвам си, но никога няма да кажа сбогом на родния си клуб! Отивам да работя за баскетбола! Телефона ми го знаете всички, получих много подкрепа от обикновени граждани, от колеги, треньори, общественици. Чувах само едно: да, прав си, така трябва, с теб сме!

С мен сте и затова съм усмихнат постоянно. Накрая искам да споделя едно лично впечатление от последния сезон. Изгледах повечето от мачовете на първия ни отбор, като си купувах всеки път билет. Имаме публика един път! Повярвайте ми, играл съм за кой ли не в България и къде ли не, но такава знаеща, разбираща играта и отзивчива маса от почитатели никъде няма! Ето това е най-ценния капитал, г-н Петков, направете го за тях и за нашия град. Повярвайте ми, ще ви се върне стократно!

И ако съм обидил някой или засегнал, знайте, че аз съм си биткаджия, направил съм го неволно, направил съм го от страст, а не от злоба и знайте, че в момента, в който пиша това съм се поклонил до земята и моля за вашето извинение!

Всеки един, който ще работи поне един ден за този клуб има моя респект и благодарност!

С почит: Петър Петров-Кемпа"