Гардът на Левски-Лукойл и на националния отбор на България Чавдар Костов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е един от най-големите ни таланти в баскетбола. В досегашната си кариера е спечелил седем шампионски титли в първенствата на България, Австрия и Северна Македония. Три пъти е носител на купата на страната ни със състава на Лукойл-Академик и веднъж с отбора на Работнички (Скопие). Бе най-добрият на полето при триумфа със Суперкупата на България след успех над Балкан (Ботевград). Целта пред „сините“ този сезон е спечелването на титлата в родния шампионат и постигане на нещо запомнящо се в турнира за Купата на ФИБА Европа.

- Чавдаре, здравей! Колко време ти беше нужно, за да приемеш офертата на Левски-Лукойл?
- Като цяло не ми беше нужно много време, понеже Тити Папазов е голям сладкодумец и доста бързо ме убеди да дойда в Левски-Лукойл. Чувствам се много добре, че приех неговото предложение.

- Колко разговора проведе с Константин Папазов, докато дадеш положителен отговор за преминаването ти при „сините“?
- Имах доста разговори с него, но те не бяха конкретно за офертата на Левски-Лукойл. Както знаете, той говори доста, но бяха само един или два разговора специално за предложението и какво да очаквам, когато дойда тук.

- С какво те спечели Тити Папазов през годините? За никой не е тайна, че сте близки. Какво научи от него, имали ли сте конфликти във времето?
- Да, доста сме близки и не крия това нещо. Мисля, че ме е спечелил с неговия характер. Както е в добро настроение, за една секунда може да отиде точно на обратния полюс – да се развика, да направи скандал. На мен това нещо ми допада и обичам да работя с човек като него. През годините доста съм научил от него, понеже се познаваме от 13-14 години.

- Имаше ли други предложения след двата много силни сезона, които изигра с екипа на Работнички (Скопие)?
- Да, имах и други предложения, но обмислях вариант да се завърна в България. Тити Папазов помогна много да взема това решение.

- Левски-Лукойл спечели първата суперкупа на България след победа над Балкан (Ботевград), а ти беше избран за MVP на мача. Очакваше ли този успех и колко важен бе той за теб, както и за отбора, за който играеш?
- Очаквах да победим Балкан. Седмица преди мача Тити ни насаждаше в главите, че мачът е много важен. Не от гледна точка, че купата е важна, а да започнем сезона с победа в официален мач. Наистина отборът беше доста добре подготвен и се отрази много положително да стартираме с успех.

- Как приемаш ролята на лидер в отбора на „сините“? През този сезон ръководството, както и феновете очакват от теб да си водещата фигура в тима…
- Старая се да давам всичко най-добро от себе си, за това тренирам всеки ден. Надявам се да продължавам с добрата игра и да помагам с каквото мога на отбора за бъдещите мачове.

- Пет години не си бил част от българското първенство. Какво е нивото в момента, по-класни ли са отборите, има ли конкуренция?
- През годините, в които бях в чужбина, следях доста често мачовете от българското първенство по телевизията. Мога да кажа, че нивото в България с всяка изминала година става все по-добро и по-добро. Този сезон първите четири-пет отбора са доста конкурентни и борбата за първото място ще бъде много голяма. Видяхте как Левски, който миналата година имаше страхотен отбор, загуби титлата. Този сезон се надяваме да я върнем. Всеки се бори да демонстрира най-доброто в първенството. Надявам се ние да го покажем тази година без прецедент.

- Но в мачовете досега като че ли не срещате сериозна съпротива от останалите отбори. Вижда се, че горе-долу сте една класа над тях. На какво се дължи това?
- Направихме доста добра предсезонна подготовка. Благодаря на треньорите, които имат заслуга за това. Наистина до момента играем много добре. Надявам се да задържим тази игра, но тепърва ще се сблъскваме със силните отбори от първенството. Дано покажем добра игра и там.

- Както ти спомена, през тази кампания Левски-Лукойл ще преследва титлата и купата на България. Кой обаче от останалите отбори най-много се доближава до „сините“?
- Още не сме играли срещу Рилски спортист и Балкан в първенството. Понеже беше първи мач, домакински мач и може би Балкан бяха малко превъзбудени, не влязоха много добре в срещата. Но от това, което наблюдавам в останалите срещи предполагам, че Берое ще ни е най-големият конкурент тази година.

- Какви са амбициите ти в турнира за Купата на ФИБА Европа? Има ли класа Левски-Лукойл да излезе от групата?
- Мисля, че имаме нужната класа и в момента отборът е сработен доста добре. Надявам се да показваме играта, демонстрирана досега. Всеки да даде каквото трябва, за да може отборът да продължи напред.

- Къде е мястото на българския баскетбол на картата на Стария континент?
- Мястото на българския баскетбол е на европейско ниво според мен, независимо, че в последните години нямаме този късмет да бъдем там. Стараем се и правим всичко възможно българският отбор да се класира на европейско първенство.

- Какво обаче не ни достига? Например миналата година се постигна един феноменален успех срещу отбора на Франция в световна квалификация, но като че ли това са само епизодични срещи, в които изведнъж избухваме…
- Това е доста труден въпрос. По малко от всичко не ни достига. Напоследък забелязвам, че нямаме достатъчно характер и злоба, които да покажем срещу по-слабите отбори, когато наистина трябва да победим. Срещу по-силните знаем, че няма какво да губим, даваме всичко от себе си и нещата понякога се получават. Но във важните мачове, когато българският национален отбор трябва да победи на всяка цена, досега не сме изиграли нито един, както трябва.

- Имал ли си разговор с настоящия старши треньор на националния отбор на България Росен Барчовски, който беше избран преди месец?
- Да, видяхме се. Той беше на една тренировка на Левски. Не сме говорили нищо конкретно, просто го поздравих. Той ми каза какво ще бъде под негово ръководство в националния отбор.

- Има ли нужда българският клубен и национален отбор от чужденци?
- Според мен имаме нужда, независимо, че не съм фен в българския национален отбор да има чужденец. Мисля, че има нужда, защото има недостиг на играчи. Особено на високата позиция сме много слаби. Повечето играчи се отказват доста млади. Мога да дам за пример Ники Върбанов, който може би щеше да е в разцвета на силите си, а вече не играе баскетбол. Просто сме много къси от страна на високи играчи.

- Според теб има ли достатъчно деца, които се запалват по баскетбола и искат да играят този спорт? Преди години бяхме водеща сила в този спорт и изведнъж настъпи криза, от която трудно ще излезем…
- Да, независимо, че повечето школи имат отбори, покриват бройката, със сигурност има недостиг на деца. Мога да дам пример – от моя отбор като юноша на Левски може би съм единственият, който играе професионално баскетбол. За да направиш едно поколение, което да дойде в националния отбор, трябва да има много деца, за да се съберат 12, които да направят добър тим, който може да се конкурира с отбори от Европа.

- Само финансите ли са проблем?
- Не, със сигурност не са само финансите. Може би животът, който живеем в момента. Децата, които не искат да спортуват толкова често, а обичат да стоят на компютри, таблети и не намират време за по-активен живот. Може би това е един от главните проблеми да няма толкова много запалени хора да играят баскетбол или какъвто и да е спорт.

- Разкажи ни за началото на твоята кариера – как стигна до баскетболната зала? Имаше ли колебания да започнеш с някакъв друг спорт?
- Да, имах колебания. Първоначално исках да ставам волейболист, после футболист и в последствие се записах да играя баскетбол в школата на Левски, тъй като ми беше най-близо. Баща ми беше локомотивец и искаше да отида в Локомотив, но в последствие се записах в Левски. Първоначално ходех два пъти в седмицата, тогава треньорът забеляза, че имам необходимия талант и почна да ме вика всеки ден и с по-старите, и с по-младите. Полека-лека се наложих в отбора на Левски при юношите и тогава Тити Папазов видя някакъв потенциал в мен.

- Колко време продължи това твое колебание между волейбола, футбола и баскетбола?
- Горе-долу около две години паралелно ги въртях всичките спортове.

- Имаше ли кумир в онези години, когато стартираше твоята кариера?
- Когато започвах да играя, най-добрите баскетболисти бяха Тодор Стойков и Филип Виденов. Предимно тях следях и си представях как играта ми ще се развие.

- Кои са треньорите, които са допринесли за изграждането ти като силен състезател? За единия вече разбрахме…
- Единият е Иван Конов, лека му пръст. Почина преди няколко месеца. Той е главният виновник да играя баскетбол. След това в по-късен етап на развитие много ми помогна Данчо Колев и в последствие в мъжките отбори Тити Папазов, Желко Лукаич… Сменил съм доста треньори, не искам да изброявам имена, за да не забравя някой. Но много хора помогнаха за моето развитие.

- Труден ли ти беше преходът от юноша в мъжкия отбор? Как приеха теб – един от най-големите таланти в българския баскетбол?
- Доста труден ми беше преходът. Мисля, че това е една от причините много момчета в българския баскетбол да спират да играят на този етап, понеже преходът от юноши към мъже специално в България е доста труден. Не ти дават необходимото време и шанс, за да покажеш на какво си способен. И при мен горе-долу се получи такова нещо. Когато влязох при мъжете, независимо че Тити беше треньор и ме харесваше, не ми даваше необходимото игрово време. Но в последствие в отбора имаше контузени, някои играчи си тръгнаха, Тодор Стойков замина за Валенсия и аз получих шанс и показах какво мога. Това беше моят момент.

- Мислил ли си си в тези моменти да се откажеш от баскетбола?
- Не, никога не ми е минавало през главата да си кажа, че повече никога няма да играя баскетбол. Просто това ме е мотивирало още повече, понеже съм доста трудолюбив и обичам да тренирам.

- Играл си в Гърция, Австрия и Северна Македония – къде се чувстваше най-добре?
- В Гърция се чувствах най-добре. В повечето години бях близо до морето, а животът до морето ти се отразява много положително, независимо дали си имал слаб мач или лош ден. Морето действа положително на ежедневието ти и те зарежда с енергия. Бях четири години в Гърция и създадох доста приятелства там. Останах с много добри впечатления от хората там.

- Какво е нивото на баскетбола в Австрия и в Северна Македония? Би ли го сравнил с българското?
- В македонското първенство може би първите три-четири отбора се доближават до нашето ниво. В Австрия нивото е малко по-непрофесионално, понеже повечето австрийци в отбора работят и нещо друго, а използват баскетбола като втора работа. В отборите има повече чужденци – доста американци и европейци. Но и там имах много хубава година. Като цяло, където и да съм играл, не съм имал лошо мнение за отбора, за лигата и за живота там.

- А когато беше юноша, къде мечтаеше да играеш? В коя държава най-много ти допадаше баскетболът?
- Може би Испания. Сега това е една от най-силните лиги и тогава беше така. Мечтаех да се пробвам там, но не се получиха нещата.

- Кои са двубоите в кариерата ти, които са ти донесли много радост и никога няма да забравиш?
- Може би първата титла, когато по стечение на обстоятелствата преди финалния плейоф освободиха Тити Папазов от треньорския пост. Отборът беше в дупка, много от играчите обмисляха дали да си тръгнат, дали да останат, имахме и контузени. Реално погледнато отборът беше от шест-седем човека, които играеха. Тогава бях на 17 години и това е една от най-сладките ми титли, тъй като беше доста измъчена.

- Кои са разочарованията ти в кариерата ти?
-  Нямам чак толкова разочарования. Все пак е спорт, трябва да можеш и да губиш. Всеки иска да побеждава, но трябва да си готов и да загубиш някой мач.

- Търсил ли си съвети от по-големите в отбора?
- Най-вече съвети съм получавал от Тодор Стойков. Той беше един от главните играчи, беше капитан на отбора. Взе ме под крилото си и ми даваше доста съвети. Играеше за мен, когато бях по-млад на терена и това ми даваше самочувствие за в бъдеще.

- Подаваше ли ти топката?
- Да, помагаше за моето развитие като баскетболист.

- Допускал ли си грешки като състезател, за които съжаляваш?
- Да, със сигурност мога да кажа, че съм допуснал доста грешки. Имал съм излизания, неспазване на режими. Сега като се замисля, ако съм ги бил свел до минимум, може би кариерата ми е щяла да се развие по друг начин. Вероятно всеки един спортист минава през този момент.

- Кое те накара да си промениш отношението към спортния режим? Сега твои съотборници казват, че не излизаш, а предпочиташ семейния уют…
- Горе-долу в последните четири години доста сериозно съм се взел. Не от професионална гледна точка, а просто искам да го направя за себе си, да видя как ще се почувствам. Всяка година експериментирам с хранителен режим, запалил съм се доста. Сега не ям месо вече седми месец. Поставил съм си за цел, докато играя баскетбол, всяка година да пробвам по нещо ново, за да видя как ще се чувствам най-добре.

- Кой според теб в света в момента играе най-модерния баскетбол? Изненада ли е за теб, че Испания стана шампион на планетата?
- За Испания не е изненада. Очаквах да играят много силен баскетбол, все пак имат много играчи, които играят на доста високо ниво. Личеше си, че като отбор има много голяма химия между тях. Просто нещата им се получаваха във всеки един мач.

- Това ли е за теб еталонът за баскетбол?
- Може би да.

- А „извънземните“ от НБА?
- Там нещата са съвсем различни, те наистина са си „извънземни“. Няма как да ги коментираме тях.

- Може ли нещо да те накара да оставиш баскетбола?
- Ако започнат да ми плащат същите пари, за да ходя за риба, може би да.

- Мечтата ти е да имаш язовир…
- Да, една от мечтите ми е да имам язовир, защото наистина съм доста запален по спортния риболов. През свободното ми време много често съм на язовира. Беше ми влязло в главата да си имам язовир и да го направя така, че да имам много риба и да си правя кефа.

- Защо реши да заложиш на тази визия, на лъмбър стил?
- Просто отвътре ми дойде. Първоначално започнах в Гърция. В първата ми година там се хванах на бас със съотборник кой по-дълго време ще изкара с брада. Тогава я задържах за първи път около седем месеца, а Тити Папазов беше човекът, който я махна от мен преди мача на националния отбор срещу Германия.

- Какво ти каза?
- Каза: „Моля ти се, не мога да те гледам повече с тази брада, позволи ми да я махна!“ Много настояваше и една вечер му позволих да ме обръсне, точно преди мача.

- Сега има ли шанс това да се повтори?
- Единственият шанс е ако вземем и трите купи. Тогава отново ще ме видите без брада. Но има и друг вариант, с него си говорихме на бъзик, тъй като беше участвал в едно предаване с епилация. Казах му сега да се епилира пред целия отбор, а аз ще си махна брадата.

- Кое те прави щастлив?
- Животът, който живея в момента. Щастлив съм, че съм в България, със семейството ми, жена ми е до мен и играя баскетбол.

- Разочаровал ли си се досега от приятели? Губил ли си вяра в приятелството?
- Не, със сигурност не съм губил вяра в приятелството. Но е имало моменти на съмнения дали приятелството е достатъчно силно.

- Какво искаш да кажеш за финал на нашия разговор?
- Искам да кажа на хората да заповядат в залата и да се запалят все повече към този хубав спорт – баскетбола. Да запишат децата си дали на баскетбол, дали на футбол, на какъвто и да е спорт. Да ги откъснат малко от таблетите, компютрите, от ежедневието и да бъдат по-активни. Защото когато човек спортува, се чувства най-добре.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+