Съвсем скоро предложих женското баскетболно първенство да бъде прекратено. Макар и временно. Да бъде рестартирано, защото така не става. Стана страшно. Скочиха ми всякакви “капацитети”. Къде ще тренират и играят нашите деца, щели сме да убием спорта (естествено, нищо против развитието на детския и юношески спорт, но не и професионален в този му вид). Та, вие това спорт ли наричате?! Нещо, към което интересът спада с всеки изминал ден и от страна на желаещите да го спортуват, и на зрителите, и на медиите, спонсорите. С една дума – на всички. Мъжкото първенство уверено върви към аматьорско ниво. Това ми повтаря един дългогодишен ръководител, ама аз съм упорит и не му вярвам. Казвам си, че е зле положението, но че и и по-зле има накъде да става. Т.е., че нещата ще се оправят, отнякъде ще тръгнат. Откъде точно обаче?! От неработещото табло в “Универсиада”, от студа и тъмницата в същата “Универсиада”, от липсата на принтер или тонер за принтера в същата зала, в липсата на светлина и топлина на залата в Плевен преди няколко месеца в турнира за Купата...Може да изброяваме много, ама няма файда.

Проблемът с таблото в зала “Универсиада” е най-малкият проблем. Разберете, на всеки се случва и ще се случва. Никой не може да гадае кога техниката ще предаде богу дух. Но не е сериозно една седмица някакво изтърбушено електронно табло да превръща цял един спорт в страшна идиотщина. Ще светне ли, няма ли да светне? Егати майтапа. Проблемът не е в таблото, а в това, че на никого не му пука. Ако беше така, след първия гаф, щяха да се вземат мерки. Тогава на мача на Лукойл Академик срещу Орадеа Иван Ценов спаси положението. Само че няма да си носи подвижното табло в джоба на всеки мач в “Универсиада”. И точно, когато залата се напълни до последното място на финала за Суперкупата таблото (ех това табло, мамицата им разката), умря. Както съвсем скоро ще умре българският баскетбол! Запътил се е натам и никой и нищо не може да го спре.

Защото днес не работи таблото, утре няма да има топки, вдругиден кошовете ще се изкривят и няма кой да ги поправи. Предлагам по-добре управляващите в баскетбола да спускат кепенците. Или да дадат шанс на други да го управляват. Видяхме ги какво направиха в последните години. Докараха го до там, че едно табло им видя сметката. На мача на Лукойл Академик с румънците имаше хора от Европа. Смеят ни се. А беше мач от Шампионска лига и говорим за най-използваната спортна зала в София. Ами спонсорите?! Те какво видяха онзи ден в иначе хубаво замисления мач за Суперкупата с благотворителна инициатива? Господата в баскетбола дават ли си сметка, че едно табло им прецака договори за пари. Кой луд спонсор ще иска да е партньор на нещо подобно?!

Вместо да направят така, че с всяко свое действие да се стремят да работят и да привличат и малкото хора, които са готови да откликнат с финансова помощ, те всеки ден ги гонят точно с подобни гафове. Никой не им е виновен, затова после да не се сърдят. Впрочем, какво става с женското първенство? Някой нещо официално да е казал – например колко отбора ще играят в него през новия сезон, кои ще са, какъв е календарът, програмата, по какъв начин ще играят? В другите страни точно в този момент знаят програмата за плейофите за следващата пролет и вече мислят за спонсорите и инициативите за следващия сезон. Тук просто никой не мисли повече от днешния ден. Тук никой не си върши работата. Тук някой трябва да осигури доктор и протоколи за мача за Суперкупата или да викне полицията и всичко става пет минути преди началото. Затова таблото ви го показа – в един момент светеше две огромни нули...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ