Дали съжалявам, че не заиграх в НБА?! Как да не съжалявам, но нямаше какво да направя. Просто такава беше системата - всичко им нареждаха на нашите от Москва. Нашето бъдеще се решаваше на една салфетка, просто попадаш от лошата страна и ядеш дървото 45 години Това е положението. Искаха ме Ню Йорк Никс, но не стана. Яд ме е повече, когато ме покани Барселона през 1971 г. Тогава ми даваха 150 000 долара годишна заплата. Страшно много пари за онова време, но отново нямаше как дори да си помисля, че може да отида да заиграя навън. През 71-ва попаднах в идеалната петорка на Европа след Европейското първенство, на което се класирахме шести. Тогава в групите победихме Турция, Чехословакия, а сега турците не можем да ги стигнем никога. Заради силното ми представяне дойде и офертата от Барселона...

Това е част от интервюто, което направихме с Атанас Голомеев преди няколко години. Днес той става на 70 години. Реших да припомня някои от миговете от живота му, защото той е изпъстрен с какво ли не. И съвсем на място може да се каже, че такива като Насо Голомеев или както е известен с прякора си Змея, вече не се раждат. И като баскетболисти, и като хора. Няма и такива бохеми като него.

Дали можеше да стане първият българин, играл в НБА – доста години преди Георги Глушков? Можеше, но режимът у нас го спира от кариера при извънземните. Затова пък българските фенове му се радваха на родна земя.

Започва баскетболната си кариера през 1961 година. В залата го вкарва Венци Янев, който вижда потенциала в 14-годишния Атанас в двора на 22-ро училище. Нататък Голомеев започва да върви бавно и уверено към върха. Времето и режимът в България обаче не са благосклонни към всички. „Маратонки?! Тогава нямаше такива неща. Татко ми направи един калъп в Плевен, а после си поръчвах обувки на гара "Искър". Носех 49-и номер, затова имах проблеми с намирането на обувки. Белята беше, че тези гуменки от гара "Искър" бяха с много тънка подметка, отиваха за нула време. Получих първите си кецове "Конвърс" шест-седем години след като играех баскетбол. Преди това един италианец, мой приятел, ми даде два чифта. Немотия”, разказва още великанът.

Както с много спортисти, така и Голомеев трябва да отбие военната си служба в... ЦСКА. „Армейците” свикват всичко живо, което е по-талантливо под знамената. „Арестуваха ме в ложата на "Народна армия", докато гледах мач на ЦСКА. Оттам айде в поделението, изкъпаха ме, остригаха ме и така влязох войник. Не успяха да ме прехвърлят в школата, останах в ЦСКА. Три месеца не играх, носех чинии в столовата, всеки ден давах наряд (смее се). Още на първата година обаче станах шампион с ЦСКА. Станах старшина. На практика само няколко месеца съм карал казарма, после ни пуснаха по домовете, не съм служил.”

А за престоя си в Канада, където баща му е пратен за търговски представител, Голомеев си припомня: „Преживях културен шок. България беше мъртва зона до този момент, тъкмо беше минала купонната система, нямаше нищо по магазините. Беднотия до шия. Отивам там, а Канада точно в този момент изживяваше своя пик. Първото, което ми направи впечатление, бе  метрото. Влаковете с гумени колелета (смее се). А аз идвам от страна, в която... абе няма какво да говоря. След това пазаруваме в супермаркети. Купуваш нещо и ти носят всичко до дома - безплатно, дори и една паста за зъби да си купиш, пак ти я доставят. След това я премахнаха тази услуга, стана платена. В България беше тотален дефицит, а там всичко беше абсолютно достъпно.”

След това идва златното поколение на Академик София. Голомеев сформира убийствен отбор с Гецата и Буби Панови, Темелаки Димитров, Стефан Филипов, Славей Райчев, Димитър Сахаников. После идва и престой в Левски, с който печели още титли и купи. Чак накрая на кариерата му от партията разрешават да замине да играе в чужбина. „Аз бях първият баскетболист, който отиде в чужбина. Преминах в турския Адана с професионален договор. И то с какъв договор?! Заплатата ми беше приравнена на българския консул в града, което означава 550 долара. Официално трябваше да получавам по 2500 долара на месец, но почти 2000 гушваше държавата. Получава се, че за две години държавата е спечелила от мен почти 50 000 долара, доста пари бяха (смее се). По това време "Мерцедес"-ите в Кореком струваха 2400 долара, аз си купих апартамент за 12-13 000 лева. Казвам ви това, за да прецените колко пари са били 50 хиляди долара. Е, аз взимах някакви допълнителни бонуси от турския ми клуб, защото хората разбираха къде отива на практика заплатата ми.”

На бенефиса му през 1987 година на крака пристигат в София Дражен Петрович, Никос Галис, Антонело Рива - големи имена. Галис малко преди това е станал европейски шампион с Гърция. След това веднага след падането на комунизма се зае да управлява федерацията по баскетбол. И това се оказва не лесна работа, тъй като по това време парите са кът.

„Около 15 процента за издръжката на федерацията пари отпускаше държавата, останалото трябваше ние да го набавяме от различни спонсори.  Обикалях банки, фирми и тем подобни. С триста кандърми успявах да намеря пари. На повечето места разчитах на името ми, все пак навремето бях звезда, хората още не ме бяха забравили. Създадохме една фирма, която чрез продажби да осигурява допълнителни приходи на федерацията. Продавали сме какво ли не - дезодоранти, столове, други артикули, само и само да влизат пари в касата на федерацията. Такива времена бяха, какво да се прави? Аз трябваше да осигуря над 80 процента от приходите за баскетбола. Симо Варчев  каза: "Ние теб не сме те избрали, защото си бил страшен играч или голям хубавец, а за да плащаш" (смее се), разказва още Голомеев.

По-късно се оттегли от баскетбола. В последните години споделя, че е леко разочарован, тъй като не го търсят и не го канят. Но пък продължава да поддържа форма с любимия си голф, по който се запали преди години.

А за финал оставихме онази прословута и станала легендарна случка с малкия полски „Фиат”, който Голомеев е шофирал като баскетболист. „Изрязах скоростния лост, за да мога да си прехвърлям крака от другата страна. Но големият хит с полското фиатче стана, когато се развали облегалката на водача. Наложи се да я свалят и три дни карах от задната седалка. Добре, но ме спря един милиционер на "Раковски" и в началото се стресна, защото гледа - колата спира, а отпред няма никого. После същият този разказа случката в мотобатальона и след няколко дни разбра цяла София. След мен полски фиатчета си взеха Глушков, Амиорков, Пейчев, лека му пръст, Везенков и други двуметрови баскетболисти.”
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Агенция БЛИЦ честити рождения ден на великия Атанас Голомеев. Пожелаваме ти много здраве, късмет, щастие, още успехи и да с е радваш на семейството и внуците.

Кариерата на Голомеев по години

1962-1963 – Спартак (София)

1965-1967 – ЦСКА, шампион на България през 1967 година

1967-1969 – студент в университета Мак Гил в Монреал (Канада)

1969-1974 – Академик (София), шампион 1970, 1971, 1972, 1973

1974-1981 – Левски, шампион 1978, 1979, 1981, 1982. Носител на купата на България - 1976, 1979, 1982

1981-1983 – Гюлей Санай (Адана, Турция)

1983-1984 – Левски

С националния отбор

Участва на 5 европейски първенства, два пъти е реализатор №1 - през 1973 и 1975 година. През 1991 г. е избран в Топ 50 на най-добрите баскетболисти в света за всички времена. Като треньор става шампион с "Левски" през 1986 година.

1969 - 7-мо място на Европейското първенство в Неапол, Италия

1971 - 6-о място с националния отбор на Европейското първенство в Есен, ФРГ

1973 - 6-о място на Европейското първенство в Барселона, Испания. Най-добър реализатор на първенството, обявен за най-добър център, избран в идеалната петица.

1974 - 3-то място с националния отбор на турнира за световната купа в Богота, Колумбия

1975 – 5-о място на Европейското първенство в Белград, Югославия. Най-добър реализатор на първенството, включен в идеалната петица

1977 – 6-о място на Европейското първенство в Лиеж, Белгия. Капитан на отбора