Изгонените от националния отбор по баскетбол Александър Янев, Чавдар Костов и Павел Маринов се извиниха за това, което доведе до отстраняването им от тима.
Тримата бяха изгонени за нарушаване на режима и консумация на алкохол преди заминаването на отбора за мача с Холандия. Янев, Костов и Маринов се разкаяха за действията си, но обявиха, че не това е единствената причина да бъдат отстранени.
Играчите написаха писмо до "нашите приятели и съотборници от Националния отбор, Президентът на БФБ Георги Глушков, всички фенове на баскетбола и до всички, които са част от него...", ето го, без редакторска намеса:
Поводът да напишем настоящето писмо е отстраняването ни от Националния отбор по баскетбол. Изключително много съжаляваме, че не сме част от него и искаме да се извиним на всички гореизброени за непрофесионалната ни постъпка и за разочарованието, което сме провокирали с нея.
Признаваме грешката си, но ако беше само тя, писмото ни щеше да свърши дотук. Истината е, че нещата изобщо не са еднозначни, а още по-малко принципни и коректни. Доста очевиден е опитът на треньора ни Георги Младенов да отклони вниманието от отговорността си за слабото представяне на националния отбор, да се оправдае, да си измие ръцете с нас. Изведнъж се оказа, че реакцията му трябва да е много принципна и че трябва да е само за нас. Не е имало други случаи и хора? Преди? Сега? Как така се затварят очите за едни, а се стига до крайни мерки за други?
До вчера кривините се пазеха солидарно с разбиране вътре в отбора. Водеха се разговори, налагаха се санкции и наказания, работеше се върху тях. И това е нормално, защото грешки се допускат във всяка общност и тяхното афиширане никак не й помага. Днес, обаче, вдига максимален шум. Абсолютно тенденциозно! Целенасочено се търси изкупителна жертва. Защото така ще се говори за пияници, за играчи на градус, а няма да се задават въпроси. За очевидните проблеми. Големи проблеми. За интригите, за напрежението, за скандалите вътре в отбора, за играта без живот.
Отдавна Националният отбор не е играл толкова слабо. И с демонизирането на трима играчи от него те нито ще секнат, нито ще се разрешат. Боли ни за този срив. Баскетболът е нашият живот и там в залата са безкрайните часове труд, отговорността ни, удовлетворението от успехите, уроците от загубите, чувствата, сърцето. Изведнъж това се забрави, а започнаха да ни сочат с пръст. Затова не искаме да си мълчим. Ако вчера сме взривявали трибуните, а днес бележим загуба след загуба е очевидно кой е източникът.
С грешката си, ние дадохме повод и ще понесем отговорността си за това. Но умеем да се учим и делата ни от тук нататък ще го покажат. Ние искаме да продължим да допринасяме за развитието на баскетбола в България. За нас е важно достойното ни представяне като хора. Не търсим оправдание или прошка, а възможност за реабилитация, за да покажем, че сме способни на това."
Признаваме грешката си, но ако беше само тя, писмото ни щеше да свърши дотук. Истината е, че нещата изобщо не са еднозначни, а още по-малко принципни и коректни. Доста очевиден е опитът на треньора ни Георги Младенов да отклони вниманието от отговорността си за слабото представяне на националния отбор, да се оправдае, да си измие ръцете с нас. Изведнъж се оказа, че реакцията му трябва да е много принципна и че трябва да е само за нас. Не е имало други случаи и хора? Преди? Сега? Как така се затварят очите за едни, а се стига до крайни мерки за други?
До вчера кривините се пазеха солидарно с разбиране вътре в отбора. Водеха се разговори, налагаха се санкции и наказания, работеше се върху тях. И това е нормално, защото грешки се допускат във всяка общност и тяхното афиширане никак не й помага. Днес, обаче, вдига максимален шум. Абсолютно тенденциозно! Целенасочено се търси изкупителна жертва. Защото така ще се говори за пияници, за играчи на градус, а няма да се задават въпроси. За очевидните проблеми. Големи проблеми. За интригите, за напрежението, за скандалите вътре в отбора, за играта без живот.
Отдавна Националният отбор не е играл толкова слабо. И с демонизирането на трима играчи от него те нито ще секнат, нито ще се разрешат. Боли ни за този срив. Баскетболът е нашият живот и там в залата са безкрайните часове труд, отговорността ни, удовлетворението от успехите, уроците от загубите, чувствата, сърцето. Изведнъж това се забрави, а започнаха да ни сочат с пръст. Затова не искаме да си мълчим. Ако вчера сме взривявали трибуните, а днес бележим загуба след загуба е очевидно кой е източникът.
С грешката си, ние дадохме повод и ще понесем отговорността си за това. Но умеем да се учим и делата ни от тук нататък ще го покажат. Ние искаме да продължим да допринасяме за развитието на баскетбола в България. За нас е важно достойното ни представяне като хора. Не търсим оправдание или прошка, а възможност за реабилитация, за да покажем, че сме способни на това."
