Една от най-добрите българския баскетболистки Лидия Върбанова остави играта на следващите поколения. 193-сантиметровият център окачи кецовете на стената, като пристъпи към тази крачка само ден след края на сезона в женската НБЛ с Нефтохимик чрез профила си в социалната мрежа Фейсбук.

“Време е да се сбогувам с най-великата игра. За мен това бе едно невероятно приключение, изпълнено с прекрасни моменти и срещи с интересни хора. Истинско чудо е, че Господ ме запази здрава през всичките тези години”, написа Лидия Върбанова в посланието към близки, приятели и фенове.

BBALL.BG се свърза с бронзовата медалистка с женския ни национален отбор от европейското първенство във Варна през 1989 г., за да разкаже малко повече за решението си, емоциите и последните месеци с отбора от Бургас.

“Решението да приключа кариерата си беше напълно обмислено още преди началото на сезона. Все пак всичко си има начало и край. За щастие при мен хубавите моменти бяха много повече от неуспехите. Признавам, че си поплаках през последните два дни. Винаги съм се опитвала да играя тази велика игра с много любов и съм се наслаждавала на всеки миг”, сподели Лидия Върбанова.

“Малко ми беше тъжно, че с отбора на Нефтохимик на успяхме да стигнем до шампионската титла, но пък съм горда, че бях близо до страхотни професионалистки и силни характери, каквито бяха момичетата от тима. Оставам само с добри спомени от последния си сезон”, обясни центърът на носителя на Купа България 2015.

“Има толкова много хора, на които искам да благодаря. На първо място на Бог, че ме запази съвършено здрава, което намирам за истинско чудо. На второ място са родителите ми, без чиято подкрепа нямаше да постигна нищо”, заяви Лидия Върбанова.

“Не мога да не отдам дължимото на четирима треньори, които през годините ми помогнаха най-много да се изградя като играч - първата ми треньорка във Варна Цанка Варчева, при която проходих в баскетбола, треньорът ми в Кремиковци и легенда Цвятко Барчовски, Иван Лепичев, с който дълги години сме работили в националния отбор, както при девойките, така и при жените. От сутрин до вечер давахме всичко от себе си и резултатите бяха на лице. Последният специалист, на който искам да благодаря е най-невероятният човек, който някога съм познавала. Става въпрос за треньорката ми в университета Бойзи - Джун Доугърти. Бих могла да напиша книга за всичко, на което ме е научила както на терена, така и извън него, и пак няма да ми стигне мястото”, допълни още дългогодишната националка.

В забележителната си кариера Върбанова има 7 шампионски титли - с Кремиковци под ръководството на Цвятко Барчовски през 1989 г., две в САЩ с университетския Бойзи Стейт от щата Айдахо (б.а. за който отбелязва 1834 точки и овладява 770 борби в колежанската лига отвъд океана от 1990 до 1994 г.), две с израелския Рамат Ашарон и две в Македония с Кимико Струга, които допълва с две купи на страната през 2005 и 2013 г. Стига до бронз в Гърция с Паниониос. Играе и за унгарските Волан и Будапеща в периода 2008-2009 г. В южната ни съседка защитава още цветовете на Глифада и Калатея от 2010 до 2013 г.

Завръща се у дома в началото на 2014 г., за да се включи в състава на Хасково 2012, който извежда до бронз и финал за Купата на България преди година. През миналото лято взе решение да продължи кариерата си в Нефтохимик 2010, като бе с основна заслуга за спечелената купа на страната в Бургас през март и стигна до финал в женското първенство, загубен с 0-3 от Дунав 8806. В последния сезон Върбанова оставя срещу името си средни показатели от 9.2 точки и 5.9 борби в общо 29 мача на бургазлийки.