„Баскетболния Моцарт” е роден на 22 октомври и днес тряваше да навърши 50 години. Повече от 20 години след смъртта си Петрович остава идол, вдъхновение и пример за подражание на безброй млади и стари, като голяма част от тях дори не са имали възможността да го гледат, но са слушали легендите. Магическите пасове, начина, по който бележи точка след точка в противниковия кош, лекотата, с която се носи по паркета продължават да са в съзнанието на всички негови съвременници и до днес. Дражен Петрович печели почти всичко на клубно и национално ниво – убягват му само златото на олимпийските игри, където има сребро и бронз, както и така жадуваната от всеки играч титла в НБА. „Амадеус”,

 

„Баскетболния Моцарт” или „Дявола от Шибеник”. Всеки, който е гледал дори и минута с Дражен на терена със сигурност си задава въпроса „Какво щеше да се случи ако...”. За съжаление няма да разберем никога. Петрович отвори вратата към НБА за новата вълна европейски играчи, получава уважение и до днес от най-големите спортисти, не само в баскетбола. „Баскетболът беше най-голямата любов на Дражен. След като покори всичко и се утвърди в НБА аз му казах – „Дражен, намали темпото, живота не е само баскетбол”. А той ми отвърна: „Разбирам какво имаш предвид, но има нещо, което е по-силно от мен. Когато стоя на едно място, сякаш се разпадам. Няма как да разбереш какво усещам, чувайки звука на топката, когато съм самичък в залата”, разказва преди няколко години майка му Бисерка.