Наричат го Майстора. Той наистина беше такъв, когато бе на терена. Такъв е и сега като треньор. Петко Маринов е неговото име. Достатъчно, та и предостатъчно популярно не само в родния баскетбол, но и в родния спорт въобще. Легендарният специалист даде любопитно интервю пред вестник “ШОУ”, в което разказва за дългата си и изпълнена с много титли и успехи кариера.

 

“Помня много неща, но най-пресни са спомените ми от мачовете с “Левски”. Наказвах ги редовно и като състезател на Академик (София), и най-вече като баскетболист на ЦСКА. На един мач им нанизах 37 точки и Цеко Барчовски ме смени. Аз се разплаках на пейката и виках: “Остави ме да им вкарам 50!”

 

Като тръгнехме за чужбина, всеки имаше списък какво да купи. В България всички бяхме еднакво облечени. Имахме жени, деца. А за жената нещо, а за детето играчка или нещо дрешка. Знаеше се какво къде върви. И в същото време много ни проверяваха да не би да изнасяме нещо зад граница. Моите случаи са по-интересни, тъй като имаше левскарска бригада по митниците, а аз си им бях дразнител. Ей, гол са ме събличали, за да ме претърсват дали не изнасям или внасям нещо. На нашето летище един ме съблече чисто гол, остави ме само по слипове и ме накара да си вдигна ръцете и да пея песен, нещо от рода на „Криеш нещо от мен“. Бръкна ми и в гащите да види дали не пренасям нещо. Полудях. Казах му: „Аз ще те чакам тебе след смяната. Твоето господство е тука и приключва след смяната, а моето започва отвън.“ Даже му помнех доскоро името на тоя човек, спаси го един мой приятел, който ме удържа, а бях тръгнал към митницата. Един друг път заминаваме за Америка, треньор ни беше Иван Колев. Аз и Георги Христов-Сапуна смяхме в една стая. На заминаване си сложих в

устата 100 долара, увити в найлонова торбичка, отгоре на небцето. Викам му: „Гошо, нали нищо не се вижда.“ Като отидохме на митницата започнаха проверките, нищо не откриха. Минах и в самолета ги извадих. Останалите изпопадаха от смях”, разказва Петко Маринов.