След няколко часа едно момче от Каталуня ще изиграе последния си мач за националния отбор на Испания. Роденият на 13 юни 1980 година Хуан Карлос Наваро Фейо направи последната си тренировка, а днес ще облече за последен път екипа на родината си.

Ето един материал, посветен на Хуан Карлос Наваро...

Казвам се Хуан Карлос, въпреки че повечето ме познават като Ла Бомба. На 37 години съм. Първо, позволете ми да ви разкажа някои неща...

Вашето семейство е всичко. Вашето семейство ще бъде до вас и в добрите, и в лошите моменти, които ще срещнете в живота си. Те и истинските ви приятели са тези, които никога няма да ви оставят сами. Винаги им се доверявайте, когато имате нужда от тях.

На второ място благодаря на тези, които започнаха и ме научиха на онези начални неща в баскетболния свят, особено на по-големия ми брат. Той е този, който вдъхна страстта ми към този спорт. Той е огледалото, в което виждах себе си. Всичко това идва, когато вие сте на 8 годинки.

Когато напуснете кварталния отбор CB Santfeliuenc и стигнете до Барселона нищо няма да се промени, ако не сте себе си. Никога не се отклонявайте от този път. Ако сте себе си, ще бъдете баскетболна звезда, но никога не забравяйте произхода си, защото това ви прави още по-големи.

Барса ще промени живота ти... Ще минете през всички младежки отбори, ще се радвате на всички треньори и ще им благодарите за всичко, което ви научиха – те и вашите съотборници. Между тях ще откриете едно много високо и талантливо момче, което първоначално не изглежда много като баскетболист. Името му е Пау. С него ще изживеете много добри моменти, но първо ще направите дебюта си за първия тим на Барселона, след като сте играли за младежите.

Дебютът ви е в Палау на 23 ноември 1997 година. Ви еще носите №5, а треньорът Йоан Монтес ще ви даде тази възможност. Дебютът ви е срещу Гранада и ще реализирате 10 точки, оставайки зрителите в Палау удивени от вашите „бомби“, вашата скорост и пробивите ви към коша.

На 19-годишна възраст ще спечелите финала на световното първенство за юноши през 1999 година. Там ще започнете да пишете важна страница от историята си на международната сцена. Биете САЩ на финала в Лисабон, а в отбора сте с още момчета – Пау Гасол, Раул Лопес, Фелипе Рейес, Герман Габриел и други.

През сезон 2000/01 ще станете свидетел и ще изживеете радостта на най-добрия ви приятел – Пау Гасол. Той ще бъде коронясан за №1 прив печатляващата победа в мача за Купата на Краля срещу Реал Мадрид. За съжаление скоро Пау ще замине за САЩ, за да играе в НБА, където с течение на времето ще се превърне в един от най-добрите и опитни центрове в света.

След няколко сезона, след като сте спечелили няколко титли на клубно ниво, ще си помислите, че е време да опитате американското приключение. Искаш да знаеш какво е да играеш в НБА. Мемфис Гризлис и Пау Гасол ви очакват! Ще играете един сезон, в който ще сте сред най-добрите новобранци в Лигата и шести или седми играч в ротацията на Гризлис. Този тип баскетбол няма нищо общо с европейския стил, а когато видите, че Пау е пратен в Лейкърс, ще започнете да мислите за завръщане в Европа. 

През лятото на 2008 година ще спечелите сребро на Олимпиадата в Пекин, две години след спечелването на световната титла през 2006-та в Япония – историческо събитие за Испания.

Барселона е вашият дом. Клубът ще ви предложи връщане и начало на проект, ръководен от треньора Шави Паскуал. През сезон 2008/09 тимът ще си върне титлата в Ла Лига след пет години пауза. В осем сезона и половина, в които Шави Паскуал е треньор на Барса, ще се насладите на много чудесни моменти. Въпреки че последните години в Шави не са добри, резултатите са налице – трофей в Евролигата в Париж, побеждавайки Олимпиакос. Ще бъдете MVP на финалната четворка в Париж и ще видите как феновете на Барселона празнуват с играчи като Пийт Микел, Джанлука Базиле, Рики Рубио, Еразъм Лорбек и Роджър Гримау.

През цялото това време ще продължите да пишете история с националния отбор – ще спечелите два златни медала на европейски първенства, ще спечелите сребърен медал на Олимпиадата в Лондон и бронзов в Рио де Жанейро.

Благодаря за спомените, Ла Бомба...