В първите години всичко беше добре, на моменти дори страхотно за нашата родна действителност. Пристигнаха американци, някои от тях – Прийст Лодърдейл и Браян Смит правеха такива неща, каквито децата в залата само сънуваха и гледаха по телевизията. Имаше страхотни мачове, стигна се и до бомбастичната победа на 2 декември 2003 година срещу Реал Мадрид. Тогава Тодор Стойков, Лодърдейл, Браян Смит, Юли Радионов, Дечо Коешинов и останалите сразиха Каспарс Камбала и компания. Залите се пълнеха и баскетболът сякаш тръгваше нанякъде.

После обаче настана тъмнина в тунела. От година на година нивото падаше, залите ставаха все по-празни и звездите, които преди можеше да дойдат у нас, не идваха. Стигна се до там, че въпреки милионите, които Валентин Златев изсипа в Лукойл Академик, в неговата зала в Правец не искаха да ходят и 100 човека. Справка – на последното дерби с Балкан, три сектора и половина бяха с фенове от Ботевград, останалите, сред които треньори в школата, ръководители и познати на баскетболистите, бяха от Лукойл Академик. И съвсем нормално това нещо не можеше и нямаше как да съществува вечно. Даже го имаше прекалено много. Даже Златев се оказа прекалено търпелив, виждайки накъде отиват нещата.

И единственият сполучлив ход от негова страна бе този. Да спонсорира голям български отбор. Независимо дали е Левски, ЦСКА или Балкан (Ботевград). Просто трябваше да отиде там, където има фенска маса и традиции. Най-важното във всеки спорт са феновете, то е толкова важно, колкото и парите. И оказа се, че дори и парите понякога не са толкова важни, колкото, когато нямаш фенове. Сега поне едно е ясно – зала „Универсиада“ ще се пълни със „сини“ привърженици. Тити Папазов умее и знае как да комуникира с фенове, журналисти, ръководители и други. Той е още един сполучлив ход на Валентин Златев. На шефа му трябваше такъв човек, който да бъде медиен образ. За един проект е много важно да си добре приет, да можеш да направиш така, че с лекота да убеждаваш с няколко думи – просто да можеш да говориш. Тук прибавяме и Тодор Стойков. Сравнително млад ръководител, но врял и кипял в баскетбола. Човек, който знае всички тънкости на играта и трупа опит като директор. В тандем с Константин Папазов двамата могат да стигнат далеч. А сигурен съм, с ръководителя над тях – Валентин Златев, работата им ще бъде още по-дисциплинирана и ефективна.

Молете се този проект да стане и да се окаже сполучлив, за да ни видят в Европа. Наистина се молете. И го казвам без грам подценяване на това, което направи Лукойл Академик през годините. Но Левски и ЦСКА, са Левски и ЦСКА. На какъвто й да е спорт. И Европа за тях е някак си по-друга материя. Понякога загубени мачове от Балкан, Лукойл Академик или Берое, Левски или ЦСКА може да спечелят само с публика и с името си... Именно Европа и големите мачове от началото на века липсваха на Валентин Златев и Лукойл в последните години. Тази тягостна атмосфера по време на двубоите, празната зала в Правец, отпаданията почти всяка ранна есен – това няма как да не прелее чашата и на най-търпеливия ръководител. Сега очакванията са други, Левски трябва да направи онази стъпка, която Лукойл не успя. На първо време това са групите на Шампионската лига. Лукойл имаше заслужено място в този турнир и в груповата му фаза, но не успя. Левски не трябва да повтаря тези грешки, а да докаже, че е по-умен и по-мъдър.

Малцина обръщат внимание на плода, който се роди и ще се роди в следващите месеци от този нов проект. А той е развитието на юноши и млади състезатели, които дори и в Левски не получаваха много игрово време. Всички те ще се обиграват в Академик, водени от треньора Георги Давидов и директора Петко Маринов. Къде, ако не, при легендата Петко Маринов, десетина-петнайсет момчета, ще играят и ще трупат опит. За тях ще бъде безценно...

Някои твърдят, че конкуренцията в първенството съвсем ще се отслаби заради сливането на двата отбора. Не е така, тъй като преди имахме силен Лукойл Академик, сега имаме силен Левски. Другите отбори отново трябва да се борят, за да стигнат очертаващия се като хегемон тим. И никой в Лукойл или Левски не е виновен, че е силен.

Молете се този проект да се случи, защото ще е добре за баскетбола. Скоро няма да стигнем сърбите, но нека два-три пъти се напълни „Универсиада“, да запеят феновете и да се създаде истинска атмосфера. Такава като в Белград, Истанбул или Атина. Пък нека да са футболни фенове! Нима мислите, че Цървена звезда има 20 000 баскетболни навиячи. Не, навсякъде поне на Балканите феновете на един отбор ходят на всички спортове и подкрепят до последно, защото са от Звезда, Партизан, Фенербахче, Панатинайкос или Олимпиакос. И не се делят на баскетболни, футболни и волейболни.

А зад мненията на някои, че новият проект ще бъде катастрофа, се крият други неща. Някои не могат да преглътнат добрите отношения между Валентин Златев, Тодор Стойков  и Константин Папазов... И мислеха да правят интриги, но сега им врътнаха кранчето.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ