Бившият капитан на националния отбор Филип Виденов стана изпълнителен директор на Българската федерация баскетбол на 22 август. Виденов е роден 1980 г. в Русе. Кариерата му започва в „Дунав“ Русе. Завършва социология в Университета на Западен Кентъки, като същевременно играе за университетския баскет тим. Магистратурата му е по мениджмънт е от университета в Нюкасъл. Професионалната му кариера минава през хърватския „Сплит“, френския „Нанс“, турските „Текелспорт“ и „Одрин“, испанските „Реал“ Мадрид, „Каха“ Сан Фернандо и „Гранада“, италианския „Солоника“ Риети, полския „Асеко Проком“, „Лукойл Академик“, „Левски“, „Берое“, руския „Красние криля“, иранските „Азад“, „Шахрадари“ и „Петрошими“.

Виденов е шампион и носител на Суперкупата на България с „Лукойл Академик“, шампион е на Иран, носител на Суперкупата на Полша, носител на Купата на Франция, многократен участник в Мача на звездите в страните, в които играе. С националния отбор участва на три европейски първенства (2005, 2009 и 2011 г.). През 2006 г. е баскетболист номер 1 на България. След края на състезателната си кариера е спортен директор на „Дунав“ Русе.

Ето какво сподели Филип Виденов за начина си на живот специално за читателите на в. „Доктор“.

- Г-н Виденов, какви травми сте получавал по време на спортната кариера и как сте се справяли с тях?
- Чупил съм костица на стъпалото – петата, най-външна метатарзална костица. Казва се фрактура на Джоунс. На ръката също съм чупил костица. Това са по-сериозните ми травми, заради които съм претърпявал операции. Възстановяването на ръката беше по-бързо. Докато за крака се наложи да не играя към 4 месеца.

- Къде ви направиха операциите?
- Операцията за фрактурата на крака ми направи д-р Тони Георгиев (сега професор). След това всички специалисти, които са ми гледали рентгеновите снимки, винаги са питали кой е направил операцията, защото била много добра. А ръката ми оперираха в Испания, понеже тогава играех за испански отбор. 

- А проблемите с гърба?
- Това са контузии, с които продължавах да играя. Почти не съм спирал заради тях. Най-много да почивам за ден-два. Също така съм изкълчвал глезени. Имах и отлепена ключица. Но това не бяха особено сериозни неща. Да не говорим за аркади и сцепвания по време на мач – такива инциденти имаше много. Те са нормални за нашия спорт. Зашиват се и после всичко минава.

- Сега как се чувствате?
- Чувствам се отлично. Но откакто спрях да се състезавам, качих някое и друго кило отгоре. Като баскетболист

винаги съм бил на режим

Стремях се да ям чисто. Но имаше един период, в който се поотпуснах леко в храненето – каквото ми се ядеше, това си хапвах. Не беше за дълго, но веднага ми се отрази на теглото. Сега вече навлизам отново в адекватна форма. Гледам да намаля количеството на храната. Освен това ям балансирано, не прекалявам с нищо. Спрях да ям сладко, въпреки че и преди не прекалявах със сладкото. Лимитирах захарта и тестените изделия. Напоследък се храня чисто.

- А с движението как сте? Тренирате ли нещо за тонус?
- Тренирам, но „на по-ниска придавка“. Ходя на фитнес от време на време. Играя тенис, баскетбол с децата – не много интензивно. Съзнавам, че не е достатъчно. Трябва да увелича малко тренировките, например бягането и карането на колело. След професионалната спортна кариера е задължително да се продължи движението.

- Лежал ли сте в болница за нещо, което не е свързано със спортен травматизъм?
- За щастие, не ми се е случвало. Не съм усещал някакъв дискомфорт, който да ме притесни до такава степен, че да потърся лекар.

- От деветте страни, в които сте играл баскетбол, къде ви се струва най-добра здравната система?
- Франция, Испания, Турция – при тях всичко е много добре организирано и много подредено в здравните им системи. А за спортистите – още повече, защото винаги сме с някакво предимство. В Италия също системата е добра. На мен не ми се е налагало да получавам медицинска помощ там, но съм виждал, когато някой съотборник се е нуждаел от лечение, нещата ставаха много бързо.

- Какво най-много куца в системата на здравеопазване в България?
- Тук има страшно добри лекари, едни от най-добрите в Европа. Но напоследък, ако не си свързан със спорта или нямаш някакви познати и връзки в медицинските среди, не се знае на кого ще попаднеш. За съжаление, медицинската професия стана бизнес до голяма степен. Част от болниците, особено държавните, са в окаяно състояние. Има много хубави частни клиники, но за да те лекуват в тях, трябва да можеш да си го позволиш финансово.
В България не се обръща достатъчно внимание на превенцията, защото когато най-накрая стигнеш до лекар, обикновено е късно.

- Ако някъде ви поставят някаква диагноза, ще търсите ли второ мнение?
- Разбира се. Всеки пациент трябва да търси второ мнение, а понякога и трето. Голям проблем е, когато трима лекари дадат различни диагнози или различни начини на лечение. Тогава объркването на пациента е огромно.

- Как се справяхте със психическото напрежение като ръководител в спорта?
- Освен с развлечения, с движение, със спорт с моите деца, както и с децата, които тренират.

- През 2015 г. станахте посланик на „Спешъл Олимпикс“ в България. Какво ви привлечеше за каузата?
- Свързаха се с мене и ми предложиха да съм лице на кампанията „Спешъл Олимпикс“, защото съм убеден, че трябва да се помага на всякакви хора да спортуват. Баскетболът в инвалидни колички. Той е много развит в Западна Европа. Понеже съм играл и живял в Италия, там също беше много развит и беше изключително интересно за гледане. Това, разбира се, е свързано с предоставяне на условия за спортуване на хората с някакви увреждания, с държавна политика. Но освен полезен за самите хора на инвалидни колички, баскетболът на колички е много атрактивен за публиката. Той е не просто социална дейност, а супер атрактивен спорт. На мене ми харесва много. И България има национален отбор по баскетбол на колички, който навлиза в полезрението на нашата федерация по баскетбол.

- Какви са най-искрените ви намерения, с които влизате в длъжността изпълнителен директор на Българска федерация баскетбол?

- Искам баскетболът в България да отиде на по-високо ниво, да спечелим уважение както в страната, така и в Европа. Надявам се да постигнем нещо подобно на волейбола. Да върнем успехите, които постигахме, когато още бях играч в националния отбор – да играем на европейско първенство, да се класираме и на световно първенство, защо не на олимпиада. Но това се постига с правилен начин на работа, особено с подрастващите, с треньорите на подрастващите и цялостна организация. Ще отнеме време, но е важно да тръгнем в правилната посока и всички хора в баскетбола да се убедят, че това е пътят на развитие.

- Има ли проблем с намиране на деца с добра физическа култура. Защото сега масово децата са с наднормено тегло.
- Вече – да. Децата са с повече килограми от нормалното, но това е свързано с начина им на живот, с достъпа им до социални медии, телефони, смартфони, таблети. Това замества играта на улицата, каквато сме имали едно време. И физическото възпитание в детските градини и в училище е занемарено. А това е голям проблем.
Ние, в лицето на Българска федерация баскетбол можем да допринесем за популяризация на нашия спорт. Всяко състезание трябва да се промотира така, че да събуди интереса на хората. Качественият баскетбол на високо ниво може да привлече повече публика, да грабне вниманието и да мотивира децата да практикуват този спорт. Баскетболът е изключително полезен за физиката и здравето на децата, защото двигателната активност при практикуването му обхваща абсолютно цялото тяло, всички мускулни групи. Това е чудесна активност и за деца, и за възрастни. Имам син на 15, който тренира баскетбол, и дъщеря на 11, която се занимава с танци. За моите деца движението е задължително, за да бъдат здрави.
МАРА КАЛЧЕВА/Вестник "Доктор"