ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК! 

Капитанът на националния отбор по баскетбол и на Рилски спортист Чавдар Костов е роден в София на 18 април 1988 г. Кариерата на 196-сантиметровия гард минава през „Левски“, „Лукойл Академик“, гръцките „Кавала“ и „Кимис“, австрийския „Гюсинг Найтс“, „Работнички Скопие“ и „Рилски спортист“. Пет пъти е шампион на България и печели три купи на страната с „Лукойл Академик“. Ставал е също шампион на Австрия с „Гюслинг Найтс“ и шампион на Северна Македония с „Работнички“. На 3 октомври спечели Суперкупата на България с „Рилски спортист“.

С националния отбор играе на три европейски първенства по баскетбол. След завършилото през септември 2022 г. европейско Чавдар Костов обяви, че вече има 16 години в националния отбор и се оттегля.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

Специално за читателите на в. „Доктор“ 34-годишният баскетболист разказа за своя начин на живот и за това как се грижи за своето здраве.

- Г-н Костов, защо сега решихте да се откажете от националния отбор по баскетбол?
- Продължавам да се състезавам на клубно ниво. Но реших, че е най-добре да прекратя участието си в националния отбор на голям спортен форум като европейското първенство. Вече 16 години съм в представителния отбор, дал съм достатъчно за него и е време да дам път на младите момчета.

- Имал ли сте тежки контузии в спортната си кариера?
- За мой късмет не съм получавал тежки контузии. Успял съм да се опазя. Имал съм само леки травми – навяхвания, изкълчване на глезен, тук-там съм чувствал някаква болежка. Получавал съм и частично разкъсване на странична връзка на коляното. Заради такова разкъсване съм оставал извън терена най-много за месец.

- Не са ли ви оперирали?
- Не, това се оправя с почивка. Не е нужна оперативна намеса. За по-бързото зарастване и възстановяване на коленната връзка са ми вливали кръвна плазма. При тази процедура ми взимаха кръв, от която извличаха плазмата, и след това ми я инжектираха на мястото на травмата.

- Понеже сте играл и за чуждестранни отбори, какво ви е впечатлението от тамошните здравни системи?
- Когато си спортист, винаги минаваш по-бързо на преглед. Най-добро впечатление ми направи здравната система в Австрия. Нещата са доста организирани, всичко се случва много бързо и не отнема толкова много време за прегледи, изследвания и всякакви други неща, когато ти трябва медицинска помощ.

От останалите чужди страни, в които съм играл, Гърция и Македония, нещата са горе-долу като в България. Няма особена разлика.

Но за здравето на професионалните спортисти като мене се грижат основно в отбора. Във всички отбори, в които съм бил, медицинският екип е на високо ниво – и доктори, и терапевти. Получавам нужното възстановяване. Каквито травми и болежки да имам, веднага ще се погрижат за мене. Но и ние, спортистите,

имаме постоянна нужда от медицинска грижа,

за разлика от хората, които не се занимават със спорт. Това е заради огромното натоварване – тренираме по два пъти на ден, на мачовете се влагаме още повече и организмът се изтощава.

- Как се храните?
- Понеже влизам в по-напреднала за баскетбол възраст, трябва да обръщам повече внимание на теглото си и на възстановяването си. Така в последните шест години съм изпробвал доста видове диети, за да видя коя ще ми се отрази най-добре на тялото. Сега ограничавам сладкото, тестените изделия, не консумирам алкохол. Внимавам какво точно ям и се стремя да избягвам вредните храни или поне да са в минимални количества. От храненията закуската ми е най-важна. Гледам да е по-обилна и с повече фибри, за да ме държи сит. Обядът ми е нормален. Хапвам повече въглехидрати, понеже следобед имам тежка тренировка. Вечерята ми обикновено е лек протеин – пилешка пържола или друг вид месо.

Гледам 24 часа преди мач да не консумирам протеин, а наблягам на бързоусвояващи се въглехидрати – това са ориз, спагети и др.

- Коя храна ви дава най-много енергия и се чувствате най-добре?
- Белият ориз. Бързо се усвоява от тялото и дава най-бързо енергия, особено преди мач. Така се чувствам и по-лек.

- Още ли сте риболовец?
- Да. Още като малък се запалих по риболова и с течение на времето страстта ми се задълбочи, особено към шаранджийския риболов. Обикновено лятото, когато имам по-голяма почивка, гледам да прекарвам повече време край езерата. Моят лов на шарани е на принципа „хвани – пусни“, ловя рибата просто за удоволствие и я пускам обратно във водата.

- А риба ядете ли?
- Да, но предимно морска риба.

- Как се разтоварвате психически от напрежението?
- Разхождам се сред природата. Особено откакто имам дъщеричка, с нея излизаме на разходка и разпускам от ежедневието в залата.

- На колко години е дъщеря ви?
- Тереза е на 2 годинки.

- Когато детето вдигне температура или хване хрема, каква е реакцията ви като родители?
- Жена ми се грижи повече за детето. Но наблюдавам, че не бърза да дава лекарства за сваляне на температурата, както и не бърза да дава всякакви други лекарства.

- Изкарахте ли ковид и как мина?
- Аз го карах два пъти, и двата пъти беше много леко. Почти нямах симптоми. Само първия ден вдигнах висока температура. Предполагам, че минах леко, защото

имам здрава имунна система

Като спортист съм по-устойчив, това ми е помогнало да изкарам ковид без проблем.

- Каква е историята на дългата ви брада?
- Преди десетина години се хванах на бас с мой съотборник кой ще си пусне по-дълга брада. След като спечелих баса реших да си оставя брадата и оттогава почти постоянно съм с нея. Сега вече брадите са и на мода.

- Носи ли ви късмет брадата?
- Да, имам доста успехи откакто съм с брада. Годината, в която се върнах в „Левски“, бях обещал да я махна, ако станем шампиони. Тогава бяхме много силен отбор, но прекратиха състезателния сезон заради ковид-мерките. И си казах, че повече няма да се заричам за нищо с брадата.

- Дъщеричката ви сигурно няма да ви познае, ако се обръснете?
- Най-вероятно няма да ме познае. Но ще е много интересно.

- Как си обяснявате това, че днешните деца в повечето случаи са със слаба физическа култура и наднормено тегло?
- Дължи се на времената, в които живеем. Децата отделят много повече време на таблети, телефони, телевизори, а по-малко излизат да играят навън. Като цяло и храната, която се продава по магазините, не е качествена, каквато е била преди години.

- Какво бихте посъветвали родителите?
- Да насочат децата си към някакъв спорт. Повечето ми приятели с деца са ги дали да спортуват, независимо дали е баскетбол, футбол или друг спорт. Със сигурност спортът им се отразява много добре – създават повече приятелства, стават по-социални, а и по-здрави. Така че дете на възраст 7 – 8 години трябва непременно да започне да тренира някакъв спорт.  

Баскетболът например е много красив и интелигентен спорт и с чисто сърце бих препоръчал на всяко дете да играе баскетбол. При това нивото на първенството по баскетбол в България става все по-добро. Това е стимул за децата, които тепърва започват, да тренират усилено и след време да станат състезатели в силно първенство.

- А вас кой ви запали за баскетбола?
- Баща ми на млади години е играл волейбол и затова в училище започнах да тренирам волейбол. Но после баскетболът ме спечели. Баща ми ме заведе в залата на „Левски“. Със сигурност всичко трябва да тръгне от родителя. Помагат и успехите на отборите. Например залата на „Рилски спортист“ е пълна с деца – гледат ни, радват ни се и това ги стимулира самите те да тренират, да се усъвършенстват. Децата прекарват почти цял ден в залата, което е много по-хубаво, отколкото да губят времето си, забили поглед в телефоните.

МАРА КАЛЧЕВА/"ДОКТОР"