Баскетболът навърши днес 125 години. На 1 декември 1891 година канадско-американският учител по физическо възпитания Джеймс Нейсмит създава играта в колежа на град Спрингфийлд в щата Масачузетс (САЩ). Тогава роденият в градчето Алмонт (Онтарио, Канада) учител се опитва да измисли игра, която да се играе на закрито през зимните месеци или когато вали, за да може учениците да поддържат физическата си форма. Той поставил кошове в двете краища на игрището в гимнастическия салон и дал на децата футболна топка и в този ден се родила играта, която учителят нерекъл баскетбол. Нейните първи правила са публикувани от Джеймс Нейсмит на 15 януари 1892 година.

За разлика от днешните баскетболни кошове, първият кош на Нейсмит бил за праскови и не бил с пробито дъно, като топката трябвало да се вади от него след всяка точка. След това дъното било леко пробито, за да не се качват играчите по стълба за изваждане на топката, а да я вадят с помощта на дълга пръчка. Кошовете за праскови се използват до 1906 година, след което за са заменени с метални обръчи с табло зад тях. По-късно и е решено и топката да започне да преминава през коша и отборът отбелязал повече кошове, печелел играта.

Първите топки, предназначени за баскетбол, са кафяви, а обичайната оранжева топка е въведена в края на 50-те години на миналия век от Тони Хинкъл, за да може тя да е по-добре видима за участниците в играта и за публиката. В началото не се дриблирало с топката, а тя само се подавала с отскок. През 50-те години и дриблирането се налага в играта, като започват да се произвеждат и топки с по-правилна форма, след като дотогава те били с несиметрична форма.

През 2006 година внучка на Нейсмит намира негови дневници, от които става ясно, че правилата на баскетбола са заимствани от по-стара детска игра с топка.

Първият официален баскетболен мач е изигран в спортния салон на ИМКА в Олбани на 20 януари 1892 година с общо 9 играчи и завършва 1:0, като победният кош е отбелязан от 7,6 метра на игрище, което е два пъти по-малко от съвременните баскетболни игрища. Стандартът за 5 играчи за всеки отбор се налага 1897/98 година.

През годините се развиват различни техники на стрелба, подаване, дриблиране и отскачане, а отборите разработват свои системи на разположение на играчите в нападение и защита. Най-високите и силни играчи се наричат център и тежко крило, а малко по-ниските и пъргави леко крило. Най-ниските или най-добре владеещи топката са гардове.