ПОТОПЕТЕ СЕ В СВЕТА НА СТАТИСТИКАТА!

Старши-треньорът на баскетболния вицешампион “Левски” Константин Папазов е спряган като най-вероятният нов наставник на държавния тим. Той трябва да наследи на 26 ноември Росен Барчовски, който подаде оставка и не иска договорът му, който изтече през септември, да бъде подновяван. Тити е фаворит за мястото на шефа на Треньорската комисия на федерацията, въпреки че самият той не е очарован от идеята да се завърне начело на националния отбор. Другото име, освен това на Папазов, което върви в спортните кулоари от края на провалените за нас евроквалификации, е на помощника на Барчовски и селекционер на бронзовия медалист при мъжете Ямбол – Иван Чолаков. В директен сблъсък с Папазов обаче е много малко вероятно членовете на Управителния съвет да изберат него.
Силните на деня в баскетбола са на мнение, че в момента

 

 

от Тити, на когото да поверят състава в най-страшната му криза от години насам.


Наставникът на “Левски” се опъва на отворилия се шанс, тъй като още към края на евроквалификациите направи публични изявления, в които отсече, че той няма да е новият треньор на България. За човек на честта като него казаната дума, си е мъжка дума и Папазов се тревожел как евентуалното му избиране на позицията на Барчовски би се приело от обществеността.
Другият мотив, който провокира най-колоритната, но и безспорно най-успешна фигура на клубно ниво през последното десетилетие, е че сезонът в “Левски” се очертава изключително тежък.
Ръководството на “сините” отстрани четирима американци, привлече само един чужденец – сърбина Марко Маринович, и заложи изцяло на родни звезди начело с националите Чавдар Костов и Николай Върбанов. Целите пред “Левски” обаче останаха същите, както преди. Отборът е задължен да играе минимум на два финала в България дори и да не ги спечели – първо за купата на страната, а после в Националната баскетболна лига. Третата задача пред “сините” е да вземат трофея в Балканската лига, който им се изплъзва от 2010 г. насам.
Тити не желае за нищо на света да създаде впечатление в собствениците на “Левски”, че губи концентрация, защото мисли как и с какви средства ще му се налага да вади националите от дъното на външната тоалетна, където на практика вече се намираме. Президентът на клуба Иван Джиджев, който е представител на групировката „Велдер Груп“, закупила “сините” преди три години, се слави като изключително лоялен и търпелив човек, който стои здраво зад гърба на своя наставник. Именно към Джиджев и „Велдер Груп“ Папазов таи изключителна благодарност, когато му подадоха ръка броени дни преди клубът да обяви фалит и след като повече от година баскетболистите стискаха зъби и играеха без пукната стотинка. Затова за Тити е от първостепенно значение първо да чуе благословията на своя началник, преди да се престраши да даде положителен отговор пред шефа на федерацията ни Георги Глушков.
По ирония на съдбата, както обикновено се получава, най-върлият враг изведнъж става твой най-виден поддръжник. Това като че ли се случва в отношенията между легендата на баскетбола у нас Симеон Варчев и години наред преследвания от него, хулен, обиждан и отричан Папазов. Вицепрезидентът на “Черно море”

 

начело на националите в евроквалификациите, за да даде интервюта, в които категорично да обяви, че няма по-подходящ от Тити. Варненецът, който продължава да се слави като авторитет №1 в родната централа, ще потъне вдън земя от срам, ако случайно се зачете в нелицеприятните нарицателни, които употреби по адрес на Папазов, след като тимът ни се върна с три загуби в груповата фаза на европейското първенство през 2009 г. в Полша. Тогава център на атаките на Варчев бе трикратния европейски клубен шампион с Макаби и в Топ 10 на личностите, променили играта в световен мащаб – Пини Гершон.
„Тити Папазов се опитваше да влияе по всякакъв начин на Гершон, бъркаше му се, дори му водеше мачовете. Това не е правилно. Папазов имаше своите шансове три пъти - два с мъжете и един с жените. Не успя. Сега пак иска да е водеща фигура. Играе "Първа Гичка за водичка". Ако има морал и възпитание, трябва да се махне сам, не да се мъчи отново да взема отбора. Отвън нещата изглеждаха добре, четкахме ги, но вътре всичко е било загнило. Пак повтарям - отборът на Росен Барчовски в Черна гора се представи добре, докато този на Пини Гершон в Полша се провали“, коментира смело Варчев през септември 2009-а.
Ударите под кръста към Гершон и Папазов, използвани от Варчев, извадиха от релси Тити, който не му остана длъжен.
"Съжалявам, че Варчев е в напреднала възраст, явно има болест деменция”, обяви Папазов по повод думите на Варчев, че сръбският специалист Желко Обрадович не е имал успехи с национални отбори.
“След като през 1998 година Желко Обрадович е станал световен шампион и Варчев е присъствал на този финал, значи има тежки проблеми с паметта. Не мога да допусна такива хора да коментират качествата на Пини Гершон и Желко Обрадович. На мен никой не трябва да ми обяснява, че отборът е играл слабо в Полша, аз съм го видял по-добре. Ако искат да освободя националния, аз ще го освободя. Но щом Варчев критикува, той трябва да поеме този отбор. Защо не дойде да каже, че има по-голям опит от Гершон, че Папазов е некадърник, и да помогне? Не беше ли същото със Силвано Пранди във волейбола? Разкъсаха го, пък после стана Професор. Това е нашата робска психика. Или им правим свирки, или ги ругаем, средно положение няма. Говоря за съдийски свирки", беснееше Тити.
Сега обаче томахавката е заровена. Тити може да бъде упрекван във всичко, но не и в липсата на човечност и едва ли има друг в родния баскетбол, който би подал ръка и на най-големия си враг, ако знае, че би могъл да помогне. Варчев вече познава душата на треньора на “Левски” и горчиво съжалява за старата вражда. Остава да убеди и останалите членове от Управителния съвет, че това е правилната кандидатура. Като се има предвид близостта между него и президента на централата Георги Глушков, който му е като втори роден син, едва ли ще е трудна задача.

 

 

да не коментира темата предварително и да даде свобода на онези, които вярват повече на Чолаков да изразят мнението си. Сравнение между Тити и ямболията все пак е немислимо. Най-малкото защото първият е представител на новата вълна специалисти, ходил е на стаж дори в НБА в периода, в който бе начело на шампиона Лукойл Академик, учил се е буквално от извора – от гениалността на Обрадович и Гершон, както и на хърватина Невен Спахия. Чолаков е представител на старата генерация специалисти в България, навъртял е доста километраж като треньор, бил е дълго време помощник и на Петко Маринов в края на 90-те, а после и на Барчовски. Неговата енергия тепърва да подмладява националния отбор, да удари с твърда ръка, да затегне дисциплината, да наложи железни правила и да сложи край на спекулациите със сигурност е по-малка в сравнение със свръхамбициозния му колега Папазов.
По неофициални данни, в подкрепа на Тити на Управителния съвет ще застане и ръководството на 10-кратния пореден шампион на България “Лукойл Академик”. Зад гърба му ще бъде и бившият президент на ЦСКА и изпълнителен директор на циментовия концерн „Титан цимент Златна панега“ Александър Чакмаков. На страната на треньора на “Левски” се очаква да се произнесе и наставникът на Спартак (Плевен) –Цветан Антов.
Тежката дума има и шефът на Треньорския съвет и доскорошен селекционер Росен Барчовски. Той също бил „за“ избирането на негово място на Папазов именно заради твърдия характер, с който можел да управлява свикналите на малко по-лек режим в последно време баскетболисти.