Беше някъде през 1991 година или 92-ра. Всъщност, няма кой знае колко голямо значение. На пейката седеше бате Здравко. Търсеше деца за школата на Балкан (Ботевград). Тъкмо беше отминало онова велико поколение на Сашо Везенков, Емо Йонов, Венци Славов, Данчо Колев, Коки Пеев и останалите, които слагаха в малкия си джоб баскетболните грандове в края на 80-те години с три поредни купи и титли на България. Бате Здравко е Здравко Андреев. Шампион от първото голямо поколение на Балкан през 70-те. Брат му Иван Андреев после стана треньор на въпросното голямо поколение на “зелените” в средата и края на 80-те. Влязохме в едно тъмно коридорче и от един сандък бате Здравко ни даде топки. Като деца им викахме кривогъзи, една нямаше като хората, всички бяха “кьопави”. Не ни правеше впечатление. Ние тренирахме в Балкан и това за нас беше най-великото преживяване. Тренирахме в малката тренировъчна зала. Да се върна на бате Здравко. За първи път видях толкова висок човек, истински баскетболист. На една тренировка отново ни обясняваше да не замеряме коша постоянно, ей така (в този момент хвърли топката от центъра и я вкара в коша). Полудяхме. Детска му радост. Понякога се местехме в “голямата” зала “Балкан”. Не, не си мислете, че това е “Арена Ботевград”, нея я нямаше, но в града имаше баскетбол. И то какъв... Отвсякъде миришеше на тази игра, просто този град съществува за тази игра.

Тренирахме в старата зала “Балкан”, която напоследък казаха, че мирише на мухал и плесен и построиха новата лъскава зала. Да, де, но за нас, някакви си хлапаци, онази зала беше не като “Арена Ботевград”, а като свръх зала от космоса. Лъскав паркет, просторна, трибуни, табло – отвсякъде истинска зала. И истински баскетболисти играеха в нея. Вече го нямаше шампионското поколение. Дойде ред на генерацията на Миро Ралчев, Иван Гавалюгов, Иван Коцев, Ники Доновски, Илия Станков, Весо Тодоров, Ицо Гергов, малката беля Христо Христов, брата на Мариян Христов и син на Георги Христов-Белята, да прощават, ако пропусна някой. Все местни момчета, все любимци на града. За нас те бяха големи. Ходехме два часа преди началото на мача, за да заемем мястото си на първия ред и да блъскаме по оградата (тогава нямаше опънати въженца за ВИП присъствие на кмета). Ръцете ни ставаха на палачинки от ударите, нямаше мач, след който да не сме прегракнали. Дърпахме и въжетата на кошовете, за да ги клатим – нали гостите няма как да бият Балкан. Това е любов...

...Около 25 години по-късно. Сега всичко е друго. Балкан (Ботевград) играе в нова, лъскава, модерна зала. Старата любима “мухлясала” и “плесенясала” зала “Балкан” се използва само от подрастващите. Тя остана със спомените за великите победи над всички грандове у нас и от европейските сблъсъци. Сега играчите са други, все пришълци. Останаха малко местни, един-двама. Сега и парите са други и любовта е друга. Сега някои казват, че обичат Балкан, но го обичат за пари. Това не е обич, а вършене на работа, за която получават заплата. Любовта я разбирам по друг начин, но явно съм наивник. Никой обаче не ще отнеме любовта ми към Балкан, към моя отбор. Да, това е моят Балкан, а не на Георги Георгиев, Иван Гавалюгов, Михаил Михайлов, Цветан Луканов или Любомир Лилов. Всички тези хора са преходни, днес са тук, утре няма да ги има. Не съм за никой от тях, а съм за моя си Балкан. За онзи Балкан, в който момчетата ще играят за отбора, а не за хилядите, които получават на месец... и твърдят, че обичат Балкан.

Знайни и незнайни “капацитети” достатъчно тровиха Балкан. Вкараха го в какви ли не интриги – политически, бизнес и какви ли още не. То не бяха избори, апартаменти, бюлетини, заплахи... И това отмина, и това ще се преболее, само ще остане като горчив спомен във времето. Не ми се пише за миялни, сушилни и перални, както и за изнесените фитнес уреди от старото ръководство. Така са преценили, така са направили. Уж и те твърдяха, че обичат, но и тяхната любов беше друга и минаваше през парите и интригите. Достатъчно им правихме реклама. Новото ръководство обаче да гледа и де се учи и дано не повтори грешките на старото, защото няма да има милост. Вапцаров е написал: “Какво тук значи някаква си личност?” в “Борбата е безмилостно жестока”. Какво значат Иван, Мишо, Мартин, Петър и Георги?! Ще се боря, за да пиша истината за Балкан, за моя Балкан. Не ще отнемете любовта ми...

СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ

P.S. Миро, добре дошъл у дома. Със сигурност в Лукойл Академик условията през годините са били прекрасни, но не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари... Сега зад теб ще има армия от фенове, която в съседния град никога нямаше да видиш. Ти най-добре знаеш какво означават феновете на Балкан (Ботевград).