Филип Виденов днес има рожден ден. Става на 36 години. Възраст, на която почти всеки активен спортист казва “край”. Изтощен, изморен, дал всичко от себе си. В България обаче нещата са малко по-различни, както винаги...Филип продължава да е пример за младото поколение баскетболисти. Клише е, но е професионалист до мозъка на костите си. Тренира като за последно, играе като за последно и стреля все едно от това зависи животът му. В последните няколко години имаше един чужденец треньор (всъщност, думата треньор е доста неуместна за качествата му), който си позволяваше да си играе с качествата му в Лукойл Академик. Добре, че бързо разкараха. Треньорът, естествено. Филип е изградена величина и съвсем скоро, когато каже “край” баскетболът ще остане с един мохикан по-малко.

Всъщност, последният мохикан на онова поколение. На онова различно поколение, което все още ценеше играта и я поставяше над личните облаги, питиета, нощните барове, вдигнатите яки на блузите, селфитата и мацките. Филип от Козлодуй стигна до Реал (Мадрид), а повярвайте, в Реал не взимат играчи на случаен принцип. Преди спирката Мадрид Фил, както го наричат някои приятели, прелетя Океана, за да трупа знания и опит в САЩ. По играта го пали Майкъл Джордан и извънземните от НБА. В Америка завърши гимназия, а после стана звезда на отбора от колежанската лига Уестърн Кентъки.

Виденов се дипломира със специалността социология в университета в Кентъки. Специализира криминология. "Не смятам да се занимавам със социология, след като приключа с баскетбола. Предполагам, че ще работя нещо, свързано с баскетбола", казва преди години Филип. Всъщност, в самото начало е можело Виденов да не стане тази баскетболна звезда, която изгря в годините. Родителите му са инженери в АЕЦ Козлодуй, а сестра му е адвокат. В баскетбола се влюбва 13-14-годишен, след което е открит от първия си треньор в гимназията в Русе Петко Дечев.

На 18 вече е капитан на мъжкия отбор на Дунав и блести на европейско първенство за младежи. След Америка всичко е ясно – трансфер в Турция, Реал Мадрид, по-късно в Цървена звезда и още и още. Навсякъде Филип бе лидер, въпреки че е толкова скромен, че самият той веднъж казва: “Не съм роден за лидер, просто си върша работата”. А той я върши прекалено добре. Просто е роден за тази игра.

Честит рожден ден, мохикане...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ