"А още пушиш ли козче? Питай ме некое друго въпросче." Тази култова реплика от още по-култовата песен на "Ъпсурт" - "Три в едно", взривила музикалните класации преди четири години, без проблем може да бъде провъзгласена за химн на българския баскетбол. Баскетболистите ни обичат да пафкат. Българи или чужденци – цигарата с „трева” между пръстите им и онзи отработен премрежен поглед отдавна са се превърнали в неделима част от т. нар. „баскетболна култура”. Някои го правят, защото си въобразяват, че подражавайки на американския стил ще започнат да играят като американци и че ще живеят живот на „бели негри”. Но не в щата Алабама, а от центъра на криещата жестоки тайни нощна София.

 

В баскетбола ни обаче от години цари демокрация, даже не демокрация, а то си е чиста анархия, защото проверки почти няма. Марихуаната и канабисът фигурират в челните редици на забранения списък със субстанции на УАДА и Международния олимпийски комитет. По света положителни проби за тях носят наказание между 1 и 5 години лишаване от състезателни права и допингтестовете са задължителна част от всяко спортно мероприятие. Тук Националната допинглаборатория извършва проверки все по-рядко, защото услугата е скъпа, а клубовете се оправдават, че нямат пари, за да я поръчват. Това всъщност не е така, защото след като имаш средства да плащаш средно по $ 20 000на американец в отбора си, значи можеш да отделяш и по 200, за да следиш за наличието на съмнителни вещества в кръвта им. Нито в Лукойл Академик, нито пък в “Левски” разсъждават така. Напротив – там се страхуват, че една внезапна хайка от лабораторията би донесла само неприятности. Затова между двата най-богати баскетболни клуба в България съществува тайно споразумение да не си въртят мръсни номера, поръчвайки допингконтрол за мачове помежду им. Останалите отбори от елита нямат средства, камо ли кураж.

 

Сред най-запалените фенове на „козчето” минава суперзвездата на “сините” Арън Харпър, който е един от най-добрите баскетболисти, идвали някога да играят баскетбол в България. Още по-силен в произвеждането на цигарен дим със специфичен аромат обаче бил колегата му Доналд Коул. Той толкова прекалявал с „пафкането” и спиртните напитки, че според всички този сезон изпълнява ролята на воденичен камък на “Левски”. Много скъп воденичен камък даже, след като месечното му възнаграждение коства на ръководството на тима $ 10 000. Коул, както и Харпър имали такъв род проблеми и преди да се установят у нас – докато се състезават съответно в Македония и във Франция. Карето от “Левски” допълват другите двама янки – Джейсън Кроу и Прийст Лодърдейл. Куриозното е, че първият наскоро даже бе изгонен от отбора заради системно нарушаване на дисциплината. БЛИЦ обаче разбра, че причината е друга... Кроу припалвал по някоя цигара с марихуана, за да разпусне и да се разтовари от напрежението. За Лодърдейл не откриваме топлата вода, защото той си е отколешен бохем. Задълбочилите се здравословни проблеми при него на българска земя и поставената му диагноза „подагра” още през есента, по време на престоя му в Черноморец Бургас, карат Пи Ел да стои настрана от алкохола. Но не и от стария му навик да си „кози” за релакс.

 

Негови приятели по цигара в бившия му клуб “Лукойл Академик” не липсват. Макар че за разлика от други години, тази като че ли е най-безпроблемната откъм дисциплинарни прояви на чужденците в “студентския” състав. Там фенове на марихуаната по стара колежанска традиция са най-добрият играч на старши треньора Йовица Арсич в момента – плеймейкърът Доминик Джеймс, както и напусналите без много обяснения по средата на сезона Каспарс Камбала и Брус Боумън. За латвиеца се носят слухове, че освен марихуана наблягал на употребата на силни анаболи, от които ставал неконтролируем за околните. Камбала си правел, каквото поиска и не слушал Йовица Арсич. Сърбинът търпял, но накрая тропнал по масата и настоял Каспарс да бъде продаден.

 

Най-големият фен на марихуаната сред българските баскетболисти е юношата на ЦСКА Христо Николов, по-известен из спортните среди с колоритния си прякор Гларуса, лепнат му, защото е родом от Бургас. За крилото цигарата с трева представлява цяло изкуство. Гларуса, който понастоящем играе в румънския шампион Стяуа (Букурещ), беше натирен от “Лукойл Академик” именно след поредица от подобни изцепки. Ръководството на няколко пъти го хващаше "накозен" и го предупреждаваше. Историята обаче се повтаряше, докато на “Лукойл” им писна да го търпят и да треперят, че ще трябва да дават луди пари, за да му прикрият някоя положителна проба. Така както се наложи на шефовете на федерацията по баскетбол през лятото на 2009 година. Още щом бяха събрани на лагер от тогавашния селекционер на тима - Пини Гершон, състезателите бяха подложени на кръвни изследвания. Говори се, че двама от тях са били с положителни тестове - Христо Николов-Гларуса е единият, а другият е Чавдар Костов. От него Лукойл също се отърва навреме и понастоящем юношата на “Левски” се подвизава в гръцкото първенство. Гларуса моментално бе замразен на пейката от Гершон и впоследствие изваден от състава за европейското първенство в Полша. Костов бе реабилитиран и участва, но се представи трагично. В пробите и на двамата са открити следи от марихуана.

Канабис сложи край на
кариерата на левскар