Росен Барчовски няма нужда от представяне. Легенда на баскетболния ЦСКА и националния отбор. Роден е на 16 август 1960 година в семейството на Цвятко Барчовски и великата Ваня Войнова. Печели титли и купи с “червените”, след това като треньор става шампион със Славия през 1997 година. Треньор е на мъжкия отбор на ЦСКА, с който печели купата на България през 2005 година. Начело е и на националния отбор на страната на европейското първенство през 2005 година, както и на Европейското през 2011-а. Миналата година националният ни тим постигна първа победа на еврофинали от 1989-а. В момента е треньор на Рилски спортист и национален селекционер. Ето какво каза Росен Барчовски в обширно интервю за агенция БЛИЦ по различни актуални теми. Върнахме се и в миналото, за да си припомним за вече несъществуващия ЦСКА:

-Г-н Барчовски, от 15 до 18 февруари в Самоков ще се състои финалният турнир за Купата на България, какви са очакванията ви?
-Направихме серия от загуби. Това свали гарда на момчетата, паднаха духом и психологически. Събраха ни се обаче много мачове в цикъл сряда-събота, тъй като играем в първенството и Балканската лига. Ако бяхме участвали само в един от турнирите, нямаше да наредим толкова поражения. Лошото е, че някои от загубите дойдоха със слаба игра, имам предвид последната от Балкан в Ботевград. Нападението ни беше много слабо. Има две причини да не работи атаката на един отбор – да не създаваме положения, което е голям проблем, или да не може да вкарваме. Ние обаче имаме отлични реализатори, така че отдавам загубите на липса на свежест. Имаме четири дни да си починем в Самоков, проведох сериозни разговори с момчетата и започвам да виждам промяна.

-Ще се отрази ли тя на турнира за Купата на страната?
-Надявам се още в първия мач срещу Черно море да видите положителната промяна. Много е важно как ще изиграем този двубой. Ако спечелим, отиваме на полуфинал и влизаме в играта. Да ви кажа честно, не е важно дори как ще играем, важно е да постигнем резултат, победата е важна в тази надпревара. Защото ако отпаднеш с красива игра, няма никакво значение, вън от играта си.

-Ако отстраните Черно море, идва мач с “Левски”. Вече ги бихте веднъж за първенство, може ли да повторите силния мач?
-Не мисля за полуфинал и за мач с “Левски”. Психологията е много важна. Ние имаме традиция да играем няколко добри мача срещу “Левски” и дори срещу Лукойл Академик, срещу когото често сме правили добри срещи, но сме губили. Останалите отбори в класирането играят напълно мотивирани срещу нас, но и в същото време освободени. Защото, ако паднат, няма да се е случило кой знае какво. Ние излизаме за победа на всяка цена и това понякога ни изиграва лоша шега. В мачовете ни с “Левски” и Лукойл Академик сме в позицията на мотивирания, но освободен психологически отбор. Те излизат, за да ни бият на всяка цена и затова понякога стават изненади.

-Може ли Рилски спортист да наруши двуполюсния модел на “Левски” и Лукойл Академик?
-Искаме да го направим, но положението е такова, че към момента ние трябва по-скоро да се борим за третото място. Не казвам, че сме се предали, напротив, тези, които ме познават, знаят, че не излизам с вдигнати ръце. Преследвам единствено победата. Ситуацията в баскетбола ни обаче зависи много от парите. Лукойл и “Левски” привличат добри и скъпи баскетболисти, при тях играят и най-добрите български състезатели. Ние също си позволяваме чужденци, но не можем да се мерим с техния бюджет за играчи. Лукойл Академик направи селекция и искаше да стигне далеч в Еврокъп, но не се получиха нещата. Всичко опира до пари. Близо до нас като класа е Ямбол. След това е Черно море, Балкан също стабилизира редиците и направи няколко победи. Най-лошо е положението в Спартак (Плевен) и Черноморец.

-Успявате да побеждавате “Левски”, а не успявате да се преборите с тях за второто място. Защо не може да издържите дългия сезон и да решите спора за втората позиция в двубоите помежду ви?
-Това си дължи именно на мотивацията. В някои от мачовете срещу “Левски” ние играем на върха на възможностите си и успяваме, а съперникът ни подценява. През един дълъг сезон обаче ние също понякога не излизаме пределно концентриране и допускаме загуби. Например паднахме от Спартак (Плевен) и Черноморец, а бихме “Левски”.

-Каква е вашата стратегия за изграждането на един отбор - работа с много чужденци или с по-млади българи?
-Моето разбиране е, че трябва да има сплав между двете. В живота има стари и млади, има по-активни хора и по-малко активни. Така е и в спорта. Не може един отбор да е съставен само от млади баскетболисти. Всъщност, може, но поне една-две години не трябва да се чакат резултати. И след добавяне на няколко класни играчи да се гони високо класиране.

- В националния отбор продължавате да натурализирате чужденци.
-Да, принудени сме да го правим. О`кей, аз съм готов да работя само с българи. Дори бих се радвал да е така. Мислите ли, че искам тъмнокожи да играят за България, но няма как. Ако държавата отпусне средства, федерацията каже един или два квалификационни цикъла няма да гоним класиране, съм готов да играем само с българи. Но проблемът е, че няма пари. А когато се класираме на дадено първенство и постигаме победи, идват и приходите. Без пари нищо не става. Покажете ми един, който е направил добър баскетбол без средства. Няма такъв. В същото време имаме проблеми и с подрастващите. Те се развиват до едно ниво, до 17-18 години и после нещо става, дупка. Не може един мъж да го вземеш в първия отбор и да започнеш да го учиш на “А” и “Б” в баскетбола.

-Как се справя федерацията в момента след кончината на президента Михаил Михов?
-Трудно може да бъде заместен човек като Мишо Михов. Той беше голям капацитет като бизнесмен. На баскетбола в България трябва точно такъв човек, бизнесмен, който има много връзки и може да привлече средства. Той го правеше и работеше, въпреки че много хора го оплюваха.

-Как е сега с Георги Глушков?
-Той е баскетболен специалист, разбира играта и каквото трябва да се направи като организация, свързана с баскетбола, го правим добре. Похвално е, че намери генерален спонсор на мъжкия отбор. На федерацията обаче й трябва бизнесмен, който да докарва пари. Иначе баскетболни капацитети, които да дават акъл, колкото щеш.

-Ще стане ли Георги Младенов добър треньор, колкото беше като баскетболист?
-Аз правя голямо разграничение между добър състезател и добър треньор. Хиляди са примерите, в които сме ставали свидетели само на едното. Георги обаче има треньорски качества и съм сигурен, че ще направи добра кариера. Натрупа опит, сега е в Берое във втората ни баскетболна дивизия. С лекота ще влезе в Националната баскетболна лига. Стара Загора е голям град, спортен град, който е важно да присъства и в баскетбола ни.

-Защо обаче Георги Младенов не е начело на някоя от юношеските национални гарнитури?
-Той беше. И това, че не е сега, нищо не означава. Сигурен съм, че скоро Георги ще работи отново с подрастващите ни баскетболисти.

-Какво става с отбора на сърцето ви ЦСКА?
-Не ме закачайте на тази тема. Болно ми е, че ЦСКА е захвърлен на улицата и всеки, който иска, може да го вземе. Само че и тук опираме до финанси. Преди години Александър Чакмаков възроди отбора и едва креташе. Феновете обаче не искаха да го виждат такъв, желаеха всеки път да бие “Левски”. Само че това беше невъзможно.

-Държавата с нищо ли не може да помогне?
-Много е сложна ситуацията. За да се възроди отборът, трябват първо 200 хиляди лева за оправяне на залата. След това по около 300-400 хиляди лева на година, за да се гони трето място. Дотук, не повече, защото трябват много пари. Години наред правех всичко възможно, казал съм на поне 100 човека с възможности за състоянието на ЦСКА. Някои от тях знаят, че клубът го няма, но ситуацията е такава, че никой не иска да вади пари от джоба си за спорт.

-Името ЦСКА не ги ли привлича?
-Така е, ЦСКА е марка и имидж. Но времената не са като преди 15 години, когато парите идваха отвсякъде. Сега нещата са свити до минимум и никой не се интересува от марка или име, а гледа печалбата. Подхвърлял съм, къде на шега или на майтап, говорил съм и сериозно с бизнесмени, но това е положението на този етап. Напоследък вече се изморих, а и не съм никой от ЦСКА. Преди все пак бях част от клуба и опитвах да спасявам положението.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ