За него казват, че е роден победител. И не се отказва от нищо, докато не постигне победата. За него казват, че е душата и сърцето на всичко, с което се захване. И че заради такива като него баскетболът в България все още е жив. Станислав Станков става днес на 50 години (Шошо, кога мина това време?!) Не беше далеч времето, в което Шошо блестеше с екипа на ЦСКА. Организираше атаките на тима в ролята си на незаменим плеймейкър. Такива, каквито след него май повече не се родиха у нас. Станислав е от онези хора, които приемат дори и критиките с усмивка. Широко скроен е и затова има приятели. Близки хора, на които може да разчита. Естествено, на преден и първи план са двете дами до него – Елена и Станислава. Именно на това трио се крепи баскетбола в родния град на Станислав – Хасково.
За него казват, че по-лесно е станал титуляр в ЦСКА, отколкото да започне от нулата да гради женския баскетболен тим на Хасково 2012. Станков обаче не се уплаши, напротив – работеше и знаеше, че един ден успехите ще дойдат. Дойдоха. В годината, в която навършва 50-годишнината си. Хасково 2012 спечели и титлата, и купата на България. Донесе радост на цял един град, в който баскетболът бе загубен от има-няма 25 години.
Той никога не забрави откъде е тръгнал. От онзи юношески тим на Хасково, с който стана шампион. Години след това се завърна в родното си място и родния град, за да постигне мечтите си. Освен легенда на ЦСКА да се превърне и в легенда на града си. Ако „червените“ имат много спортни величия, за Хасково личности като него са емблематични.
Невероятните му човешки качества го правят, както изпълнителителен директор на най-прогресиращия женски отбор, така и любимец на феновете със своята достъпност.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Шошо, честит рожден ден. Продължавай да бъдеш такъв, какъвто си в първите 50 години от твоя живот. Екипът на Агенция БЛИЦ ти пожелава много здраве, много семейно щастие, късмет, ще много успехи и спечелени трофеи.
P.S. – Наздраве с една сръбска ракия и белградска тежка скара. Със сигурност компанията ще бъде на ниво...
