За мен е чудесно да съм тук, да съм сред тези хора, които ме поканиха. Мислех да дойда в България и исках да го направя преди доста дълго време. Наистина съм благодарен на всички хора на тази маса, които ми дадоха шанса да дойда тук. Искам да изпълня задачата да покажа на децата как точно се играе баскетбол в НБА.
-Какво знаете за България?
-България до момента много ми напомня за вкъщи – Далас (Тексас), където съм израснал и как се чувствах добре. Намирам го за доста готино място, засега.
-Какво сте чули за България, за да сте искал да дойдете и преди?
-Исках да дойда в България, защото много супер звезди от НБА - Кобе Брайънт, Дуейн Уейд са идвали в Европа, а България е част от Европа. Аз не го приемам като задължение, а изпитвам удоволствие да бъда тук.
-Какво знаете за баскетбола в България?
-Преди да дойда, попитах приятелите си нещо за България, знаят ли дали ваш баскетболист играе в НБА.
Мислех, че Ману
Джинобили е
от България,
оказа се, че не е така. Знам, че има много европейци, които играят в лигата. Все повече от тях успяват да намерят място там, с това свързвам България, като част от картата на Европа.
-При приемането ви в Залата на славата се разплакахте 3-4 пъти и казахте, че никога не сте играли за пари, а за слава?
-Аз повече приемах този факт заради семейството, децата и мениджър и всички, които ми помагаха. Много бях развълнуван, че до мен беше Фил Джаксън, който ми е голям приятел. Няколко пъти ми каза: “Не, ти трябва да довършиш речта си.” Винаги ме е боляло, че моите деца нямаха възможност да ме наблюдават като състезател. В Залата на славата обаче видях радостта в очите им, които не успяха да бъдат свидетели на кариерата ми.
-Поддържате ли връзка с някого от легендарния отбор на Чикаго Булс?
-През последните три години шестима от онзи отбор на Чикаго Блус влязоха в Залата на славата, което е страхотно. С Майкъл живеем в една и съща местност, във Флорида, поддържаме контакт, виждаме се. Миналата седмица бях в Чикаго, видях се с доста от хората, с които играех. Радвам се, че продължаваме да поддържаме контакти с момчетата.
-Какво бихте искали да направите за децата?
-Основната ми идея е да ги запаля по спорта. Знам, че няма българи в НБА Искам обаче да призова децата да спортуват.
-Как от малко дете стигнахте до висините на НБА?
-Беше ми много трудно, от гетото на Далас да стана НБА-звезда. Наистина бях голям късметлия.
-Ти си чувствителен човек, какъв е най-големият ти страх?
-Че няма да доживея да видя децата си как порастват.
-Съжаляваш ли за нещо?
-О, да, съжалявам. Ако умра, ще съжалявам много.
-Кое е най-голямото ти разочарование в живота ви?
-Аз, само аз. Аз съм разочарованието. Имах своите шансове в Детройт, Чикаго, Сан Антонио, Лейкърс, всеки ден там беше шанс за мен. Но след това си казах, нямаше да съм тук, ако бях променил нещо тогава.
-Какво е да участвате в Мача на звездите в НБА?
-Бях развълнуван, играл съм 7-8 пъти в Мача на звездите. Сигурно хората са ме харесвали заради това, че бях див, ексцентричен, различен. И за събота мисля да си боядисам косата в различен цвят. Тези мачове ми дадоха възможност да обикалям в Лас Вегас, на други места, на които ставаха купони.
-Такъв ли ще останете до края на живота си?
-Попитаха Мадона същото нещо (смее се). Да, такъв ще остана до края. Моите деца ме харесват и обичат, защото съм добър баща, а не, защото съм ексцентричен.
-Кога осъзнахте, че играта промени живота ви? Кога видяхте, че не е важно да вкарваш по 30 точки, а да се бориш за безнадеждни топки и да правиш чадъри?
-Прекрасен въпрос, благодаря ви. Моето най-високо заплащане беше 4 милиона долара. Знаете, че
Джордън и Брайънт
взимаха например
по 25 милиона
Не е важно да играеш за пари, а за слава, да те обичат хората.
-Кой момент е най-паметен в кариерата ви?
-Когато играх за Сан Антонио и имахме уникален рекорд. Помня през 1995-а и 1996 година, когато Джордън се върна да играе, след като се пробва за една година в бейзбола, но не беше успешно. През същия сезон имахме лош баланс с Чикаго Булс, но с Джордън, Скоти Пипън, Фил Джексън, всички работихме за поредната шампионска титла и я постигнахме. Мога да ви разказвам много истории, правили сме секс в съблекалнята например. Има и други, но няма да ни стигне времето.
-Вие считате ли се за велик играч?
-Не, не съм велик, просто мога да забивам.
-Как искате да ви запомнят хората?
-Разбира се, че искам да ме запомнят като човека Денис Родман. Хората постоянно говорят добри и лоши неща за мен, критикуват ме, но аз съм един обикновен човек, който се забавлява и искам да живея на макс. Не знам защо ме атакуват, след като имам деца, каквито имат Майкъл Джордан, Тайгър Уудс и други. Ако направя нещо негативно, не е нарочно, просто имам проблеми като всеки нормален човек. Не искам да съм звезда, искам да бъда просто един обикновен човек. Хората ме възприемат по различен начин.
