Преди няколко дни на завършилия турнир за Купата на България при жените bgbasket.com раздаде две награди. Едната бе за най-добър изпълнител на наказателни удари, а другата за Мис турнир, която се определи с гласуване в сайта. И двата приза отидоха при състезателката на "Левски" Станислава Станкова. Сайтът bgbasket в два поредни дни ще публикува интервю с нея, а в първата част Сани, както я наричат приятелите, говори за общи неща не толкова свързани с баскетбола, въпреки че общо взето целият й живот е свързан с играта с оранжевата топка.

- Беше избрана за Мис Турнир след гласуване в сайта, очакваше ли тази награда и какво е тя за теб?
- Основната цел за мен беше да се представим по най-добрия начин с клубния ми отбор "Левски". Отидохме, за да спечелим първото място и бях концентрирана върху това нещо. Тази награда пък е признание, което ме радва, тъй като имам толкова фенове и хора, които ме харесват. Знаех за гласуването и го следях, още повече, че много приятели ми се обадиха. Но пак повтарям, бях основно концентрирана върху представянето ми с "Левски", тъй като се връщам и след контузия и мислех единствено за това.

- Преди време си правила фотосесия, разкажи как се стигна до нея?
- Фотосесиите бяха три на брой и бяха снимани от професионален фотограф, с който се запознах съвсем случайно - Иво Иванов, а по-късно се стигна и до публикуването им в списание "Мач Магазин". Фотографът работеше в една агенция, предполагам още е там, свърза с мен и така малко на шега установихме контакт, за да снимаме. Снимахме общо три пъти, беше ми за първи път и бе много интересно, една положителна емоция, нещо ново и ми хареса.

- Предполагам не ти остава много свободно време. Знам, че си студентка - кажи къде, какво учиш и как успяваш да съчетаваш това с баскетбола?
- Уча втора година в Минно-геоложкия университет, специалност "Компютърни технологии". Специалността е изключително натоварена, но това е нещо много важно за мен. Един човек без образование никога не може да бъде пълноценен в съществуването си и наблягам страшно много на това нещо. Трудно е - от сутринта до обяд съм в университета, след това отивам на тренировка, после сядам и уча доколкото имам свободно време и на следващия ден това се повтаря. Общо взето това е моето ежедневие.

- А остава ли ти време за развлечение, за гаджета?
- Много рядко ми остава време за развлечения. Стремя се да почивам в събота след мач и в неделя колкото е възможно. В момента имам много сериозен приятел, който е постоянно до мен и страшно много ми помага. По принцип съм на мнение, че личният живот на един човек трябва да си е абсолютно само за него и да не става достояние на хората, защото за това е и личен. Това са неща, които остават в душата ти, във взаимоотношенията ти с този човек и не е нужно всички да знаят за тях. Смятам, че така е правилното и не трябва да се парадира и да го използваш за каквото и да е. Това е личен живот и той трябва да си е само за теб и за никой друг. Може всеки да се интересува от професионална гледна точка за мен, за образованието ми, за това, с което се занимавам. Но личният живот си е личен живот. Моят приятел пътува често в чужбина и ми праща подаръци от различни точки на света, което постоянно ме радва.