Те наистина заслужават този трофей. Спечелиха го напълно и абсолютно заслужено. Бяха най-добрият отбор във финалната четворка и логично триумфираха с Купата на България. Хасково 2012 мина и през солидната селекция на Берое, а на финала срази и основния си опонент Монтана. Направи го по категоричен начин. Това са фактите. Сега е ред на по-личното. Елена, Станислав и Станислава. Тези трима души заслужават най-много на света този успех. Защото знам колко работят и как работят.

По колко часа на ден се бъхтят и как от нищо направиха нещо. Как преди години в Хасково едва ли биха си помислили за женски баскетболен отбор. За купа да не говорим... Елена премина през какво ли не. Мнозина я обвиняват в какво ли не. Много се оплаквала от съдиите, много говорела, много... Поставете се на нейно място и тогава ще си говорим. Станислава. Няма да крия пристрастията си към това момиче, което може, иска и го прави.

Ако всички клубове имаха човек като Сани, щяхме да мърдаме по-бързичко напред. За пример даваме онези малки детайли, които в крайна сметка водят до по-сериозни промени. Нещата, които тя измисляше през всичкото това време, едва ли имат нужда от коментар. Не само в баскетболно отношение, а и в маркетингово. Така трябва да се работи. Не е трудно. Шошо е печелил много. Побеждавал е много. Но този успех е различен. И го заслужава. Истински го заслужава.

Оставям настрана онези всекидневни подмятания, нападания и обиди. След всеки мач съдиите са виновни. И сега сигурно са допуснали грешки. Стьопа, не ти прави чест. Поздравления, че призна за по-слабата игра на Монтана. Мъжка постъпка. Но след това онези обаждания, съдии и тем подобни... Не отива на големи хора. Случило се е да загубите и още ще се случва. Няма отбор, който само да побеждава. Запазете добрия тон. Видяхте, че феновете имат нужда от баскетбол. Все още има надежда, нещата не са загубени. И вие може да помогнете.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ