Спортен комплекс Динамо в Букурещ е мечта за всеки наш отбор, с изключение може би на Лудогорец, който разполага с добра база.
БЛИЦ надникна зад кулисите на дома на един от най-големите и обичани клубове в Румъния. Стадион “Динамо”, спретната чисто нова баскетболна зала, плувен басейн, фитнеси и какво ли още не впечатляват още на пръв поглед. Не всичко е построено преди 2-3 месеца, но е добре поддържано и си личи, че се инвестира. Основната ни цел беше баскетболната среща между Динамо Букурещ и вицешампиона от миналия сезон Муреш. Динамо е прекарал няколко години във втора лига, а през лятото започна своя възход. Начело на тима застана един от най-добрите треньори, работили в България, Александър Тодоров. Македонецът взе със себе си нашия национал и бивш играч на Балкан Ботевград Павел Маринов, както и също игралите за “зелените” Ноа Далман и Ненад Шулович. Именно тримата бивши “балканци” изграждат основното ядро от отбора. Чисто спортно-технически двубоят сякаш се отличаваше доста от тези, които наблюдаваме у нас. Срещата мина на един дъх, нямаше десетките идиотски съдийски прекъсвания, фаулове на всеки 30 секунди, разправии. “Тук реферите пускат по-свободна игра. Не убиват темпото, не вредят на баскетбола. Те са само хора, които помагат процесът да върви”, отбелязват след мача част от баскетболистите.Преди началото на двубоя цялата зала е на крака – звучи румънският химн. “Така е преди всеки двубой, без никакво изключение”, коментират пред екипа ни хората от Динамо. Питаме се тогава, в България в колко зали звучи българският химн преди баскетболен двубой?! Признаваме, че тимът от Букурещ няма най-жестоката агитка. Отстъпва много дори на тази от Ботевград или Ямбол, ако отново сравняваме баскетбола в двете страни. В залата на Динамо обаче имаше деца. Много деца, които бяха изпълнили една цяла трибуна. Не съм сигурен колко от нашите баскетболни клубове ходят ежеседмично в училища, тренират пред децата и после ги канят на мач. Нали това е смисълът?! Представете си каква радост е за малките да бъдат в залата. Очите им светеха, не спряха да викат “Динамо, Динамо” и да се радват на кошовете на домакините. Любопитното е, че на всяко прекъсване взето от треньорите голяма част от тези деца хукват към игрището. Имат само 1 минута на разположение, но те слизат, за да бъдат там. Никой не ги гони. Прозвучава сирената за завръщане на отборите на паркета, а децата продължават да тичат и да се забавляват. Това е смисълът, нали?! След края на срещата децата отново са център на внимание. Окупират баскетболистите и започва раздаването на автографи. “Това ни е целта, да радваме децата и да ги запалим по баскетбола”, коментира след края на мача Павел Маринов. Българинът е капитан на Динамо. Усеща се тежката му дума по време на мач. Останалите по-млади го гледат и слушат внимателно, а той е познатият лидер на отбора.
Идва време да се потопим и там, където се коват успехите на Динамо. Наш гид и прекрасен домакин е Ацо Тодоров. Треньорът не пропуска нищо от местата, които са достъпни единствено за екипа на БЛИЦ. Влизаме в съблекалнята на букурещкия тим. Прави впечатление голямата плазма на стената, на която се правят разбори и се гледат двубои. Над вратата са наредени числата от 1 до 13. №12 и №13 са задраскани. “Това са първите ни две победи от началото на сезона, трябват ни 13, за да сме минимум шести в класирането. Това е целта, която ни постави ръководството”, споделя Ацо Тодоров. Пренасяме се във фитнес залата – чисто нова и само за нуждите на баскетболистите на Динамо. Уредите са в червено и черно в унисон с клубните цветове. По-нататък е столът, в който се хранят всички спортисти. “Тук ядат от малки дечица до мъже и жени, които практикуват различни спортове в Динамо. Така се прави в големите клубове”, допълва треньорът. Може би най-важното нещо е помощта, която държавата оказва на спорта. Само Динамо получава 17 милиона евро! на година за всичките 27 вида спорт. “Така се помага и на човека или на хората, които спонсорират клубовете, било то футболния, баскетболния или хандбалния”, допълват от Динамо. Точно тук виждаме мъж на средна възраст, който носи стекове вода и газирани напитки, които са били на разположение на магазинчето преди баскетболния двубой. “Това е нашият собственик. Той работи всичко. Виждате, че сега разнася вода и сокове. В останалото време не седи и си брои парите, а върши всичко наравно с останалите. Преди и след мачовете винаги помага в организацията. Малкото уточнение е, че е милионер...”, коментират от клуба.Светлините загасват, тръгваме си последни. Треньорът Александър Тодоров, нашето момче Павел Маринов и всички в Динамо са доволни от втората поредна победа, този път с 81:69. Никой не ги слага в сметките, тъй като идват от втора дивизия. “Парите не винаги играят основна роля”, отбелязват всички с усмивка и в очакване на следващата среща. А ние българите отново оставаме с горчивия вкус, че и Румъния е преди нас в баскетбола.
СТЕФАН РАЛЧЕВ
(Букурещ-София)
Душата и сърцето на Динамо Букурещ Павел Маринов
Архитектът на победите Александър Тодоров-Ацо
