-Аз с никого не се карам. До този момент не съм казал нито една обидна дума по адрес на г-н Варчев. Казвам само истината, а той клевети.

-След участието на националния отбор на европейското първенство в Полша той се нахвърли срещу нас и не спря да плюе. Приемам всички критики, признавам, че се представихме под нивото си и записахме три загуби в три мача. Всичко това е вярно и аз поемам цялата отговорност като помощник на Пини Гершон. Но

 

не го приемам. Не чух нито една градивна критика от Варчев. Вече 9 години той ме мрази и не може да си намери място от яд. Опитва се по всякакъв начин да ме хули по медиите. Още не може да забрави онзи финал през 2000 година, когато го бих с Левски. След края на мача не ме поздрави, защото загуби. Много важно за един спортист е да може и да понася загубите. Аз обаче отидох при него и му казах в очите, че го свалям от трона и че той на 60 години има три титли. А аз докато стана на 60, няма да мога да ги преброя. Сега съм на 42 години и вече имам пет трофея – три титли и две купи.

-Варчев каза, че си продавал билети на черно преди някои мачове.

-За тези думи ще се видим на онова място, на което казват кой прав, кой крив. Това е долна лъжа и клевета от негова страна. В съда всичко ще се изясни, мога да докажа, че никога не съм продавал билети, не съм бил черноборсаджия и такива работи.

-Аз да се натискам?! Глупости! Пини Гершон ме покани да бъда част от щаба му. Защо, когато има отправена покана към мен, да я отказвам и по този начин да облагодетелствам друг човек. До момента не съм се натискал на нито един пост. През 2005 година ме молиха, подчертавам, помолиха ме да поема женския национален отбор. Тогава 14 чуждестранни треньори отказаха поста, аз бях единственият българин, който остана като вариант.

-Иска ми се и вярвам, че ще се разбере с президента на федерацията г-н Михов. Някои хора не желаят да проумеят, че такъв човек като Пини Гершон е само плюс за баскетбола у нас. Той не чака признание, получил го е там, където трябва. Не чака и пари. Всяка негова минута, прекарана в България, ни помага. Като какъвто и да остане той в България, ще бъде добре. Лошото при нас обаче е, че на всеки намираме кусури. И Алекс Фъргюсън да дойде, сигурно и него ще го критикуваме.

-Дано не е срещу Пини, защото тогава ще бъде много жалко. На заседанието преди няколко дни Варчев станал и казал, че особено пасивни в работата си в националния отбор били помощниците, което означава, че отново удря по мен. Признавам, че имам вина за лошото представяне на националния отбор на европейското първенство в Полша, защото аз най-добре познавам българския манталитет.

-Ако трябва да бъда честен, съм малко некоректен към него. Трябва

 

 

И то нарочно, защото, ако разбира всичко, със сигурност няма да му стане приятно.

-Играта е друга при Пини, има пламък в очите на момчетата. Наистина паднахме от Полша, Турция и Литва, но това са отбори, с които ние още не можем да се мерим. Реално ние не сме готови да се борим с тези състави. За нас е успех, че се класирахме на самото европейско първенство и че в квалификационната група се справихме с Италия.

-Аз искам да работя в нормална атмосфера. Сигурен съм, че г-н Варчев няма да позволи да стана селекционер, а ако по някаква случайност това се случи, ще ми пречи постоянно. Аз не искам хора да ми копаят постоянно зад гърба и да не мога да работя.

-Вие не може да си представите какъв злобен човек е той. През 2004 година преди да ме назначат за треньор на Лукойл Академик той звъни на Сашо Везенков и му казва: “Вие луди ли сте, та го взимате тоя”. Аз на никого нищо лошо не съм направил, който е почукал на моята врата, съм му помогнал. Такъв ни е манталитетът обаче, има много злобни хора в България. Г-н Варчев е легенда, направил е много за варненския баскетбол в миналото, защото не съм сигурен, че в момента прави нещо, но когато вече се е пуснал от хорото, стига да дава акъл. Аз приемам критики и съвети, но от хора, които наистина са капацитети.

-Така е - първата му титла през 1985 година с Академик (Варна), тогава така се казваше отборът, е подарена, т.е. не е истинска. Тогава той и Голомеев се разбраха отборът от Варна да стане шампион. Но не ми се връща толкова назад във времето. Варчев знае много добре за какво говоря, знае за намесата на един генерал, който помогна на тима му да вземе златните медали.

-Още от малък знаех, че нямам шанс да стана добър баскетболист. В отбора все бях 12-ия играч, ако имаше 15, щях да съм 15-ия. Все последен и твърда резерва. Компенсирах със здрави тренировки и раздаване. Но така и не се получи. Целта ми бе да стана треньор и мисля, че се получи. Ако не бях се захванал с баскетбола, сигурно щях да съм лекар – акушер гинеколог. Уважавам много тази професия. Тези хора дават живот, какво по-човешко от това. Баскетболът обаче ми дава оргазъм, то е като при секса, влудява ме.

-Характер, какво да се прави. Холивуд загуби една световна звезда в мое лице (смее се).

 

Щях да изиграя много по-добре ролята на Ди Каприо в “Титаник”, но за жалост съм се родил в България.

-Моето призвание е на друго място. Аз знам, че разбирам от баскетбол и от нищо друго. Сега ще ви кажа някои истини, които разбрах за политиката. Осъзнах, че за тази роля трябва да си много добър лъжец. Аз за 40 дни така и не се научих да лъжа. Покрай моите кандидат-кметски разправии развалих отношенията със съпругата ми Маргарита и с още един човек. Скарах се с моя добър приятел Вальо Златев. Едва ли повече ще се занимавам с политика. Знам, че съм комуникативна личност и създавам от индивидуалностите екип, което щеше да ми помогне в политиката, но няма смисъл да се пробвам в чужди за мен роли.

-Естествено! Знам, че отборът ще излезе от кризата, в която е изпаднал. Ще кажа нещо, което няма да се хареса на феновете. Моля ги да спрат с войната срещу Тодор Батков. Този човек е гений, защото дава парите си, а който го прави в българския спорт, е болен мозък. И за да не си помислят, че говоря глупости, ще кажа, че за да играе Левски в Шампионската лига и за да има успехи досега, един от основните виновници е именно Тодор Батков. Мислите ли си какво е на семейството му да слуша “Батков, курво!” от трибуните, а в същия момент той да излива милиони в Левски. Същото се отнася и за останалите хора, които дават в нашия спорт – Гриша Ганчев, Гигов, както Асен Христов за варненския баскетбол например. Михаил Михов – президентът на федерацията ни по баскетбол, също е болен човек, в добрия смисъл на думата го казвам.

 

 

и искат да вървят нещата напред. Като ги видим по уличите, трябва да им се кланяме. Левски ще се оправи, защото има велика публика. Има фенове, които и при 0:4 от Лацио пяха “Левски, обичаме те”. Пожелавам на всеки треньор да изпита това, което изпитват треньорите на Левски, включително и аз. Никога няма да забравя деня 31 януари 2001 година. Бихме Фенербахче в евротурнирите само с 1 точка, което не бе нищо особено като преднина преди реванша, но 2500 “сини” фенове не спряха да пеят, напълниха ми сърцето. Това ще го помня винаги, а не някоя победа или загуба.

СТЕФАН РАЛЧЕВ