Константин Папазов е роден е на 17 юли 1967 г. в София. Бивш баскетболист на “Левски”, Славия и Своге. Бил е президент на Славия, треньор на мъжките състави на “Левски” и Лукойл Академик, както и на националните ни отбори, мъже и жени. През 2007 г. Демократическата партия издига кандидатурата му за кмет на София. През 2008 г. участва в сериала "Забранена любов" в ролята на Рони Асенов. Печели два поредни пъти Купата на България през 2009 г. и 2010 г., срещу Лукойл Академик и Рилски спортист като треньор на “Левски”. През 2010 г. Тити Папазов триумфира в Балканската лига начело на “Левски”. В момента продължава да е наставник на “сините”. Папазов даде интервю за БЛИЦ, в което говорихме повече за нещата извън спорта.

-Тити, как са синовете ти - Александър и осиновеното момченце Димитър-Желко? Разбират ли се?

-Живи и здрави са и се разбират.

 

-Не. Много се обичат един друг. По принцип на тези години децата винаги са на нож. И при нас има някакви игри, при които се карат, но смятам, че отношенията между двамата са много добри. По-големият – Сашко, беше своеобразен катализатор, когато трябваше да вземем Димитър–Желко. Страшно много го обича и това много ни помогна още от първия ден. Откакто той е в нашия дом, е обгърнат с много обич.

 

-Нека да гледат какво ще готвя през седмицата. Аз ще бъда в петък. Иначе не мога да кажа нищо предварително.

 

-Най–логично е жените да бъдат по–добрите.

 

-Защо мислиш така?! В цял свят по-добрите готвачи са мъже.

-Е, тук не говорим за професионални готвачи...Коцето е нестандартен и може би ще сготви нещо интересно.

 

-Не, но и да получа такава, имам опит, който показа, че мястото ми не е там. Или бях незаслужено неоценен или толкова са ми възможностите.

 

-Никой не е застрахован от тези работи. Има хора, които са много спокойни и си отиват по–рано. Редно е човек да умее да се владее, но пък по–хубаво от това човек да бъде истински, няма.

 

-Не е поза. Ще бъде трудно да вляза в такава поза. Аз съм естествен пред камерите. Такъв, какъвто съм и в живота.

 

-Ако погледнеш мачове от началото на 2000 г. и сега, има разлика във всички случаи. Аз съм щастлив с моята професия и се моля на Господ цял живот толкова да я обичам и толкова тя да ме прави щастлив. Ако няма любов, става като задължение. При мен случая е, че изпитвам удоволствие. Аз се забавлявам с моята професия.

 

-Не, скоро не съм ходил в казино. Ако мина случайно, влизам за една вечер. Последно бях с американците от “Левски” около Коледа. В заведението където бяхме беше силна музиката, а и аз не пия, не пуша...какво да правя, да ям?! Отидох до казиното и за мое щастие имах късмет на рулетката. Това, че съм бил в хазартния бизнес и съм играл карти, зарове на времето, говори, че имам хазартен дух, но никога не съм бил комарджия.

 

-Съдбата ми е дала урок да работя в хазарта и да видя как много хора, които са на високо ниво в обществото, които имат голям талант без значение какъв е той, съсипват своя живот. Те не си губят моралните и човешки стойности. Губят своите пари. Това води до натоварване на психиката и промяната й, до промяна на цялото ежедневие. Хазарта е забавление за много богатите. Да се накичат с диамантите, да се покажат, да се забавляват. Те могат да си го позволят. При нас народопсихологията е печалбарството. Магията на комара е, че като спечелиш един път, това е отровата, която те успива. Но после те смазва... Все едно се движиш до стълба – едно стъпало нагоре, но после три надолу...

 

-Системата е така измислена, че няма нужда да лъжеш.

Можеш да излъжеш казиното, но казиното не може да излъже клиента. Е, като идат пияни и им спретнат караманьол, това е друго нещо. Но в нормално казино не може да бъде излъган клиентът.

 

-Защото тука правеха закони, които да подпомагат тази дейност. Сега пък се отиде на друга крайност. Поставиха се такива условия, които убиват собствениците на такива игрални зали.

 

-Защото навлизат с много големи инвестиции и ги правят по–хубави. Наемат мениджър, който струва 10 000, а не 1000 долара. И ето, че идват и повече пари. Само, че първо трябва да ги извадиш и да ги дадеш. А ние искаме с малко да вземем много.

 

-Когато се кандидатирах за кмет, ме обвиниха, че осиновяването на Димитър-Желко е ПР-акция от моя страна! А това се случи 11 месеца преди кметските избори. Тогава нямах никаква представа, че съвсем скоро ще се пусна в предизборната кампания.

 

-Никога... Ей, да бъда честен. Веднъж съм опитвал, докато работех в едно казино на булевард “Стамболийски”. Явно е било кокаин. Истината беше, че ми предстоеше да започна работа в 21 часа. Не бях спал цялата нощ преди това и през деня не можах да си почина. Имаше един много сладък играч, Иван Жабата, виден столичен комарджия. Казвам му:”Няма да мога да изкарам тая нощ!” А той: ”Брат ми, ще ти дам нещо и веднага ще живнеш! Само си го натрий на венците!” Така живнах, че, проспах пред казиното цялата смяна. Тогава имах едно порше кабрио, та в него си легнах и няма ставане. Събудиха ме накрая на смяната да опишем масите. Това е случаят с друсането ми.... Явно или не е било редовно, или са искали да ми се посмеят, или аз не съм редовен.

 

-Добре де, не пиеш, не пушиш, не си заклет комарджия?! Какъв ти е порокът?

-Смятам, че шофирам много добре, но не спазвам правилата. Това ми е порокът.

 

-Силата не е това да вдигнеш 300 или 500 килограма. Силата се изразява с волята. Твърдя, че съм силен мъж и същевременно съм човек, който е истински и имам такава слабост. Плаках преди дни на интервюто на Новак Джокович, след като спечели “Уимбълдън”. Представяш ли си?! Нито го знам, нито го познавам. Всеки път плача на химна, когато го свирят. Такъв съм. Идва от душата ми...