След края на Универсиадата в Белград, старши треньорът на българския баскетболен мъжки тим Константин Папазов бе любезен да сподели своите впечатления от участието на този най-силен студентски форум за тази година пред bulgarianbasket.

-Тити, доволен ли си от представянето и участието на игрите в Белград?
-Много съм доволен от старанието на всички състезатели, участието ни в това първенство бе много полезно. Турнирът бе много силен, може само да съжаляваме за пропуснатото пето място, което щеше да бъде невероятен успех на фона на силната конкуренция.

-Има ли баскетболисти, които би искал да отличиш?
-Всеки един от нашите баскетболисти, които сега продължават с мъжете имаше своите силни моменти, което ме кара да мисля, че предстои да водят сериозна и ползотворна подготовка при силна конкуренция помежду си. Много съм доволен и от Павел Маринов, играч с много талант и сериозно бъдеще, много полезен на отбора. Най-голяма тежест падна върху Христо Николов и Асен Великов, които имаха много добри изяви във всички мачове. Иван Лилов бе постоянен, а Чавдар Костов и Златин Георгиев се изявявха много силно на моменти. В мачовете, които спечелихме силно играха и Ники Върбанов и Крум Дойчинов, а последния се представи отлично и срещу Литва. Благодаря на Владимир Маринов, Павел Иванов и Сергей Цветков, които помогнаха много в подготовката и въпреки, че им гласувах малко време, също се стараха. За жалост стара наша слабост бяха многото грешки в срещите, но за 5 дни подготовка мисля, че се представихме повече от чудесно. Въобще доволен съм от всички, очарован съм от желанието и старанието, което показаха всички баскетболисти.

-Чувства ли помощта на товите асистенти на това първенство – Янко Янчев и Лъчезар Коцев?
-Да, не бива да пропусна и помощта в решителни моменти на двамата ми помощници Лъчезар Коцев и Янко Янчев. С Янчев водехме тима на Универсиадата през 2003 и знам добре качествата му, но сега бях приятно изненадан от Коцев. Знам, че той работи с деца, но беше много полезен на това състезание и му пожелавам един ден той да води този отбор.

-Започнахме сковано срещу САЩ, имахме ли шанс да ги изненадаме?
-Съжалявам, че с изключение на Павел Маринов и Христо Николов другите прегоряха и излязоха много сковани срещу САЩ. Като цяло имахме добър и сплотен колектив, много настроение, което помагаше във важни моменти. Смятам, че това беше много полезно състезание за нас.

Можеше ли да се класираме по-напред от седмото място?
-Реално имахме шанс за 5-то място, а ако не бяха сменили потока ни дори и за четвърто, но това щеше да е максимума. Първите три отбора превъзхождат останалите с класа. Ако в състава бяха близнаците Иванови и при по-сериозна подготовка можехме да се борим и за нещо повече, ако за влизането в четворката не срещахме САЩ, Сърбия или Русия.

-Каза хубави думи за всички играчи от тима, повечето от тях ще бъдат част и от мъжкия отбор на Евробаскет 2009?
-Всички тези играчи са бъдещето на българския баскетбол и затова такива участия са изключително полезни. Реално задачата на този университетски отбор бе да помогне на мъжкия в подготовката му за европейското първенство през септември.

-Освен на играчи и треньори, искаш ли да благодариш на някои друг?
-Благодаря много на асоциацията за за студентски спорт и БФБ, които помогнаха за нашето участие. Смятам, че се представихме достойно и показахме, че и в България има млади и добри баскетболисти. Пожелавам на тези, които продължават с мъжете това участие да им е помогнало да натрупат самочувствие и да се преборят и попаднат в състава за Евробаскет в Полша.

-Отиваш в Лас Вегас, с каква цел и за колко време?
-Сега заминавам за Лас Вегас, Левски ме командирова и ще правя оглед за селекцията за новия сезон. Наистина ще се похарчат средства и на мен ще ми е малко тежко за 5 дни да мина океана на два пъти, но смятам че това е най-доборото място за селекция през лятото и след като всички добри европейски отбори го правят, ние трябва да се учим от тях.

-Заради Универсиадата не успя да присъстваш на сватбата на твоя добър приятел Тодор Стойков...
-Страшно много съжалявам, че игрите ме възпрепятстваха да отида, защото с Тошко съм изживял много щастливи мигове в моята кариера. Нямаше обаче да бъде коректно да оставя отбора. Пожелавам му много щастлив семеен живот и му обещавам да присъствам на кръщенето на пет деца, които пожелавам на него и Денис. Българския баскетбол има нужда от неговите кръвни наследници. Денис, малко съм нахален, но ти си толкова добра, че ще ми простиш.

-Свикнал си да правиш жертви за българския баскетбол, сега ще празнуваш рождения си ден в самолета на връщане от Америка...
-Такъв е живота, но клубния ми отбор има нужда от мен това лято, без много тържества./БЛИЦ