Доста често медии и специалисти обявяват края на българския баскетбол. След поредната издънка в евротурнирите или след н-тия на брой мач на националните отбори, в който сме станали за смях. Това обаче, което се случва в баскетбола в последните месеци (а вероятно и преди това, но не толкова явно), е равносилно на закриване. Едва ли някой е вярвал, че ще дойде ден, в който ще се пише за...тото в баскетбола. За залози и точни резултати. Присъща тема за футбола, в който уговорените срещи станаха световен бич. Ама за баскетбола... Това вече е краят на всичко. Тази игра, която е била за джентълмени и висшисти, днес в България се определя с една дума - помия. От няколко месеца вестник "ШОУ" събира информация и наблюдава двубоите от родното първенство. Част от тях са меко казано потресаващи. Поведението на играчите - също.
 
Резултати като
101:56, 116:70
и 137:56
 
обясняват всичко, за което ще стане дума. Упорито се говори, че в последните 2-3 сезона, но от началото на този по-разпространено, баскетболисти залагат на собствените си мачове. В баскетбола коефициентите са малко по-различни от тези във футбола. Ако във футбола се играе за победа на единия или на другия отбор, или за равенство и ставките са прилични, то в баскетбола успехът на единия отбор (в случая фаворита) са в порядъка на 1,20-1,30. Тоест печалбата е нищожна. Във футбола стана модерно да се играе за големи резултати - 4:0, 5:0, залага се на общ брой вкарани голове - над четири или пет в мача. В баскетбола модата е да се залага на определена разлика, с която единият отбор ще победи другия. Преди двубоя букмейкърите определят коефициентите. Например, отбор "Х" да победи отбор "Y" с 30 точки разлика коефициентът е 1,83. Колкото повече разликата се увеличава - с 40, 50, 60 точки и нагоре, коефициентът расте. Стига се до ужасни идиотщини - в един мач разликата е 45 точки, в друг надхвърли 50, а в трети мина всякакви граници - 81 точки! Колкото и слаб да е един противник, нивото на баскетбола в България е такова, че трудно би загубил с 81 точки разлика. Тоест причината за поражението се оказва на друго място, а не се корени в чисто спортно-техническо надиграване. "Вижте, всичко е толкова просто. Баскетболистите на отбора фаворит залагат, че ще бият например с 60, 70 или 80 точки разлика. Тези от отбора аутсайдер също залагат, но не се напрягат по време на мача. Когато желаният резултат светне на таблото и разликата е факт и двата отбора са доволни. По-слабият отбор така и така знае, че ще загуби.
 
Тогава
защо да не
заложи
 
поне да изкара някакви допълнителни пари за преживяване...", споделя източник на "ШОУ". По непотвърдена информация от известно време се шушука, че част от играчите на двата отбора, които участват в договорката, се разбират предварително с колко точки разлика единият ще победи другия. "Отборите са толкова малко, че всички баскетболисти се познават и подобно разбирателство не е трудно", добавя нашият информатор. За разлика от футбола, в баскетбола залозите не са в такива огромни размери. Баскетболистите общо взето правят кокошкарски работи - залагат по 1000-2000 лева, за да удвоят парите си. Някои от тях играят и с по-малко, тъй като просто взимат мизерни заплати. В три или четири от отборите има момчета, които получават по 300 лева на месец. Традиционната заплата във въпросните отбори е около 500-600 лева. Ето и още една от причините тото залозите да навлизат и в баскетбола. Извън "Лукойл Академик", "Балкан" (Ботевград), донякъде "Левски" и "Рилски спортист" всички останали състезатели буквално изнемогват. "Черно море", "Ямбол", "Спартак" (Плевен), "Берое", "Черноморец" и "Спартак" (Плевен) са на ръба на оцеляването или ако имат финансова стабилност, тя в никакъв случай не е за развитие на професионален баскетбол. Трагедията в цялата картинка е, че състезателите и на двата отбора се възползват от това, че единият е изключително слаб, и залагат, за да се достигне въпросната космическа разлика.
"В едно нормално и конкурентно първенство никога няма да се стигне до подобни кошмари. Най-лошото е, че се чува, че и мачове от детските и юношеските първенства са част от залозите. Там пък въобще никой не ги следи", коментира източникът на "ШОУ". Всички във федерацията и клубовете се сърдят, когато бъдат критикувани, че са виновни за сегашното положение на баскетбола. Падението обаче е факт. Шампионската титла или достигането до финал е абсолютна измама, която не топли никого. Само след няколко месеца се стига до парадокс шефът в един от най-големите клубове в България да иска пари на заем от друг, за да раздаде по 500 лева на играчите нещо като аванс. За какво са тези медали и какво носят те, след като клубът няма пари за ток, пускат се половината лампи в залата или не може да се плати отоплението. Всичко загива, но някой като Сашо Везенков сега го осъзнават, задават въпроси и се възмущават. Само че в последните 15 години Везенков, Тити, Глушков, Росен Барчовски и още десетина души си го мереха всекидневно и водеха някакви безсмислени борби. Кой ще прецака другия, кой ще открадне играча на другия или кой ще сплете поредната интрига. Дотук докарахте баскетбола, който вече е в гроба...
СТОЯН РАДКОВ