Александър Везенков днес става на 21 години. На тези години в България спортистите са все още таланти и чакаме да се развиват, чакаме да им дадем шанс, чакаме да не "прегорят" и да не ги претоварим. Везенков отдавна е друга бира. От няколко години той е основен състезател. Превърна се в любимец на горещите фенове на Арис (Солун) и го носеха на ръце. А точно тези ултраси не го правят за всеки чужденец. Разделиха се с него със сълзи на очи преди да премине в Барселона миналото лято. Александър изкара трудна първа година при каталунците. Получаваше много по-малко игрово време от това, което бе свикнал да взима в Арис.

Той го знаеше, защото едно е Арис, съвсем друго е Барселона и Евролигата. Не се предаде, няма и да го направи. Ще се бори, за да получи своя шанс и да се превърне в основен играч и в Барселона. Везенков никога не е бил мрънкало, което се оплаква. По-скоро търси вината в себе си и тренира като луд, за да промени нещата. Това лято е поредното доказателство. На 21 години през лятото повечето спортисти са в нощните барове, осъмват с мадами и алкохол до себе си. Александър обаче замина за САЩ, за да тренира индивидуално и допълнително. Никой не го кара насила, той сам го иска. За да стане по-добър и да се развива - това е неговата цел.

Прибра се от Америка и получи почивка от... два дни. Т.е. докато другите се забавляват с пяна, алкохол и момичета, Александър тренираше. Вероятно много хора му завиждат, че той е там, а те са тук. За да се стигне обаче там, не става само със селфита и дискотечни геройства. Сега Александър е в националния отбор на България. Подготвя се за квалификациите в края на месеца. Всички очакват от него чудеса. Способен е да ги направи, но с помощта на целия колектив.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Честит рожден ден, Саше. Агенция БЛИЦ ти пожелава много здраве и изключително много късмет. Тогава успехите ще дойдат

Ето ги със сестра му Михаела. Разликата им е 11 години

Александър в Арис

Все още в юношеска възраст с баща си Сашо