Събота вечер. Ботевград. Новата зала. Минута преди Балкан и Лукойл Академик. Иван Лилов – зевзекът, щуракът и натуралната откачалка, който може да ви подпали чергата на терена, без да му мигне окото, подава обуваните си веднъж кецове на смутено от вниманието и високо почти, колкото него момче. Следват приятелска прегръдка и снимка за спомен.

„Някой ден и ти може да играеш в тази зала“, изрича един баща за пример и прегръща сина си в трибуните. Сърцето на младежа ще се пръсне. Емоциите вземат връх и той просто е безсилен да ги спре. Разплаква се и притиска кецовете към гърдите си. Мачът вече е започнал. Никой не го забелязва. Или почти.

Това е Иван Русимов. На 17 години от Монтана. Ученик в Природо-математическата гимназия „Свети Климент Охридски“ в родния си град. Баскетболист в отбора на юношите старша възраст на местния Слава-99. За него светът от събота насам е едно по-добро място. За нас остават уроците.

Иван от Монтана написа съчинение, с което докосна сърцето на лидера на Балкан. Седмица по-рано, Иван Лилов обяви, че ще подари новите си-стари кецове №48 на онзи, който му отговори в писмена реч и без правописни грешки на заданието „Какво ми дава баскетболът“. Както се досещате, шампион стана Иван Русимов.

Балкан загуби от Лукойл, но Иван Лилов победи. Доказвайки, че един жест понякога може да бъде безценен. Показвайки нагледно колко малко се иска да бъдем добри. Нацията ни боледува от недостиг на доброта. Баскетболът ни ходи, обут със скъсано долнище, а отдолу прозират уродливите физиономии на пустото его, злобата и завистта. На тънките сметки и приятелството по интереси.

Нищо хубаво на този свят не се е родило, без любов. Това доказа и Лилов. Всъщност, това му написа и 17-годишното дете от Монтана. Бъдете сигурни, че последното, за което си е мислел Русимов преди да заспи в събота, е прегръдката в „Арена Ботевград“. И първото, което е потърсил с поглед тази сутрин, са красивите зелено-жълти кецове №48.

Това е победа. Не на терена. На обществото ни.
Владислава Лазарова/BBall.bg

Ето и съчинението на Иван Русимов:

Баскетболът не е просто игра, това е религия, това е чувство, това е вдъхновение. Като погледна назад се сещам за трудностите и изпитанията, но съм щастлив, че съм получил толкова много от баскетбола.

Той издигна в мен характер на джентълмен, както на игрището, така и в живота. Научи ме да не критикувам, да не се надсмивам, да не съм егоист или завистливец. Направи ме уверен, вежлив със силна воля, дух и жажда за победа във всеки един момент.

Тренирайки придобивах вътрешна способност и стремеж да стана най-доброто, на което съм способен да стана. Благодаря на Бог, че ме "запозна" с тази красива игра и ме дари с възможността да практикувам баскетбол, защото това не са просто мачове и тренировки, това е привилегия. Безкрайните часове в залата ме накараха да не се страхувам от нищо, да вярвам в мечтите си и да бъда себе си, накараха ме да стана спортист, но най-важното - да бъда човек във всяко едно отношение.

Звукът на скърцащите кецове, на мрежичката при вкаран кош, първата топка, която получих като малък, залата и емоциите в нея, съотборниците, тренера, на който ще съм вечно благодарен за незаменимите съвети са същността на това съвършенство. Тези неща са незабравимите мигове останали в съзнанието ми, които ще греят и топлят туптящото ми сърце, жадно за още и още. Прекрасните хора, с които съм се запознал заради баскетбола, вълнуващите мачове, сплотеният отбор в добро и лошо, и добрият и отзивчив треньор ще са част от душата ми завинаги.

Затова ще кажа: Обичам те, Баскетбол, ти си велика игра!