Оставете "лудите” момичета да играят, помислете и накарайте онези във федерацията да помогнат...

Това са финалните думи на едно писмо, което БЛИЦ публикува без редакторска намеса. Рядко си позволяваме да го правим, но този път написаното ни трогна. Силно се надяваме да бъде прочетено и да трогне треньорите и ръководителите. Няма значение в кой спорт - футбол, баскетбол или волейбол. Това писмо е отражение на почти целия ни спорт и трябва да бъде взето под внимание. Всички говорят, но си остават празните приказки без дела. В случая става въпрос за баскетбола, за женския баскетбол, който ни е донесъл изключително много успехи през годините. Настоящите ръководители и треньори го свлякоха на дъното.

Писмото е на един баща, чието момиче тренира баскетбол. Поводът е коментар на БЛИЦ за случващото се в женския баскетбол. Написаното от нас имаше за цел за пореден път да стресне управляващите баскетбола в България, както и треньорите. Така няма да стане, те добре го знаят и дано час по-скоро опитат да променят нещо. Треньори и ръководители, прочетете писмото на бащата. И направете нещо, а не мислете само за вас. Моля ви...

Ето цялото писмо:

Здравейте, извинявайте, че ще загубя част от времето Ви, но моля Ви, отделете няколко минути. Казвам се Сребрю Влахов, на 46 г. съм, от София.

Прочетох Вашата статия за националния отбор по баскетбол момичета до 16 г. Поздравления за точното и ясно изразено мнение. Чест Ви прави и че сте я подписал.

Аз съм баща на едно от "лудите" момичета, които играят баскетбол. Не, тя не в националния, просто не е достатъчно добра за там. Но да, тя е "луда", защото всеки ден, дори и през ваканцията, дори и събота и неделя, отива да тренира, защото мечтата й е някой ден да излезе и да играе за България. За тази държава, която не се грижи за децата си. Да, може би "лудостта" я бута и я кара да тренира, колкото и мизерни да са условията у нас. Да, тя има за треньор една от "лудите" бивши състезателки, която отделя време и нерви, само и само да се опита да направи тези момичета колектив.

Същата тази треньорка, намери някакъв да начин да зарази дъщеря ми с тази неличима "лудост". Да, "лудостта" води както моето момиче, така и всички останали "луди" деца, защото, когато излязат срещу отбора на "Шампион", където треньор е Таня Гатева губят всеки мач с 40 или 50 точки. Да, точно с толкова, колкото ни отнесе Финландия. Но - да, именно "лудостта" не позволява на дъщеря ми да спре и да виси по цял ден на телефона, а отива отново и отново в залата. Без значение дали ще загуби следващия мач. И виждам в нея едно от основните неща, на които съм се опитал да я науча, а именно никога да не се предава. Именно заради „лудостта”. И не е само тя, а и всички останали момичета, които може и да не печелят мачовете си, но не се отказват.

Така че заради тези деца, моля Ви - не искайте да закрият баскетбола за момичета. Колкото и да е жалък, колкото и никой да не обръща внимание на момичета, колкото и да са мизерни условията, какво ще спечелим (ние като българи), ако закрием още един спорт. Нека хората, които са в управата на този спорт да помислят за децата, да направят повече турнири между момичетата, да присъстват на мачовете им, а не да ги закриват. Защото, за да имаме силен национален отбор, трябва момичетата да се забавляват.

Оставете „лудите” момичета да играят, помислете и накарайте онези във федерацията да помогнат. Недейте да задрасквате „лудостта”.

Предварително Ви благодаря
С уважение Сребрю Влахов

P.S. Не разбирам от баскетбол. Интересувам се от футбол. И именно в една от песните на моя отбор се пее: „Тази безгранична лудост никога не ще умре”.