Капитанът на националния ни отбор Димитър Бербатов даде интересно и доста искрено интервю не пред кого да е, а пред своя идол Алън Шиърър. Легендарният нападател на Нюкасъл влезе в ролята на журналист, а Митко чинно отговаряше на въпросите му. Инициативата е на английската телевизия БиБиСи, която среща различни спортисти с идолите им.

Ето какво каза българинът за живота си извън терена, Манчестър Юнайтед, новата роля да бъде баща и др. пред Алън Шиърър:

-Тук си от една година, как определяш живота си, имаш ли къща?
-Всичко е по-хубаво, отколкото си представях. Нямам проблем с къщата и с нещата извън футбола.

-Сега си част от голям клуб. Усещаш ли величието му?
-Манчестър е дори по-велик клуб, отколкото си мислят хората. Знаем, че е сред най-добрите в света, заобиколен съм от уникални футболисти, няма как да не се гордея с това. Нещата вървят добре за мен. Не се оплаквам. Имаме мениджър, който толкова години е начело на този клуб. Тук уча много нови неща. За футболист, който иска да се развива, това е страхотното място.

-Показа ли най-доброто, на което си способен в тази една година?
-Вероятно. Дадох шанс на феновете да надзърнат в качествата ми. Видяха хубави голове и пасове, но аз искам да го правя по-често. Моята основна цел е да показвам най-добрата си игра във всеки един мач.

-Как се справяш с напрежението от цената, която клубът плати за теб. Мога да дам себе си като пример. Нюкасъл плати за мен 15 милиона паунда през 1996 година. Тогава приех това като признание, велик клуб даде толкова много пари за мен. Какво мислиш за това?
-Всеки човек е различен. За мен понякога е трудно. Хората имат огромни очаквания, така и трябва да бъде. Платили са толкова много за мен. И опитвам да давам най-доброто, да помагам за победите. В първия ми сезон взехме титлата, така че съм се справил добре.

-Липсва ли ви Роналдо?
-Разбира се, че ни липсва. Мисля, че всеки отбор страда, когато напусне най-добрият му играч. С времето обаче нещата се оправят. Имаме страхотни футболисти, които са готови да го заменят.

-Спомена Сър Алекс. По-различен ли е от образът, който си е изградил?
-Той е от този тип треньори, които винаги подкрепят играчите си. Ако дойдеш в съблекалнята или на тренировка, ще видиш как се държи с нас. Повече няма какво да коментирам.

-Вече имаш невероятен рекорд за България. Стана водещ голмайстор с 48 гола. Капитан си. Колко горд се чувстваш от този факт?
-Много горд. Това бе един специален момент. Винаги, когато играеш за родината ти е така. Да вкарваш голове е важно, рекордът е нещо хубаво, но сега трябва да показвам още повече. Искам, когато се върна назад и помисля за това, какво съм направил за националния отбор, да бъда щастлив.

-Какво е чувството всичките ти съотборници да са на световното първенство, а ти не?
-Ясно е, че ние ни сме голяма страна като Англия или Бразилия. Имаме много добри играчи и ни беше яд, че не успяхме. Надяваме се да успеем следващия път. За мен това е последен шанс, все пак всички остаряваме.

-Нека те върна към живота в България. Баща ти е бил професионален футболист. Помага ли ти това?
-Ако младите момчета имат кого да слушат, ще успеят в каквото и да се захванат. За мен този човек бе баща ми. Винаги бе до мен и ме напътстваше. Дава ми съвети, разбира се, често ме критикува като отбелязва грешките ми. И до днес си говорим по телефона и коментираме играта ми. Щастливец съм, че баща ми бе футболист.

-Той ли те накара да станеш футболист или ти е в кръвта?
-Не, никога не ме е карал. Казвал ми е да правя, каквото искам и затова бяхме добър отбор. Ако децата са бутани от родителите си, не се получава, не правят това което искат. Сега съм баща и няма да карам детето ми да прави нещо, което не иска.

-Как ти се струва бащинството? Тежка работа ли е? Спиш ли през нощта?
-(смее се) Засега само гледам. Не знам какво да правя, ако трябва да съм искрен. Първи път ми е и съм постоянна паника. Надявам се да свикна и да се науча.

-Говориш перфектно английски, как го научи така добре?
-Смятам, че ако в училище това, което ти дават не е достатъчно, трябва да го наваксаш сам. Аз гледам филми и така упражнявам езика си.

-Като изключим футбола, какво обичаш да правиш?
-Прибирам се вкъщи и гледам дъщеря си.

-Играеш ли голф?
-Не, опитах веднъж с отбора и това беше. Не ми харесва.

-Имаш ли интерес да станеш треньор?
-Футболът не е завинаги. Като станеш на 30 хората смятат, че си приключил. 

-Така е. Ако си на 30 и имаш лош ден и не си играл добре, те определят като приключил.
-Да, но вижте Райън Гогс, Пол Скоулс и Гари Невил. Все още вървят напред. Тези които сме в отбора обаче знаем колко много им коства да са на това ниво. Най-добрият момент да се откажеш е, когато си на върха.

-Спомена Гигс, Скоулс и Невил. Как се държат в съблекалнята?
-Факт е, че тренират колкото всички останали. Всеки ден пристигат първи. Радват се на мачовете като деца. Хубавото е, че всички останали гледат от тях.

-Напомняш ми за един футболист, с когото играех – Мат Льо Тисие. За него казваха, че не показва това, което може, но винаги бе вдъхновението на отбора. И ти си човек, който създава специални моменти в мачовете.
-Винаги има хора, които са готови да помогнат. Обичам да играя красиво, с грация. Спомням си част от головете на Льо Тисие. Гледах него и теб, как вкарвахте и опитвах да бъда като вас.

-Обичаш футбола, имаш страст към играта, наслаждаваш и се...
-Понякога обичам да играя по моя начин, да не показвам емоция, но това не означава че не изживявам събитията на терена. Всеки иска да играе вечно, но идва момент, в който трябва да спреш. Знам, че ще ми бъде трудно, така е било и за теб. Опитвам докато играя да показвам най-доброто, на което съм способен.

-Някой ми бе казал, че си бил фен на Нюкасъл?
-Бях фен на Блекбърн, когато станах фен на Шиърър и след това на Нюкасъл.

-Виждаш ли се в Нюкасъл някой ден?
-(смее се) Щастлив съм тук.

-От тези футболисти ли си, които стават сутрин и взимат всички вестници, за да видят какво пише за тях?
-Това е навик, от които всеки играч трябва да се отърве. Често играчите взимат вестника и искат да видят с колко е оценена играта им. Важно е да слушаш съвестта си и хората около теб. Не се нуждая от одобрението на хора, които не са стъпвали на терена, но се имат за специалисти./БЛИЦ