Дългогодишният директор в Манчестър Юнайтед Дейвид Гил си припомни за трансфера на Димитър Бербатов. Сделката стана в последния възможен ден от трансферния прозорец в края на август 2008 година. Тогава Бербатов отклони оферта от Манчестър Сити и прие тази на "червените дяволи". Гил бе избран за вицепрезидент на ФИФА, но отказа поста като бойкот срещу Сеп Блатер.

В интервю за "Манчестър Ивнинг Нюз" Гил отговаря на въпрос, защо големите клубове остават трансфери за последния ден?:
"Не знам, трудно е. Когато работихме с Алекс Фъргюсън, искахме всичко да приключва рано. Но невинаги се получаваше. Понякога футболисти идват отвъд океана. Трябва да ги интегрираш, да им намериш жилище, да ги настаниш. Ако направиш бързо сделките, отрано ще знаеш какви са разчетите за следващата финансова година. Има някои клубове, които не действат така. С „Тотнъм“ беше много трудно. През 2008-а спечелихме Шампионската лига. Решихме, че не можем да очакваме само Кристиано Роналдо, Уейн Руни и Карлос Тевес да вкарват головете. Потърсихме друг нападател и се спряхме на Димитър Бербатов. През юни говорих с Даниел Леви (шефа на Тотнъм). Отправих оферта и всичко продължи цяло лято до последния момент на трансферния прозорец - 31 август. Беше кошмар. Помня една велика снимка, която съпругата ми направи на почивката ни във Флорида. На нея бях стъпил върху пожарогасител и тя я изпрати на Леви. Накрая почувствах, че сме обидили Тотнъм, защото направихме трансфера в последния миг и те не успяха да намерят заместник на Бербатов. А Леви искаше нападател и попита за Фрейзър Кембъл. Така сър Алекс трябваше да позвъни на играча и да му каже: „Между другото, Фрейзър, направи ми услуга, отиваш в Тотнъм... “Така стана трансферът на Бербатов. Искам да кажа, че Леви можеше да вземе още милиони от нас, но ако бе позволил продажбата по-рано, щеше да има време да си намери нападател, който иска. В един трансфер има много фактори - клубът, играчът, мениджърът. В идеалния свят всичко би станало рано."

На въпрос, "Какви са отношенията ви с Фъргюсън?", Гил отговаря: "Той беше най-важният служител в Манчестър Юнайтед. Знаеше какво е необходимо, за да се нареди успешно пъзелът. Мислеше за комерсиалната страна, за стадиона, за базата. Освен това винаги уважаваше моята крайна дума по финансите. Имали сме и спорове. В края на всеки ден целта ни бе една - Юнайтед да е успешен клуб. Спомням си как веднъж излязох бесен от офиса му. Говорихме на висок глас. Няколко часа по-късно ми се обади и заговорихме на други теми, все едно нищо не се е случило. Едно нещо научих от Алекс - как се действа бързо."