Кочин. Точно така – Кочин (или Кочи). Натам ще се запъти Димитър Бербатов, защото това е градът, в който се намира седалището на новия му тим Керала Бластърс.

Къде, всъщност, отива Митко? В някаква кочина? В тъмна Индия, както обичаме да наричаме затънтените и забравени сякаш и от Бога места?

Ами то си е така. Такава е първата асоциация, когато чуем Индия. Представяме си порутени къщи, в които смърди на всякаква гад.  

Истината обаче е съвсем друга. Ако си мислите, че Кочин е някакво изоставено място, където токът е лукс, жестоко се заблуждавате.

Градът е част от щата Керала и се намира в югозападна Индия. Пътуване със самолет от София до там ще ни отнеме 10 часа и 30 минути. Населението му е малко над 600 000 души, а с предградията надхвърля 2 милиона.

Площта на ситито е само 94 кв. км, почти колкото на... Разград (93 кв. км, а за сравнение столицата ни София е разположена върху 492 кв. км). Това го прави един от най-гъсто населените градове в Индия, която пък е втората най-многолюдна страна в света (над 1 милиард и 300 милиона жители) след Китай.

Така че – представете си само. Разград е с население 30 хиляди души, а в новия приют на Бербо живеят цели 600 000, разположени почти върху една и съща площ! Та това, по дяволите, е  20 пъти повече!

Градът е известен като Кралицата на Арабско море, наричат го и Венеция на изтока.
 
Първото европейско селище в Индия е основано именно тук през 1500 година от португалския мореплавател Педру Кабрал. Като стана въпрос за мореплаватели – точно в Кочин през декември 1524 година умира и е погребан легендарният Вашку да Гама.  

Забележителностите на града са най-старата католическа църква в страната „свети Франциск”,  дворецът Матанчери, катедралата на Сейнт Мери, базиликите Санта Круз и Санта Мария, както и уникалното пристанище. Високите сгради, красивите мостове, зелените площи и крайморската ивица те пленяват от раз!

Разбира се, има и бедни квартали, но такива няма начин да не срещнете в нито един от големите градове на Индия.

Времето е доста влажно, горещо, а през някои части от годината и прекалено дъждовно. Климатът е тропически и мусонен. Годишните температури варират между 16 (най-ниската, измервана в града) и 38 градуса.

Кочин е известен като финансовата столица на шата Керала и е втори по значение в западна Индия след Мумбай (или Бомбай).

В местните заведения се набляга на традиционната кухня на Керала, която е богата на подправки, морски дарове и кокос. Тъй като е един от най-известните индийски туристически градове, тук е пълно с мексикански, френски и италиански ресторанти.

Когато е сухият сезон, в Кочин се провеждат многобройни театрални представления.  Много красив е Субаш парк, където жителите на града обичат да отмарят.

Любопитното е, че часовата разлика с България е 3.30 часа. Т.е. – ако у нас е 12 часа на обяд, там е 15.30.

В Индия има 23 официални езика, а най-говоримият в Кочин и в щата Керала е малаялам. Как звучи ли? Ами доста странно, но с Бербо всички ще комуникират само на английски и няма да му се налага да говори, а и да пише на местния език, чийто азбука също е повече от странна... Ето така например на езика малаяламски се пише "Добър ден, приятелю!" : മല യാ ളം

Тук обаче е най-високото ниво на грамотност в страната (93.91%) и най-високата продължителност на живот (74 години). Когато си в Индия и кажеш, че си от Кочин, хората цъкат с език и казват: „Аха, значи си много грамотен!”.

Измежду всички индийски щати Керала е с най-малък брой убийства, а престъпността почти липсва. За нея са взети мерки още през XIX век, когато на крадците им чупели ръцете, а на лъжците им режели езиците. Това не ви ли напомня за прословутите закони на нашия хан Крум?

Над половината население изповядва индуизъм, следван от исляма и християнството.

В годините, когато Джавахарлал Неру  и Индира Ганди управляват Индия, комунистите редовно печелят изборите в Кочин и щата Керала. В Кочин и до днес има хиляди хора, които са твърдо ляво настроени. Политически, разбира се...
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ