Никола Гавов е роден на 19 март 1999 г. Започва кариерата си в родния Котел, преди да премине през „Литекс”, с който печели и Купата на България за родените след 1.01.1999 г. Преди две години стана част от школата на „Берое”, а през септември 2017 г. подписа и първия си професионален договор със „зелено-белите”. Месеци преди това – на 11 май 2017 г. Никола записа и дебют за първия отбор на старозагорци след като се появи на терена в 80-та минута на мача с „Нефтохимик”, спечелен у дома с 3:0. През първия полусезон на този шампионат Никола записа още две появи в отбора на „Берое” – срещу „Севлиево” за Купата на България и срещу „Септември” в Първа професионална лига. Дни след старта  на подготовката за втората част от шампионата Никола отговори на въпросите на beroe.bg

- Коя поред ти е тази подготовка с мъжкия отбор?
- Втора.

- Как се чувстваш дни след нейното начало?
- Всичко е нормално. Започнахме да се готвим за сезон, в който имаме високи цели.

- Свикна ли вече с обстановката в първия отбор?
- Няма какво толкова да се свиква. Футболът е един, разбирам го.

- Но си обграден с футболисти, които са имена. Мартин Камбуров, Иван Иванов, Мартин Райнов…
- Да, да, така е. Те ме приеха такъв, какъвто съм, а пък аз през цялото време съм себе си.

- Дават ли ти съвети?
- Разбира се. А и се вслушвам в тях и попивам.

- Онова, с което грабна феновете при последната ти поява на терена беше самочувствието, с което играеш. От къде идва това?
- Вярвам много в себе си, в разбиранията си за футбола, в качествата и уменията си. И излизам и го показвам. Няма нищо сложно.

- Преди няколко дни директорът на Академията на Берое Ивко Ганчев заяви за теб „той е истински професионалист, мисли само за футбол”. Как приемаш подобна оценка?
- На първо място съм човек и тогава футболист. Но наистина футболът ми харесва много, затова го избрах, затова реших да живея по този начин и така да сбъдна мечтите си. Обичам да спазвам режим и всичко свързано с това. И ми допада, затова го правя.

- Успяваш ли да останеш в страни от шума, който се вдига около всеки талант у нас, да останеш концентриран и да мислиш само за изявите си на терена?
- Да, опитвам се да се предпазя от подобно нещо и успявам. Но това е защото ми харесва да играя футбол. Страничните неща не ме влекат.  Включително социалните мрежи. Просто искам да живея в реалния свят, а той е това – стадиона, футбола, играта.

- Кой те запали по футбола?
- Баща ми. Но май по-скоро беше топката. Видя ли топката се увличам и веднага тръгвам към нея. Харесва ми.

- Играеш като полузащитник. Пробвал ли си и на друг пост?
- Мисля че това е моята позиция. Но бих могъл да се справя и на всякъде другаде по терена.

- До къде стигат мечтите ти, за които сам заговори?
- Ако ги изрека на глас, ще загубят силата си.

- Имаш ли си любим отбор?
- Берое и Барселона. Барселона ми харесват заради стила и начина на игра, който практикуват. Не защото всички са от Барселона, на мен ми харесват заради играта им.

- А любим футболист?
- Симпатизирам на Лионел Меси.  Любимият ми играч обаче е…Никола Гавов.

- Смяташ ли, че можеш да се наложиш в първия отбор на Берое?
- А защо не?Футболът е един, топката е кръгла, мисля че имам и качествата. Това е.

- Клише ли е твърдението, че разликата между юношеския и мъжкия футбол е доста сериозна? Или действително е така?
- Зависи от теб, от това, което ще си направиш в главата. Ако мислиш, че разликата е голяма, то тогава тя действително е такава. Но всъщност не е чак толкова голяма. Да, от една страна физически има разлика, но това не е водещото. Въпросът е в бързата мисъл. В мъжкия футбол, поне от това, което съм видял от Първа професионална лига нещата се случват малко по-бързо.

- Ти си бил част от различните юношески гарнитури. Надяваш ли се на повиквателна и за националния отбор до 19 години, на когото сега предстоят тежки квалификации. Или на такава за младежкия отбор?
- Правя всичко възможно, пък каквото се случи. Иска ми се един път да ме повикат. От там нататък зависи от мен.

- Извън терена за какво ти остава и за какво не ти остава време?
-Аз на първо място съм човек и обичам да прекарвам повече време с близките си хора. Защото животът е кратък и знам, че трябва да използвам свободното си време да бъда повече с тях. С училището приключих в 10-и клас, но до тогава се стараех много.

- Съгласен ли си с нещо, което изказа като мнение и треньора на първия отбор Александър Томаш, и директора на школата Ивко Ганчев – че преди да станете добри футболисти, трябва да бъдете добри хора?
- Да. За да си добър футболист, трябва да си личност. Добър е много общо понятие, но наистина трябва да си добър човек, да помагаш на хората.