След неколкократно преместване най-накрая бе уточнена датата на финалния мач за Купата на България между ЦСКА и Левски – 15 май. А на този ден се навършват точно 20 години от финала за купата между „сините“ и „червените“, завършил 3:1 за Левски. Така че сега ще наблюдаваме серията „20 години по-късно“, но не по Александър Дюма – баща, а Тримата мускетари могат да се окажат някои от бъдещите герои на вечното дерби.
Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)
Нека обаче се върнем по следите на събитията 20 години назад, за да си припомним какво се случи на стадиона в квартал „Овча купел“, където се игра финалът, тъй като националният стадион „Васил Левски“ все още бе в ремонт. Любопитното е, че и тогава, както и сега, символичните домакини бяха „червените“.
ТРИУМФ В СИНЬО, КРУШЕНИЕ В ЧЕРВЕНО
ЦСКА: Н. Лукич, Г. Антонов, Ибр. Гай (63 – Й. Върбанов), М. Вранеш (63 – П. Златинов), Т. Янчев, Ал. Томаш, Й. Веселинович (73 – А. Букарев), Св. Петров, Ст. Джилио, Х. Рикард, Вл. Манчев. Треньор – Луиджи Симони (Италия).
ЛЕВСКИ: Г. Петков, Ст. Ангелов, Ст. Стоилов, Б. Иванов, Д. Драгич, Ил. Стоянов (55 – Д. Телкийски), К. Головской (77 – Г. Марков), С. Симонович, Г. Иванов – Гонзо, М. Пантелич (73 – П. Кабат), Е. Топузаков. Треньор – Славолюб Муслин (Сърбия).
ГОЛМАЙСТОРИ: 1:0 Д. Драгич (31 – автогол), 1:1 К. Головской (47), 1:2 Г. Иванов – Гонзо (72), 1:3 П. Кабат (84).
Съдия – Д. Димитров
ст. „Славия“ – 18 000 зрители.
Бърз поглед върху съставите показва, че при „червените“ е доскорошният помощник-треньор на тима Тодор Янчев, докато при „сините“ е сегашният старши треньор Станимир Стоилов. Това е четвъртият мач между вечните съперници в рамките на по-малко от три месеца. И равносметката – три победи за „сините“ и едно равенство – е ярко потвърждение за класата на Левски, който в този момент е много по-силен от ЦСКА.
И двата отбора подхождат подчертано внимателно към двубоя, защото никой няма право на грешка. Италианецът Симони е заложил на предимно дефанзивни играчи, в които да затвори плътно подстъпите към вратата на Лукич. За Гонзо отново се залепва Гай и този път сенегалецът действа твърде успешно срещу централния нападател на „сините“. В доста от случаите той печели борбата за първа топка и това изнервя Иванов, който започва да го провокира, но е пожален от съдията Димитър Димитров. Не по-различно е разположил играчите си и Муслин, но индивидуалната класа на отделните изпълнители е разликата, която дава сериозно предимство на Левски.
През първото полувреме левскарите действат доста пренебрежително, явно повлияни и от неотдавнашните успехи. Това обаче не остава ненаказано. В 31-ата минута груба грешка на вратаря Петков става причина Драгич да си отбележи куриозен автогол. Това е именно моментът, в който армейците могат да нанесат решаващия си удар, използвайки разколебаването на съперника си. Малко след това Манчев пропуска удобна възможност, но с това се изчерпва всичко, което „червените“ могат да постигнат.
Две минути след почивката при една атака на Левски се получава рикошет, високата топка е спряна меко и технично от Головской и той с прецизен удар я насочва в десния долен ъгъл – 1:1. От този момент „сините“ вече са спечелили и психологическото предимство и тотално налагат волята си. В рамките на три минути Бисер Иванов на два пъти пропуска отлични възможности за гол. Атаките към Лукич са все по-масирани и армейската отбрана е подложена на изпитание. Объркването сред нея е пълно, когато Гай се контузва и напуска играта. Сега вече Георги Иванов има възможност да се развихри. В 72-ата минута след центриране на Головской от фланга той засича топката с глава и извежда Левски напред. А 12 минути по-късно влезлият малко преди това унгарец Кабат с плътен шут от свободен удар изпраща топката в левия долен ъгъл, въпреки отчаяния плонж на Лукич – 3:1 за Левски. В този момент „червената“ публика прибира знамената си и масово тръгва към изходите на стадиона, оставяйки армейците да доиграят финала без нейното присъствие. С този жест тя ясно демонстрира своето отношение към бездушната и слаба игра на доскорошните си любимци.
Треньорът на ЦСКА Луиджи Симони признава превъзходството на „сините“: „Още преди мача казах, че Левски е най-силният отбор в България, и сега го повтарям. Трудно е някой да му се противопостави и съперникът го демонстрира и във финала. Изравнителният гол ни отряза крилата. Допуснахме много грешки в защита и играчите на Левски се възползваха по най-добрия начин.“ От своя страна Славолюб Муслин също отдава дължимото на съперника: „Доволен съм не само от резултата, но и от играта. ЦСКА беше достоен противник и ни затрудни максимално особено през първата част. След почивката обаче намерихме себе си и победата ни е заслужена.“ Миодраг Пантелич добавя: „Разбрах, че ще спечелим по лицата на цесекарите, които след гола на Головской направо пребледняха.“
------------------------------------------------------------------------
ЦСКА НАКАЗВА ЛЕВСКИ В ПОСЛЕДНАТА МИНУТА
ЦСКА повежда с гол на Енрике Рафаел, Левски изравнява чрез Паулиньо. През второто полувреме Кристиан Малинов извежда „червените“ отново напред, но Станислав Костов с красиво попадение прави 2:2. За да се стигне до последните секунди, когато Пинто след пас на Десподов оформя крайния резултат.
А Станимир Стоилов, който преди 20 години спечели купата като играч, сега има шанс отново да триумфира с нея и като треньор на „сините“. Въпреки че вече го е правил начело на Левски срещу ЦСКА – през 2005 г. след победа с 2:1 на финала.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
