През изминалата 2024 година. 22 големи футболни личности напуснаха този свят, но ще останат завинаги в сърцата на хората. С изключение на ноември, във всеки месец футболът даде по една жертва.

ЯНУАРИ
Марио Загало (Бразилия): На 5 януари на преклонната 92-годишна възраст си отиде патриархът на бразилския футбол. Той става първият, който е световен шампион и като играч, и като треньор. През 1958 и 1962 г. завоюва световната титла като футболист, а през 1970 г. е треньорът на „селесао“ при третата световна купа за Бразилия.

Франц Бекенбауер (Германия): Само два дни по-късно, на 7 януари го последва най-големият германски футболист, наричан Кайзер Франц, който си отиде на 78 години. Подобно на Загало, и той прегърна световната купа и като футболист през 1974 г., и като треньор през 1990 г. Беше президент и почетен президент на Байерн Мюнхен, както и председател на Организационния комитет на Мондиал-2006 в Германия.

Луиджи Рива (Италия): На 22 януари на 79 години почина един от големите италиански футболисти. Той е основната фигура при единствената шампионска титла на скромния Каляри през 1970 г. Със „скуадра адзура“ е европейски шампион през 1968 г., а през 1970 г. печели сребърен медал на „Мондиал-70“. И до днес той е рекордьор по голове с националната фланелка – 35.

ФЕВРУАРИ
Андреас Бреме (Германия): На 19 февруари само на 63 години си отиде човекът, който с реализираната дузпа на финала на „Мондиал-90“ донесе третата световна купа за Германия.

Курт Хамрин (Швеция): Почти на 90-годишна възраст се спомина един от големите шведски нападатели. Той е втори в света на „Мондиал-58“ и оставя ярки следи в италианското първенство. С Милан е носител на КЕШ и Междуконтиненталната купа през 1969 г., както и на КНК през 1968 г. Печели Купата на купите и с Фиорентина през 1961 г.

Артур Жорже (Португалия): На 22 февруари португалският футбол се прости с едно от големите имена в треньорската професия, който почина на 78 години. Под негово ръководство Порто печели КЕШ през 1987 г. Известен е с нестандартните си методи и често влиза в спорове с клубните ръководители.

Стефан Янев (Чечо, България): На 3 февруари на 84 години почина един от ветераните на футболната ни журналистика. Бивш играч на Черно море, Чечо знаеше всички тънкости във футбола и това му помагаше в професията на футболен коментатор. Беше пред микрофона на няколко световни първенства и показа завидни познания.

МАРТ
Стефан Абаджиев (Теко, България): На 13 март почти на 90 години си отиде един от най-големите футболисти в историята на софийския Левски. Изключителен и на терена, и извън него, той бе мозъкът на „сините“ цяло десетилетие. Той единствен стана шампион с Левски и през 1953, и през 1965 г.

Георги Попов (Тумби, България): На 9 март на 79 години склопи очи един от най-бързите български футболисти в историята, който можеше да конкурира и спринтьорите в леката атлетика. А тандемът му с Динко Дерменджиев остава като образец на взаимодействие  и е в основата на шампионската титла на Ботев Пловдив през 1967 г.

АПРИЛ
Бернд Хьолценбайн (Германия): На 16 април германският футбол бе напуснат от още един световен шампион през 1974 г., който почина на 78 години. Тогава на финала срещу Нидерландия именно той направи знаменитата си „лястовица“, от която последва дузпата, реализирана от Брайтнер.

МАЙ
Сезар Луис Меноти (Аржентина): На 5 май аржентинският футбол потъна в траур. на 85 години почина една от емблемите на „синьо-белите“ – човекът, под чието ръководство Аржентина спечели първата си световна титла през 1978 г. Един истински интелектуалец във футбола, за когото нямаше никакви тайни.

Карл-Хайнц Шнелингер (Германия): „Мачът на столетието“ или полуфиналът на „Мондиал-70“ между Италия и ФРГ нямаше да се състои, ако не бе онзи фантастичен и легендарен изравнителен гол на Шнелингер в 92-ата минута, довел до продължения за историята. Това бе и неговият единствен гол за „маншафта“. А на клубно равнище с Милан спечели КЕШ и Междуконтиненталната купа през 1969 г., както и КНК през 1968 и 1973 г. Шнелингер почина на 85 години.

ЮНИ
Герхард Айгнер (Германия): Бившият генерален секретар на УЕФА почина на 20 юни. Той стои в основата на създаването на европейската Шампионска лига в началото на 90-те години на миналия век.

ЮЛИ
Илия Вълов (България): На 13 юли на 62 години от този свят си отиде един от големите вратари на българския футбол. Той бе в националния отбор на „Мондиал-86“, а с ЦСКА има съществен принос за достигането до полуфинала за КНК през 1989 г.

АВГУСТ
Иса Хаяту (Камерун): Дългогодишният президент на Африканската футболна конфедерация почина на 9 август. Той има огромен принос за издигане на авторитета на африканския футбол по света.

Кристоф Даум (Германия): 25 август бе последният ден от живота на един от добрите и нестандартните германски треньори, служещ си с нетрадиционни похвати. Остави силни впечатления начело на Кьолн, Айнтрахт Франкфурт, Щутгарт, Байер Леверкузен, Бешикташ, Фенербахче, Аустрия Виена.

Свен-Горан Ериксон (Швеция): На 26 август светът на футбола се прости с още една емблематична фигура. Започна с успехите в Гьотеборг, премина през Бенфика и остави ярки следи в италианския футбол, като бе начело с успех на отбори като Рома, Фиорентина, Сампдория и Лацио. Той стана първият чужденец, който стана треньор на английския национален отбор. С него достигна до три четвъртфинала на „Мондиал-2002“, „Евро-2004“ и „Мондиал-2006“.

СЕПТЕМВРИ
Салваторе Скилачи (Италия): На 18 септември италианският футбол бе напуснат от човека, който стана голмайстор на „Мондиал-90“ с 6 гола, благодарение на които „скуадра адзура“ спечели третото място в света. 

Умберто Масхио (Аржентина): На 91 години си отиде една от аржентинските звезди, която е по-малко позната в Европа. Въпреки че става шампион на Италия с Интер през 1963 г., неговият връх е с Расинг Буенос Айрес, с който печели „Копа Либертадорес“ и Междуконтиненталната купа през 1967 г.

Михаил Мишев (Кмета, България): Горнобанския кмет – така привържениците на Славия ласкаво наричаха една от самобитните звезди на „белия“ клуб, който почина на 25 септември на 86 години. Той беше истинско страшилище за Левски и ЦСКА, бележейки решаващи голове във вратите на „сините“ и „червените“. 

ОКТОМВРИ
Йохан Неескенс (Нидерландия): „Йохан номер 2“ – така бе наричан един от най-големите в състава на „оранжевите“, който успешно дублираше великия Кройф. На два пъти стана втори в света през 1974 и 1978 г., като на първия финал срещу ФРГ реализира дузпата още във втората минута. Той изпълняваше дузпите като истински екзекутор – с цялата сила, на която е способен. Неескенс почина на 73 г.

ДЕКЕМВРИ
Уго Сотил (Перу): На 30 декември на 75 години, само два дни преди Новата година, Господ ни отне още един южноамерикански футболен бисер. Той беше ключова фигура в тима на Перу на „Мондиал-70“, а четири години бе в състава на Барселона редом до Кройф и Неескенс.

Така 2024 г. започна и завърши с кончината на известни южноамериканци – Загало повлече крак, а Сотил спусна траурната завеса.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ