Всъщност Централният фенклуб има дълга 60-годишна предистория. Победният ход на червения армейски отбор през 50-те години ражда спонтанно идеята да има Клуб на любителя, който започва да функционира от 1954 г. с председател майор Георги Попов. Публиката на ЦСКА е монолитна сплав от привържениците на бившите софийски клубове А.С. 23 (кварталите около Докторски паметник, ул. Оборище до Перловска река, Орлов мост, Полиграфията и Военна академия ), СК Шипка (Сточна гара, ИСУЛ, Дондуков, Лъвов мост), СК Плиска (Пети район), СК Спортист (Х. Димитър) и НФД Септември (Трети район ).

 

Най-старите привърженици – ветерани, с неприкрита гордост дълго разказват за безкрайните победи и успехи на ЦСКА в онези далечни вече години. Един от тях, бай Марко Братованов (1919-2014) беше нашият всеуважаван доайен на армейските привърженици. Математик-икономист. Последният жив съучредител на Септември при ЦДВ през 1948 г. от страна НФД Септември. Жив очевидец на историята на съвременния ЦСКА оттогава до днес – цели 66 години. Бай Марко беше всеки ден на Армията. Отиде си от този свят миналото лято на 95 години. Бог да го прости!

 

 Нека днес отново да си спомним:

* За червените влакове, с които се извършиха двата червени десанта през септември 1968 г. и юни 1971 г. в Пловдив за двубоите с Локомотив (4:3, 1:1).

 

* За фантастичната атмосфера на мачовете за КЕШ срещу Интер (Милано, 1967), Аякс (Амстердам, 1973), Байерн (Мюнхен, 1974 и 1982), Нотингам Форест (1980) и Ливърпул (1982). Червената армейска агитка заливаше целия стадион – 70-75-хилядното море от привърженици представляваше нещо уникално по своята мощност и енергия.

 

*За Йордан Перелов – Гацо, всепризнатият неформален лидер на агитката от 60-те и 70-те години, Цанко Ганчев – първият поет на „постоянното присъствие”, Весо Томов – Паганини, който в миг на божествено озарение сътвори безсмъртните армейски песни „Има, има истина една – тя е само, само ЦСКА”, „Победа, и пак победа, ние пеем само за победа!”,

 

* За Камен Геков – Зелката – корифеят от 70-те, изрекъл култовата фраза „Митата Якимов е Господ! Онези долу са мръсници!”, за Геле Самоковеца, Янко Учителя, Весо Математика с количката, бай Кольо Адвоката, за Митко Якето, Вальо Голямото Ухо и легендарния Сашо Моркова.

 

* За първите екскурзии в чужбина с армейския славен тим в мачовете за КЕШ – в Прага с Дукла (1961), в Белград с Партизан (1962), в Полша с Гурник (1966), в Будапеща с Ференцварош (1969) и Динамо в Киев (1974 и 1979).

 

*За първия истински червен десант зад граница от българска футболна агитка – есента на 1988 г., когато 1500  ултраси се изсипаха в Братислава за мача срещу местния Интер.

 

Идеята за създаването на съвременния Клуб на привържениците дълго време ще бъде несбъдната мечта. Реализирането й ще стане факт след упорито и всеотдайно преследване на поставената цел.

 

Инициативен комитет начело с бай Марко Братованов, Вячеслав Григоров – Чико, Илия Илиев – Илийката, Йордан Велков – Бате Дана и още десетина известни столични червени привърженици полагат основите. Йордан Велков (юрист), Христо Христов – Чичо Граф, Венци Вучев, Емил Манчев и Васил Бурановски – Пожарната, изработват проектоустава на новото сдружение. Провеждат се многократни разговори с ФК ЦСКА.

 

Насрочена е дата на Учредителното събрание – 19 февруари 1990 г. Събитието се провежда в спортната зала на „Армията”. Присъстват над 1600 съучредители – ръководители, спортни деятели, военни, спортисти, интелектуалци, ветерани, работници и служители, студенти и ученици, млади и стари – всички до един предани на каузата “ЦСКА”.

 

Така се учреди Клубът на привържениците. С пълно единодушие на място беше избран първият УС от 17 членове и Контролен съвет от 3 души. Ето техните имена:

Йордан Велков – Бате Дана, първият председател (1990-1994), полк. Берко Беров, Вячеслав Григоров – Чико, Христо Христов – Чичо Граф (отговорен секретар), Емил Вучев, Александър Николов – Моркова, Владимир Спасов, Петър Костов – Форцата, Людмил Дишлиев, Венци Вучев, Венци Василев, Емил Манчев, Васил Бурановски – Пожарната, Илия Илиев (координатор), Пламен Владов, Николай Калиманов и Иво Савов – Мънки. Мандатът е две години. Този екип  е преизбран за втори мандат през 1992 г.

 

През есента на 1990 г., председателят е включен в УС на ФК ЦСКА – нещо нечувано и невиждано дотогава у нас в България. Осъществява се първата масова екскурзия след учредяването на Клуба – до Пазарджик с 12 автобуса (март 1990).

 

Клубът на привържениците на ЦСКА е първото по рода си сдружение, юридическо лице. Има съдебна регистрация от 5 октомври 1990 г. През периода 1990 - 1993 г. следват многобройни екскурзии за мачовете в провинцията. Пътуват здрави агитки и за мачовете от евротурнирите в Хамбург, Виена , Лихтенщайн и Торино.

 

През февруари 1991 г. футболният отбор на Клуба заминава на турне в СССР (Русия) по покана на ЦСКА (Москва), осъществено чрез Чичо Граф.

 

Лятото на същата година  московските „армейци” върнаха визитата в България, като се срещнахме с тях в два мача на „Армията” и в Сандански пред многохилядна публика.

 

Започна учредяването на регионални клубове в страната. Първите бяха в Сандански, Панагюрище, Харманли, Плевен. Традиция стана да се играят приятелски мачове между тях.

 

Всички останали председатели на Клуба и техните мандати:

Емил Манчев (1994 – 1996).

Берко Беров, полковник (1996-1998)

Даниел Петков (1998-1999)

Венцислав Вучев (1999-2000)
Димитър Ангелов – Дучето (2000 – 2012)

 Клубът на привържениците е на всички – ветерани, млади и стари “армейци”, заедно с „Торсида” – Пловдив, „Горди”, USF, Animals, „Офанзива” и вече днес – обединени повече от всякога!
ХРИСТО ХРИСТОВ – ЧИЧО ГРАФ