ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК! 

Датата 2 ноември 1977 г. ще остане завинаги записана със златни букви във футболната история на Марек. На този ден преди 45 години местният отбор сътвори истински подвиг, побеждавайки баварския колос Байерн Мюнхен с 2:0 и бе на прага на сензацията да го елиминира от турнира за Купата на УЕФА. Давид надви Голиат, но не успя да го изхвърли от борбата.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

В първия кръг на турнира Марек отстрани от пътя си реномирания унгарски Ференцварош след 3:0 и дома и 0:2 в Будапеща и този факт повдигна самочувствието на абсолютния дебютант в Европа. Байерн пристигна в Дупница (тогава Станке Димитров) с ореола на трикратен европейски клубен шампион, като в състава му бяха четирима световни шампиони – Майер, Шварценбек, Ули Хьонес и Мюлер, както и изгряващата звезда Карл-Хайнц Румениге. Бекенбауер вече бе в нюйоркския Космос, докато Брайтнер отдавна играеше в мадридския Реал. На първия мач в Мюнхен баварците си бяха осигурили солиден аванс от 3:0 и едва ли предполагаха какво ги очаква в българската провинция.

Делегацията на гостите е шокирана от обстановката

и играчите отказват да нощуват в местния хотел, като веднага след мача се отправят към София.

Тогава бях студент и заедно с мой приятел тръгнахме на автостоп от София, като билетите ни бяха осигурени от моя колежка. Когато влязохме в града, имах чувството, че всички негови жители бяха излезли по улиците. Денят бе сряда – нормален работен ден, но после разбрахме, че местното градско ръководство е разрешило предишната неделя всички да работят, а в сряда да почиват поради мача. На всяка крачка димяха скари с кюфтета и кебапчета, а билетчетата, които се продаваха нелегално, бяха с размерите на билет за градската баня. С тези билети можеше да се намери място на най-близкото дърво около стадиона. Затова ги кръстихме „пето дърво, седми клон, осмо листо“. Стълпотворението бе огромно, а статистиците изчислиха, че

от тогавашните 41 000 жители на града, 32 000 са на стадиона,

като по къщите са останали само грохнали баби и дядовци, както и невръстни бебета.

Мачът започна в 14.30 часа, но ние заехме местата си около час и половина преди това, защото по-късно не се знаеше дали ще можем да седнем. Имаше и фенове от Югославия, тъй като в Байерн играеше известният словенец Бранко Облак. Атмосферата бе подчертано празнична и приповдигната и тя бе в унисон със събитията, които щяха да се случат. Когато прочутият вратар Сеп Майер излезе да се поразтъпче, го посрещнаха и с освирквания, и с овации. А той като клоун от цирка повдигна настроението, закачайки се със запалянковците.

Двата отбора излязоха на терена в следните състави:
МАРЕК: Ст. Стоянов, Л. Севдин, Н. Вуков, Р. Караколев, Ив. Палев, Ал. Райнов, С. Паргов, Ас. Томов (82 – Ст. Божурин), Ив. Петров, В. Петров, Ем. Кючуков.
БАЙЕРН: Майер, Нидермайер, Грубер, Шварценбек, Рауш, Дюрнбергер (46 – Капелман), К.Х. Румениге, Облак, Г. Мюлер, У. Хьонес (65 – Кюнкел), Аугенталер.
Още от самото начало играчите на треньора Янко Динков поеха инициативата и принудиха баварците да се отбраняват. В четвъртата минута удар на Венцислав Петров с глава срещна напречната греда и това сякаш бе сигнал за настъпление към вратата на Майер. Гостите отвръщаха с епизодични атаки, които не вещаеха сериозна опасност пред Стоянов. Кулминацията в мача стана в рамките само на шест минути.
В 32-ата Иван Петров прояви реализаторското си умение и откри резултата, а в 38-ата капитанът Сашо Паргов с изключително красив удар  извън наказателното поле направи 2:0 за Марек. Стадионът щеше да рухне от овации! Публиката просто не можеше да повярва, че това е възможно. Байерн беше в нокдаун и само сигналът за край на полувремето го спаси от нов гол.

След почивката баварците се опитаха да пренесат играта в полето на домакините, но така и не стигнаха до сериозни голови положения. Защитата на Марек действаше самоотвержено и дисциплинирано и не даде почти никакви шансове на изкусен стрелец от ранга на Герд Мюлер. А марекчани продължиха да търсят третия гол, който щеше да доведе двубоя до продължения.
Най-изгодният момент бе 15 минути преди края, когато двамата близнаци Петрови направиха изпълнение, при което прочутият Майер остана само безмълвен свидетел. След центриране Иван продължи топката с глава към Венцислав, който отново с глава я насочи към вратата, но тя попадна в напречната греда, която за втори път в мача спаси баварците.

Така Марек победи Байерн с 2:0 в мач за историята, който винаги ще се помни. След края на двубоя Сеп Майер даде ръкавиците си на българския вратар Стоянов, а капитанът

Сашо Паргов получи като подарък фланелката

на Бомбардира на нацията Герд Мюлер.

Треньорът Янко Динков бе лаконичен: „Това бе изключителен мач, който остава в историята. Нашата сила бе в колектива, ние бяхме едно голямо семейство. Не стигнахме до пълния обрат, но в съблекалнята нямаше разочарование. Това бе победа с огромен престиж, защото далеч не всеки може да се похвали с успех над Байерн в Европа.“
РУМЕН ПАЙТАШЕВ