Днес се навършват 80 години от рождението на най-големия вратар в историята на българския футбол – Георги Найденов.

 

Израства в работническия квартал Ючбунар (Три кладенци) на Трети столичен район. Като невръстен малчуган рита топката по цял ден до изнемога. И в защита, и в нападение. Но най-много обича да пази на вратата. Жадно попива играта на батковците от СК Свобода – гордостта на квартала.
Пръв оценява неговите заложби известният педагог и треньор Тодор Конов, който го привлича да играе в ДСО Червено знаме до 1950 година.

В началото на 1951 година преминава в Спартак (София), където се състезава четири сезона до декември 1954 година. В онези години “спартаклии” са сред футболния елит на България. Два пъти стават вицешампиони (1951 и 1952-а) след първенеца ЦСКА под ръководството на незабравимия Любомир Ангелов-Старото.

 

Със своята надеждна и безпогрешна игра пред вратата и в наказателното поле Жоро Найденов впечатлява Крум Милев, легендарния треньор на златния отбор на ЦДНА. Така, вече 23-годишен, той от 1955 година вече е на “Армията”. Веднага става титуляр, печелейки конкуренцията с другите двама вратари – Христо Андонов-Итко и Георги Кекеманов. С екипа на ЦСКА Георги Найденов изиграва 176 мача в “А” РФГ през следващите 11 сезона до 1965 година. Отличава се с изключителна гъвкавост и отскокливост, притежава завидна пъргавина и мълниеносен рефлекс. Уверен. Твърд и силен характер. Безспорен господар във вратарското поле. Сигурната му игра даваше необходимото спокойствие на съиграчите в армейския отбор. Никой не умееше да боксира топката като Жоро. Акробатичните му спасявания граничеха с изкуството. Трудни и почти невъзможни, те бяха негова запазена марка.
На зеления терен беше неузнаваем! Властен, с мощен глас, който ехти в ушите на съотборниците му. Всяваше изключителен респект.

 

Копаеше тревата от яд, ако случайно топката влизаше в пазената от него врата. Без значение дали е на тежките и изнурителни тренировки или на официален мач. Имаше непоносимост към головете, отбелязани от противника, макар, че това се случваше, много, много рядко.

 

Георги Найденов е от малкото големи и известни вратари в света, които имат отрицателен коефициент. Има много по-малко допуснати голове, отколкото са мачовете, в които е участвал.

Десетина години деляха една стая с Христо Андонов-Итко, неговия колега в ЦДНА. Двамата бяха истински приятели.

“За една календарна година отборът тогава играеше около 50 мача. Жоро участваше в 35, а аз в 15 мача. Много се радваше, когато бях първия избор на Чичето (Крум Милев). Излизаше с мен до терена, оправяше ми екипа, дори ми връзваше обувките и даваше наставления за моята игра”, споделя бате Итко.

Вратарският пост е най-трудният във футбола. На него, вратаря, разчита целият отбор. Жоро Найденов отлично знае това. Беше един от тях – Кирил Ракаров, Манол Манолов-Симолията, Георги Цветков-Буч, Георги Енишейнов-Белката, Стефан Стефанов-Томито, Гаврил Стоянов, Стефан Божков, Димитър Миланов-Пижо, Гацо Панайотов, Крум Янев, Никола Ковачев-Туата, Георги Димитров-Червения, Панталей Димитров-Лейката и Иван Колев. Звездният отбор на ЦДНА!     

 

През цялата си състезателна кариера Найденов се старае с максимално чувство за отговорност, максимум усилия и старания да защитава честта на клубния си тим и Родината  с националната фланелка.

 

Участва в незабравимите турнета в скандинавските страни през 1955 и 1956 година, където ЦДНА очарова със своята блестяща игра футболната общественост на Стария континент.

 

Представя се отлично в многобройните международни срещи, изиграни за тези 11 години. Най-впечатляваща остава за историята 1958 година, когато ЦДНА се срещна с отбори като Челси (Лондон), Цървена звезда, Расинг (Париж), Алемания (Аахен), националния тим на Холандия в Амстердам, Олимпик (Лион), Насионал (Уругвай), Стяуа и ЦСКА (Москва). В тези 20 мача златният отбор на българските “армейци” постигна 13 победи, 5 равенства и само 2 загуби, като 14 от срещите бяха в чужбина. Двете загуби станаха факт след трите тежки мача в изключителния сблъсък с мастития испански гранд Атлетико (Мадрид), шампион на Испания за 1958 година. В тези величави битки Жоро беше един от героите.

След разменени победи в Мадрид и София се стигна до трети мач на неутрален терен в Женева, който в редовното време завършва 1:1. На ЦДНА е отменен гол при резултат 1:0. Българският вратар е тежко контузен, но продължава да играе до края с извадено рамо. Спасява блестящо дузпата бита от виртуоза Вава. В продълженията съдията Меле посича окончателно “армейските” играчи. Атлетико е краен победител за съжаление – 1:3. Целият стадион изпраща с аплодисменти на крака футболистите на ЦДНА! Всички поздравяват Георги Найденов!

 

Легендарният вратар вдига и купата на СКДА в Лайпциг през същата 1958 година. Нашите побеждават в четвъртфинала Стяуа с 4:0, а на полуфинала надделяват много трудно над ЦСКА (Москва) с 4:3.

Безброй незабравими двубой, безброй победи и спомени!

 

Жоро Найденов с основание се счита за един от авторите на тези успехи. От дебюта на ЦДНА в европейските клубни турнири през октомври 1956 година срещу Динамо (Букурещ), победен със зашеметяващото 8:1 в София, с Вашаш – 2:1, изключителния успех с отстраняването на италианския шампион Ювентус (Торино) през 1960 година с 4:1, с Партизан (2:1 и 4:1 в Белград), до култовите двубои с Барселона (2:2), Дукла (Прага, 4:4) и Андерлехт (2:2 в София).

 

През последните 6 години тогава 1959-1965 в ЦСКА вече играеха нови млади, утвърдени, даровити футболисти като Никола Цанев, Стоян Кошев, Борис Гаганелов, Иван Ранков, Димитър Якимов-Митата, Борис Станков и Стоян Йорданов, неговият пряк наследник на вратата.

Над всички блестеше със своята класа новата звезда на българския футбол Митата Якимов, поел щафетата от символа на ЦДНА, легендарния Гацо Панайотов.

Логично Найденов се наложи и като вратар номер 1 в националния отбор. В продължение на десетина години.

От Летните олимпийски игри в Мелбърн (1956 г.) се завърна с бронзови медали, спечелени от нашите футболисти.

 

На 27 юни 1959 година на стадион “Ленин” в Лужники (Москва), пред 110 000 зрители България постига резултат 1:1 срещу СССР в първи квалификационен мач за Олимпийските игри в Рим. Отново герой  е Жоро Найденов, който пази като истински лъв. В последните 20 минути получава тежка рана в главата, която окървавява целия екип на вратаря. Издържа стоически до края. Огромният стадион възторжено аплодира българите и героичния страж. След мача хиляди искат да го докоснат и носят на ръце.

 

В третия решителен мач с големия отбор на Франция, трети от последното Световно първенство в Швеция, който се игра на “Сан Сиро” в Милано, в студения декемврийски ден, България побеждава с 1:0 с гол на Митата Якимов. Отново блестящ и непробиваем е Найденов!

 

Нашият национален отбор за първи път отива на финалите на Мондиала (Чили, 1962 година).

Много са големите мачове на знаменития български вратар – с Чехословакия в Острава (1:0), с Холандия в София (3:2), отново със СССР в реванша в София (1:0) по пътя към Римската олимпиада, с Франция 1:0 (1959-а) и 1:0 (1961-а) в София, с Белгия (4:1) в София, С Румъния (2:1) в София, с ГДР (2:0), с Югославия в Рим (3:3) през 1960 година, със световния шампион от 1954-а ФРГ – 2:1 в София (1960 г.), с Полша (2:1), с Португалия (3:1), с Чехословакия (1:0) през април в София, когато Митата Якимов в типичен негов слалом преодоля последователно шест играчи и вратаря на противника и отбеляза победния гол.

 

За най-голям връх в своята впечатляваща кариера Найденов считаше онзи незабравим за всички българи 29 декември 1965 година., когато във Флоренция (Италия), България победи фаворизираната Белгия с 2:1 и за втори път се класирахме на финалите на Световно първенство (Англия, 1966-а). Девет нови играчи тогава бяха извикани, не играли в последните мачове. Сред тях и няколко ветерани – Димитър Ларгов, Иван Колев и Георги Найденов на вратата – вече 34-годишен.

 

Изключителен двубой. Стълкновение на волята и духа. Безкомпромисна борба по целия терен. Върховно изразходване на всички физически сили. Невероятен психологически сблъсък. Накрая тържество на българската воля! И неописуема човешка радост от изпълнения дълг към родината и българския народ.

 

Найденов непрекъснато се усъвършенстваше. Разви и обогати своята игра през годините, когато беше страж на ЦДНА/ЦСКА и в представителния национален отбор. Черпеше от опита на най-големите вратари в света, срещу които имаше честта да играе. От Лев Яшин (СССР), от Хени и Гюла Грошич (Унгария), от Жилмар (Бразилия), от Беара и Шошкич (Югославия). С руския богатир Яшин дълги години поддържа лична кореспонденция.

 

Много още може да се напише за великия Георги Найденов. Той беше земен, обикновен, човечен. Обичаше да общува с децата и юношите от квартала. Много често беше сред тях. Редовно водеше със себе си малчугани на стадион “Народна армия”, когато се играеха мачове на ЦДНА.

 

Винаги беше готов да се отзове за помощ. Историите с неговите добрини са много. Хората, с които отрасна, живя и го познаваха завинаги оставиха незабравими спомени за Човека Георги Найденов.

 

Той си отиде млад – едва на 39 години, когато бе треньор на Марица (Пловдив). Тимът заминава на турне в Сирия през май 1970 година, но Жоро така и не се връща. В Дамаск неочаквано го застига смъртта... На неговото погребение на 31 май присъстват хиляди запалянковци, които се редят на огромна опашка, за да му отдадат последна почит.

 

Нека на този ден – 22 декември, отново си спомним за нашия любимец Жоро Найденов, преклоним глава пред достойния му живот, който беше кратък, но завладяващ пример за всички нас, обикновените хора!

Поклон пред светлата му памет!

ХРИСТО ХРИСТОВ-ГРАФА

*Заслужил майстор на спорта
*Старши треньор на ФК Марица (Пловдив) (1969-1970)