Бившият треньор на ЦСКА, Александър Станков, даде ексклузивно интервю за Efirbet, в което изрази своята гледна точка по редица теми от българския футбол.
Станков изтъкна, че пандемията от коронавирус е препятствие, което е изравнило допълнително силите в efbet Лига, без обаче качеството да се е подобрило. Той отчете, че спадът в представянето на Лудогорец е нормален и че в ЦСКА има пробуждане, въпреки че самият специалист би предпочел да вижда повече българи в „червения“ клуб.
За финал Станков припомни, че в българския футбол проблемите са налице от години, без обаче някой да е взел мерки по въпроса. Все пак, бившият наставник на Черно море и Локомотив Пловдив е оптимист, че в даден момент в управлението ще влязат можещи и неподкупни хора, които да посеят семето на промяната.
- Здравейте, господин Станков! Изминава една странна година за футбола и човечеството като цяло. Как бихте оценили изминалите 12 месеца в личен план?
- Много объркана година, за съжаление много се промени живота на всички хора по света. Надявам се нещата да се подобрят и да се върнем към нормалния живот, защото тази пандемия се отрази на всяка една сфера на живота, включително и на футбола. Футболът настрани, жалкото е, че много хора загубиха животите си в следствие на тази пандемия. В личен план, нямах възможност да изляза в чужбина и поради обстановката. Имам тесни контакти с Китай и други страни, но ситуацията не е никак подходяща за такава стъпка.
- По принцип не е важно дали само аз съм извлякъл позитиви. Аз успях, най-вече по отношение на мисленето си. В такива ситуации човек има много време за размисъл и оценка. Крайно време е обаче много хора по света да преоценят стойностите в живота си.
- Известно време вече сте извън футбола. Планирате ли завръщане през 2021-а?
- Много ми липсва футболът и в частност треньорството. Вече над година и половина съм без треньорска работа, ако включим и периода ми като технически директор в Локомотив Пловдив. Това обаче не ме стряска и при мен няма нищо задължително, тъй като през годините съм си изградил определени житейски принципи, извоювал съм свои виждания и не бих се съгласил на всяка цена да започна работа. Това е често срещано, защото не е хубаво да си извън играта за дълго. Ако бях по-млад и тепърва градях името си, то може би щях да приема и други оферти, но в моята ситуацията нещата стоят по друг начин. Трябва офертата да си заслужава и да съвпада с моите виждания за играта.
- Предполагам следите изкъсо процесите в българския футбол. Колко трудно е да си треньор в обстановка, в която витае постоянна несигурност, липсва истинска предсезонна подготовка и като цяло през самия сезон може да се получат непредвидени паузи?
- Следя процесите в българския футбол и определено периодът е труден както за треньори, така и за играчи. В даден момент няколко играчи влизат, които не са възстановени и с непълноценна подготовка, други излизат. Съчувствам искрено на моите колеги, които трябва да се справят с тези обстоятелства. Същинско магьосничество е да се справиш в такава ситуация. Всичко се нарушава и логиката изчезва – нарушава се подготовката, стига се до дисбаланс в отборите.
- Бихте ли отдали именно на тези форсмажорни обстоятелства и голямото изравняване на силите в efbet Лига през този сезон?
- Може би и това играе своята роля. В последната година обаче не се забелязва голяма разлика в отборите. Нивото не е високо, но силите са изравнени и пандемията е причина за това. Първенството е по-интересно, но трябваше и качеството да е по-високо.
- Лудогорец изглежда, че търпи голям спад в представянето си, особено видим на европейската сцена. На какво отдавате това?
- В България сме хора на крайностите, винаги драматизираме. Ако погледнем трезво, редица европейски грандове минават през тежък период – Реал Мадрид, Милан, сега и Барселона, всички минават или вече минаха през тежки моменти. Може би е нормално и Лудогорец да има подобни спадове, те доминират 10 години в родния шампионат. Там се случиха и доста неща, които подсказваха, че може да се стигне до подобен спад.
- В един от бившите Ви клубове, ЦСКА, пластовете изглежда се размърдаха, след като бяха привлечени Бруно Акрапович и Алан Пардю като част от спортно-техническото ръководство. Върви ли в правилната посока „червеният“ клуб?
- Всеки си има мнение по въпроса. В ЦСКА действително има съживяване и по отношение на резултатите, но не трябва да прибързваме да даваме оценки, преди да е завършил сезонът. Светъл лъч има, но моята визия за клуба винаги е била малко по-различна. За мен балансът към българското трябва да е по-голям. Всеки клуб решава сам политиката си, това е нормално. В ситуацията, в която ние се намираме обаче, не би трябвало краткосрочните успехи да са единствената цел и преследването на пари от европейските клубни турнири. Имаме нужда от перспективно мислене, за да се оправи българският футбол.
- Това ли мислене вреди най-много на българския футбол?
- Казвал съм го преди много години. Всички знаят за този проблем, но отново нищо не се прави по този въпрос. Срамно е, че министър-председателят трябваше да каже някои неща на футболните хора, че трябва да се влагат повече средства и време в младите, за да се развиват. В това число включвам и себе си. Защо от толкова години се знае този проблем, но нищо не се прави по въпроса? Необходима е повече смелост, защото в момента се прелива от пусто в празно.
Аз съм го изпитал на гърба си още, когато бях селекционер на младежкия национален отбор, но някои истини, които казах тогава не бяха чути, беше като глас в пустиня. Проблемите само се констатират и после се чудим защо отбори фалират и защо нямаме последователност при развитието на юноши. Българският футбол живурка, като в някакви моменти резултати замазват очите. Не се мисли в бъдеще и затова и мен не ме харесват особено, защото казвам истината в очите им.
- Да преминем и към темите за националния отбор и БФС. Предстои провеждането на Конгреса и избирането на ново ръководство на футболния съюз. Това ли е шанс да се вземат най-после някакви мерки?
- Ситуацията в момента бие към пълно безхаберие. Футболът се управлява от временни хора и е крайно време нашият футбол да претърпи коренна промяна, за да влязат честни, млади, можещи хора в него. Въртят се едни и същи муцуни и не се случва нищо. Не е лесно и не може само да се говори отстрани, но съм сигурен, че има хора с готови стратегии, които могат и искат да променят нещо във футбола. В противен случай ще загинем. Ние сме футболна страна, но ние загиваме като футболна нация.
- Със сигурност, вероятно представянията ще са по-добри. Посещавал съм мачове почти изцяло на юношеските и младежките ни национални гарнитури в последната година. Видяхте, че представянето на младежите беше страхотно. Какво ще изгубим, ако дадем шанс на тези момчета да изиграят целия цикъл? Само може да спечелим!
- Вие сте оптимист и вярвате, че идващото поколение дава надежда за бъдещето?
- Аз вярвам, че имаме футболисти и се раждат таланти. Просто е нужно да се преструктурира футбола и държавата ни, за да се изгради стратегия за развитието на тези играчи. Необходимо е да имаме търпение и то не едногодишно търпение. Нужен е период от 5 години, за да излезе едно добро поколение. Тогава със сигурност ще берем плодовете на успеха. Не може да строиш къщата от покрива, да сложиш няколко хубави керемиди и да кажеш, че всичко е супер.
Необходима е стратегия и време и да се гласува доверие на можещи хора. Таланти още имаме и те се раждат. Ние не сме страна, която може да се похвали с възможностите на големите футболни държави. Трябва да си посадим едно дръвче, да го поливаме, да го подстригваме и да чакаме търпеливо то да расте. Дано има хора, които да го посадят. Познавам такива, които може да го посадят. Все пак съм оптимист и ми се струва, че идва времето на честните, можещите, знаещите и неподкупните хора. Няма друг шанс иначе.
- И за финал – какво си пожелавате в личен план и какво пожелавате за българския футбол през идните 12 месеца?
- Пожелавам си всичко, което казах преди малко, да започне да се случва. В личен план си пожелавам да съм здрав, тъй като мисля, че съм в разцвета на силите си и мога да дам още на футбола.
