Допреди години ЦСКА беше символ на победата. Така се пее в един популярен рефрен от Сектор Г. От днес ЦСКА става символ на алкохола, комарджийството, черното тото и интригантството. Зад тях стои новото лице на клуба – Драголюб Симонович.

 

Късно снощи, вероятно на няколко ракии, “червените” шефове назначиха Дуци за главен мениджър. Пиянството на един народ, бе написал дядо Вазов. Не!  В случая това е пиянство на объркан и тотално деградирал клуб, в който моралът и чувството за отговорност отдавна са изгнили, а над тях никнат корените на неадекватността и абсолютното безхаберие.

 

Ненапразно те са “кралете на боклука”. Без боклука бизнесът им е загубен. Червеният контейнер трябва да е пълен със смет, за да го почистват от време навреме. И когато го изпразнят, го пълнят пак догоре. Но не бързат да го изхвърлят, а го оставят да вони. ЦСКА тъкмо взе да свети от чистота, за да дойде новата порция боклук. Позната картинка от ерата на “Титан”, нали? През миналата година напълниха кофата с италианска смет, сега дойде ред и на сръбската. Там, в контейнера не виреят красотата, победата и славата. Нито пък тези, които искат да въведат ред и да върнат отбора на мястото му. Там трябва да има боклук и само боклук. Е, как Милен Радуканов да работи в такава среда. Как да твори?

 

Целият армейски или по-скоро титански сценарий прилича на трагикомедия. Да се чуди човек да плаче ли или да се смее. Първо се разделиха с Любо Пенев, сетне и с Емил Костадинов. Все легенди на клуба. И отсякоха, че дават цялата власт на Милен Радуканов. А сега му поставят сръбска шапка на главата. Ако ще слагате някого над треньора, назначете име, звезда, оставила трайна диря в ЦСКА. Човек с рейтинг, с опит, с лоби в БФС. Апропо. Ще прощавате за късата ми памет. Дуци игра навремето на “Армията”. С тази подробност, че записа два-три мача, прибра стотина-двеста хиляди долара и си замина по живо, по здраво. А после го удари на пиене, залози и тотален провал навсякъде – в Белите орли, Черните ястреби, край Покрития и непокрития мост, край морето и около него, над и под Сините и небесносините камъни.  

 

От какъвто и ъгъл да погледнем бомбастичната новина – било с бинокъл, телескоп или микроскоп, не можем да открием и грам позитивизъм в лицето Симонович. Вижда се само образът на далаверата и интригата. Кой знае? Може и затова да го викат на пожар. След като пари в ЦСКА липсват, защо Дуци да не помогне. Нали е цар на... футболните прогнози. После обаче да не се сърдим на колеги, които съзряха, че съществуват съмнителни крайни резултати. И то в изобилие.

 

Не знам дали София грее от чистота, но ЦСКА е затънал до гуша в боклук, от който стърчат изпразнени бутилки от алкохол, зарове, букмейкърски фишове и спринцовки. Спринцовките, които те пращат не в света на нирвана, а на пъкъла.

 

Боже, боже, колко мъка има. Не на този свят, както възкликва Моканина, а в ЦСКА. Няма я обаче бялата лястовица. Даже и червената я няма. Само гаргите грачат зловещо, надвиснали над контейнера.