Бившият нападател на "Ботев” (Пловдив) и националния отбор Антим Пехливанов се слави като един от най-големите приятели на Христо Стоичков в града на тепетата. Именно изкусният стрелец от Мадан се застъпва през 1984 година за първи професионален договор на Камата, но шефовете на "канарчетата" са неумолими. 52-годишният ветеран не се свени, като мнозина от неговото поколение, когато разказва спомени от кариерата си на стадиона.

 

-Чепат не е, по-скоро труден характер и то, ако някой го настъпи по мазола. Ицо е много верен и се разбира с всички, които са искрени с него. Почти винаги, когато идва в Пловдив, ми се обажда. Дори и да не се видим, звъни колкото да каже, че е в града. По-често се вижда с кума си Наско Узунов, но му прощавам, че не идва често. Има достатъчно работа, аз съм му последната грижа на главата.

-Можеше ли навремето 18-годишният Стоичков да се пребори с конкуренцията на Пашев, Костадинов, Манолов, Аргиров, Стойнов за място в нападението на “Ботев” (Пловдив)?

-Ние наистина имахме много силни футболисти. Но нека не забравяме как след няколко години започна в ЦСКА, как превзе Барселона. Всички играчи в “Ботев” знаехме, когато Ицо дойде на проби, че той е нещо друго.

Това го твърдя и като негов личен наставник в тренировките, защото водех упражненията на нападателите. Бързината и силата на удара му бяха съвършени. Тогава прякора му беше Кучето, и ние мислехме в отбора, че е заради спринтьорските му качества. Оказа се, че са му го лепнали, защото в трети клас е скочил от втория етаж на Пионерски дом в София и си счупил крака.

-Спомняш ли си как Стоичков скочи да ви бие при загуба на ЦСКА в Пловдив?

-Ицо беше фен на “Ботев” от дете и една от малкото му нереализирани мечти във футбола е да облече жълто-черната фланелка. Вероятно тогава е искал да се докаже на ръководителите, които не го взеха в “Ботев”, че е заслужавал да играе за отбора. За беля ЦСКА падна с 0:1 и Ицо съвсем изтрещя. Мисля, че някой от нашите играчи го провокира по време на мача, както е в реда на нещата и той се хвана.

- След мача тунелът на стадион "Христо Ботев" се е превърнал в бойно поле с главно действащо лице Стоичков?

-Стана малка патаклама, но чак бойно поле не е било. Публиката помисли, че едва ли не се изколихме в тунела, защото дърпаниците между футболистите започнаха от терена, още преди да се приберем вътре. В тунела има ехо и крясъците между нас се чуваха и отвън. На всичкото отгоре милиционерите затвориха вратите, за да не влизат ненужни хора към съблекалните. Тогава зрителите предположиха, че се играе "трето полувреме" и никой не напусна стадиона часове след края му.

-Стоичков все пак е проявил буйния си нрав в тунела и скъсал пагона на офицер от милицията?

-Не му го е скъсал, а не се подчини и избута милиционера. По това време в тунела влезе и бай Стоичко, бащата на Ицо. Като видя развилнелият си син, се ядоса и му прасна два бързи шамара пред всички. Точно тогава арестуваха Ицо, но бързо го освободиха. Същата вечер щеше да води жена си Мариана за първи път на гости при родителите си. Кумът на Ицо - Атанас Узунов, много се беше стреснал от случилото се през деня. Извика ме да ходим заедно с Кучето и Мариана. Родителите на Стоичков тогава живееха в жк "Тракия". Вечерята мина, както трябва, но ще отбележа, че Ицо много се респектираше от баща си.

- Играхте ли със Стоичков в националния отбор поне, след като се разминахте в “Ботев”?

- Почти не, защото тогава националите ги водеха все треньори, на които съм отказвал трансфер в клубните им отбори. Искаха ме от “Левски”, от ЦСКА и откъде ли не, но аз не мога да живея в София. Затова от Мадан се преместих в Пловдив и изкарах цялата си кариера в “Ботев”, преди да изляза в чужбина. Поради тези мои откази имах малко повиквателни и изиграх около 10 мача. Повечето бяха при Иван Вуцов, но и той ме цакаше с топла бира, както се казва. Бай Вуцан ми взе 200 долара командировъчни. Аян Садъков беше отишъл до София и се връща без обещаното - да вземе и моите пари. Айко обаче идва и ми обяснява през смях, че Вуцов не ме бройка за жив, че не ме е писал в списъка. Това не можеше да се случи по онова време. Просто Бай Вуцан прибрал парите и се прави на ударен. Не може да надигнеш глас, защото с теб е свършено. Нито ще има повиквателни, нито имаш шанс за трансфер в чужбина. Вуцов решаваше кой ще играе зад граница и кой не. Той определяше и на каква цена може да те продадат. Въпреки че футболният съюз се беше спрял на 90 000 долара за играч, ставаха и изключения.

- Не поиска ли парите си по-късно лично от Иван Вуцов? 

- Не, защото нямаше смисъл. Даже си спомням, че публиката на “Ботев” му подвикваше да ми върне парите, когато играехме срещу “Спартак” (Плевен), където беше треньор. Левият бранител Александър Марков - Магарето ми вика: “Стига бе, колко ще вкарвате още”. Отговорих му, че Вуцов ми е свил 200 долара, как да не играя. Тогава и той се солидаризира, отвърна: “Ами влизай тогава, навкарай се”. Бихме ги 4:1, а аз им заших два гола.

-Не спомена за покана от “Локо” (Пд)?

-От “Лаута” ме каниха два пъти. Веднъж, докато играех в “Горубсо” (Мадан), и после, докато бях играч на “Ботев”. От “Локо”-то ми даваха апартамент, а такива екстри при нас, в “Ботев”, нямаше. Христо Бонев ми каза, че до три дни след като подпиша с тях получавам жилището. Отказах на “Ботев” нов договор, но бате Виден Апостолов се усети, че нещо става и просто ме принуди да си развържа езика. Изведнъж от “Локомотив” ми казаха, че не могат за изпълнят обещаното и работата се разсъхна.

-Сега играчите ще си избодат очите, преди имаше ли вражда между ботевисти и локомотивци?

-Глупости, бях приятел с всички от “Локо” (Пловдив). С Иван Беделев, Едо Ераносян, Христо Колев – Бащата. С всички и до днес се чуваме и поддържаме връзка. Аз бях като изповедник на Бащата. Той имаше големи проблеми с Христо Бонев. Зума го потеше здраво в тренировките, правеше го на нищо. След това идваше у нас и изливаше мъката си пред мен. Освен това той си е особняк, чепат човек. Не говореше с много хора, но с мен се разбираше.

-Защо е нямало екстри в “Ботев” за голмайстор като теб?

-Времената бяха такива - вземаш това, което ти се даде и край. Мениджърът Хосе Мария Мингея и Стоичков ми уредиха трансфер в Уругвай за 6 месеца, за добри пари, но от БФС ме отрязаха. Нямаш право на претенции за повече като днешните футболисти и това е. Малко се плащаше на нашето поколение. Премията ми за голмайстор на "А" група бе едва 320 лева. Бяхме на подготовка в Слънчев бряг и почерпих колегите за точно 400 лева. Капитанът ни Петър Зехтински обаче се усети и събра от отбора 80 лева и ми купиха сервиз от "Кореком".

-Сега как живее една легенда на “Ботев”?

-Тежко, пазач съм в една охранителна фирма в Пловдив. Вардя завода на “Каменица”. През летния период постоянно има движение около комбината, в жегата хората пият бира.

-Няма ли място за теб в любимия ти клуб, много легенди работят в клуба или детската школа?

-Изгони ме един бивш шеф – Боби Димитров. Мен и Димитър Вичев. Сега и не искам да ме канят, нямам място в “Ботев”. Къде да отидем да работим, в кой клуб, като няма с кого да направим нещо като хората. Всички треньори сега са едни послушковци. Казват им: “Вземи на този сина или на онзи племенника!” Друга легенда – Георги Попов – Тумби, преди няколко дни ми вика: “Антиме, сега с футбол се занимават бармани и сервитьори, а тези, които разбират, седят и гледат отстрани”.

 
Визитка

Антим Саботинов Пехливанов-Турната е бивш футболист, нападател. Роден е на 7 юни 1959 г. в Мадан. Играл е за “Горубсо” (Мадан) (1977-1982), “Ботев” (Пловдив) (1982-1990), “Арсенал” (Казанлък) (1995-1998/ес.), “Белово” (1999/пр.), в Португалия и Кипър. Голмайстор на "А" група през 1983 г. с 20 гола за “Ботев” (Пд). В "А" група за Ботев (Пд) има 164 мача и 90 гола, 38 от тях с глава. Вицешампион през 1986 с “Ботев” (Пд), бронзов медалист през 1983, 1985, 1987 и 1988, финалист за купата на страната през 1984 г. За "А" националния отбор има 10 мача и 1 гол. С екипа на “Ботев” (Пд) има 31 официални и приятелски международни срещи и вкарва 15 гола и 30 срещи с 20 гола за купата на страната. В евротурнирите има 14 мача и 4 гола (2 мача за КЕШ, 4 мача и 1 гол за КНК и 8 мача и 3 гола за купата на УЕФА).