Кариерата на Антон Генов като футболен съдия приключи след осминафиналния мач за Купата на България между Етър и “Левски” (0:3). Роденият на 10 октомври 1966 г. в Габрово арбитър прави първите си стъпки в занаята през 1988 г, а през 1996 г. свири и първия си мач в „А“ група. От 1999 г. е международен рефер на ФИФА и има записани над 60 срещи. Генов е ръководил рекордните 254 мача в елитната група, които едва ли скоро ще бъдат надминати от негов колега. За сравнение – вторият в ранглистата Атанас Узунов има 188, а третият Никола Дудин – 186…По професия е ветеринарен лекар и работи като шеф на ДВСК. Реферът даде интервю за "Велико Търново спорт"

 

- Да, развълнувах се наистина. Но изпитвам чувство на удовлетвореност за това, което съм направил през всичките тези години. Това е чувството, което бих определил с една дума.

 

- Стана много хубав двубой. Вярно е, че единият отбор сега е в по-долна дивизия, но аз мисля, че домакините от „Етър“ имат сили ако не тази година, то следващата да се върнат, където им е мястото. А мястото на „Етър“ е в „А“ група. Видя се каква е публиката, видя се какъв футболен град е Велико Търново, в което аз никога не съм се съмнявал. Тук имам много приятели. Знаете, че все пак „Левски“ е по-класният отбор и малко накрая „виолетовите“ се поумориха, затова резултатът е 3:0, но не изразява точно разликата в играта, която не беше толкова голяма.

 

- Рекордите са за това – да се подобряват. Аз пожелавам на всички млади момчета да се стремят и който може – да го постигне. Аз само ще му се радвам. Това пожелавам на младите съдии – да имат цели и амбиции, само така ще покажат по-добро съдийство.

 

- Много трудно, да ви кажа честно. Особено първите ми години в „А“ група – 1995-96, бяха много тежки. Да не се връщаме назад преди 15 години какво се случваше и как се случваше… Само аз си знам колко нерви и колко труд ми е струвало всичко това. Но, както видяхте, успях да стигна до края.

 

- Трудно се устоява на изкушенията, но съм успял. Това е въпрос на характер и на възпитание, а считам, че съм устойчива личност.

 

- В интерес на истината не ми се е случвало да искам да се откажа. Може би е имало хора, които са искали да ме откажат… Но пък това ме е амбицирало. Както казах, смятам за себе си, че съм изграден силен характер и доказах, че мога да стигна дотук.

 

- Първият ми мач изобщо ми е малко смътен, но първия си професионален мач помня, разбира се. В „А“ група това беше „Спартак“ (Пл) – „Добруджа“, беше в Плевен през 1996 г. и завърши 2:1. Много добре помня един диалог между мен и Пламен Гетов. Отсъдих фаул за „Спартак“ на 25 метра от вратата и Гетов ми каза: „Само те моля да направиш стената поне на 9 метра, защото ще вкарвам гол“. Бях млад и зелен съдия, говорех му на Вие, и казах: „Разбира се, господин Гетов, ще я направя и на 10 метра“. Отмерих законните метри и секунди по-късно Гетов вкара гола, с който донесе победата на „Спартак“.

 

- Най-приятно ми бе, когато стигнах до топ 50 на съдиите в Европа. А най-тежкият момент от кариерата ми е, когато заведоха дисциплинарно дело срещу мен за мача Македония – Канада. Както се видя впоследствие, доказа се, че съм невинен. Но заради започналото дело за жалост не можах да ръководя мача от Шампионската лига „Динамо“ (Киев) – „Барселона“.

 

- Имам доста колеги, на които дължа много и съм се учил. Но за да не обидя някого, ще спомена само бате Гочо Русев, известен като Мотора, който почина преди няколко години. Родом е от Севлиево, но живееше в София. Дълги години той бе човекът, който бе най-близо до мен и аз съм му много благодарен, на него, на семейството му. И ще направя всичко възможно неговата съпруга кака Мими да се чувства добре сега, когато го няма. Много още имена бих посочил, но ще пропусна някого.

 

- Аз съм казвал вече, че това са шестте ни международни съдии. Те са млади, на около 35 години, имат пред себе си десет години. Тези шестима рефери имат качествата, имат време пред себе си да постигнат много неща.

 

- Да, нормално е да остана около футбола, след като толкова години съм бил в него и в съдийството. В интерес на истината, смятам на първо време малко да си почина. Имам си професия и достатъчно неща, с които да се занимавам в областта на ветеринарната медицина и на Агенцията по безопасност на храните. Но като му дойде времето, вероятно след лятото, ще бъда около съдийството като съдийски наблюдател.