Асен Николов е роден на 5 август 1976 г. Като футболист започва в “Марица” (Пловдив), където играе до 1997 г. Кариерата му продължава в “Левски”, “Славия”, “Туран” (Азърбайджан) и сръбския колос “Партизан”. За кратко пребивава в тим от втора дивизия на Франция, но атмосферата не му допада и се завръща в Славия. Асен Николов прекрати активната си състезателна дейност, но не пропуска ден, в който да порита с приятели. Едвам го склоняваме за разговор, захласнат от участието му на минитурнир в пловдивския квартал "Шекер махала", откъдето е родом. Сочен е от специалистите като един от най-техничните ни футболисти, затова много му подхожда и прякорът Бебето.

- Асене, изглежда че рано си спрял с професионалния футбол?
- Като дойде, майна, и не пита. Играеше ми се още, ама не стана. Аз за последно играх във Франция в “Лепонте”. Първо им взех малко пари на ръка, но след това три месеца нищо не ми платиха, на никой не платиха в отбора. Прибрах се в България и нямаше с кого да подпиша. Имаше отбори, които ми даваха 2-3 хиляди лева на месец, но аз

 

 

Да си призная – това е малко за мен и за това, дето съм го постигнал с годините. Имам си цена!

 - Защо загубихте финала в кварталния турнир?
- (смее се) До финала играхме много добре, но точно за последния ни мач трябваше да дойде Румен Христов (бившият му съотборник от Марица, преминал в ЦСКА). Ромарио излезе много несериозен, не се яви и се оправда с някакви гости.

- Не смяташ ли да се занимаваш с футбол?
- След Нова година започвам като треньор на деца, имам предложения от “Марица” и още една частна школа в Пловдив. 

 - С какво се занимаваш в момента?
- С нищо. Не правя бизнес, нито нищо. Виждам се с приятели, тук в Пловдив и така... Голяма част от времето ми минава в София. Вече 6-7 месеца голямата ми дъщеря Сибел е в болница. Имаше гръбначно изкривяване, но с много пари и с добри доктори нещата се оправиха. 

 - С теб ли живеят дъщерите ти, доколкото знам си разведен…
- Да, грижа се за Сибел и за малката Гюлфие. Те са от първия ми брак, но затова не искам да говоря. Разделих се със съпругата, защото много ме ревнуваше. Това стана преди 7-8 години. Точно тогава много излизах по заведения и жена ми трудно понасяше тези мои удоволствия. Постоянно ми се караше за фенките, но аз какво можех да направя. От ревност дори направи опит за самоубийство като се нагълта с приспивателни.

 - Ожени ли се пак?
- Брак нямам, но живея с една пловдивчанка от няколко години. Албена се казва и преди 3 месеца ми роди син, казва се Ремзи и страшно много прилича на мен. Все още нямаме брак с Албена, но и това ще стане. 

 - Разкажи лесно ли се стигна до трансфера ти от “Марица” в “Левски”?
-Що да не е лесно, като платят накуп 150 хиляди долара. От “Левски” дадоха толкова наведнъж за мен и Александър Александров-Кривия. Малко по-късно в “Левски” дойде и Христо Христов-Индианеца. В началото

 

 

защото за един пост се борихме по четирима играчи. В това време се смениха много ръководители и треньори на отбора. Почнах при Томас Лафчис, при Майкъл Чорни и при треньора Стефан Грозданов. За мое съжаление имах проблеми с контузии и известно време ми беше трудно на терена. Там най-много ми помогна Наско Сираков. Имам голям респект от него. Влизаше в съблекалнята преди мач и ми казваше: „Ти си най-силният халф в България, прави каквото искаш на терена”. Аз имах нужда точно от такава подкрепа. Мисля, че от същото внимание в момента се нуждае и Дарко Тасевски, който много прилича на мен, особено с проблемите си в дефанзивен план. Сега в Левски проблемът е, че няма свестни чужденци, освен Дарко за футбол става само десният бек Мюлдер. Гонзо много разбира от футбол, по цял ден е на стадиона, но отборът се нуждае от класни попълнения. Казах му, че ще го изхабят така и да взима мерки. В Левски искат бързо резултати и никой не иска да чака, но Гонзо си разбира от работата.

 -Като разбира, защо му е калпава селекцията?
-Защото всичко се прави в движение. Нямал е време достатъчно да ги огледа всички хора. Предоверил се на селекционери и мениджъри, но ясно разбира къде му куца отборът. Друг проблем, не само в “Левски”, е че футболистите получават много малки заплати. В сравнение с нашето времето в Левски

 

 

Същото е положението и в ЦСКА. Там само Янис Зику взима хубави пари, към 25 хиляди евро на месец. Тук обаче става въпрос дума за България. Много му е трудно на румънеца тичането, затова с ЦСКА навън не може да направи нищо. Чудя се защо дават 20 хиляди лева на Сержиньо Грийн от “Левски”. Според мен изобщо тоя холандец не показва нищо кой знае какво.

 -Не е ли актуален пак въпросът за завръщането на Станимир Стоилов?
- За мен Мъри и Херо са най-големите треньори в България. Работил съм и с двамата и смятам, че са по-добри и от всичките чужденци, които са ми били треньори. Мъри е най-подходящият треньор за национален селекционер. “Левски” за него вече е малък отбор. Трябва да подпише поне за 5 години с националния отбор и да го оставят на спокойствие. При него националите може да падаха, но правеха по 3-4 100-процентови голови положения. С Лотар Матеус нямахме една свястна атака. Така и сега при Михаил Мадански. Всички играят на юруш. Мачкай топката, подавай напред-назад, пък квото стане. Така футбол не се играе. С мачкане не става. Измъчват я топката! Ама то е така, защото не са избрани подходящи треньори. Да вземат пак Наско и Мъри и никакви грижи. Поне след две години гарантирано ще имам хубав национален отбор. Въпреки че е криза и няма достатъчно конкуренция сред футболистите.

 - Какви пари получаваше ти като футболист?
- Винаги съм играл за добри суми. Само ще кажа, че когато заминах за Туран (Азербайджан), първоначално взех на ръка 100 000 долара като преотстъпен от Славия за 6 месеца. После ме обявиха за чужденец номер 1 в Азербайджан и подписах със свободен трансфер, като пак получих на ръка пари. Ама тоя път 700 000 долара. Толкова пари не се дават нито в “Левски”, нито в ЦСКА. От Азербайджан се върнах с 1 милион долара.

 

само в Партизан,

 

защото отидох там с наднормено тегло. Казах на Йешич, че първо трябва да сваля 7-8 килограма и тогава да ме вземе, но не ме послуша.
 

- Плащаха ли редовно българските клубове, в които си играл?
- В това отношение всичко беше много точно, и в “Левски”, и в “Славия” всичко се даваше на секундата.
 

- Защо премина в “Славия”?
- Скарахме се там в “Левски” за едни неща, но затова не искам да говоря…В “Славия” бях много щастлив - и Маджо, и Венци Стефанов, и Бай Миле много държаха на мен. Нескромно ще прозвучи, но аз имам много голям дял за израстването на Благой Георгиев, Чавдар Янков и Димитър Рангелов. С тях много често оставахме след тренировка и им показвах някои неща. И тримата са големи пичове и се радвам, че правят добри пари. Много искам, като дойдат в България, пак да се видим и да се поразкараме из София. В “Славия” съм много благодарен на Венци Стефанов за неосъществения ми трансфер в “Газиантеп”. Подписах личните си условия с турците в Истанбул, но бате Венци ми се обади и каза, че ще ме задържи със съответното обезщетение. Шефовете в “Славия” бяха големи мъжкари. Сега малко хора разбират от футбол. Ако съм президент, въобще няма да взимам чужденци, а ще налагам само на свои юноши. 

- Като имаш толкова много пари, защо не караш кола?
- Малцина знаят, но аз винаги съм имал кола и шофьор. Докато играех в “Левски”, катастрофирахме тук в Пловдив, на булевард „Дунав”. Караше мой приятел, когато при един завой

 

 

Колата стана на нищо, нямаше жертви, но аз оттогава си казах, че повече не мога да карам. Дълги години от София за Пловдив и обратно ползвах такси. В ония години ми искаха по 60-70 лева за курс в едната посока, но аз им оставях големи бакшиши. Таксиджиите в Пловдив и София просто чакаха кога ще се появя на стоянките им, защото им бях нещо като спонсор.

 
- Имаш два прякора – Бебето и Чичи, кой ти харесва повече?
- Чичи ме наричат от дете и не знам какво означава, Бебето ми го лепнаха феновете на Марица заради бразилския футболист със същото име. Те сложиха прякор и на Румен Христов-Ромарио, и на почти всички от онова поколение. Бебето или Чичи аз съм си Асен. Прякорът не е важен. За мен е важно, че хората ме уважават, защото като футболист дадох много.