Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙM 2!
Аян Садъков е от емблематичните фигури в българския футбол. 51-годишният пловдивчанин е рекордьор със 145-те си мача във всички национални формации. Има 80 срещи за “А” отбора, 25 в младежкия и 40 в юношеския тим. Участник на световното първенство през 1986 година, когато е обявен за футболист №2 на страната след сегашния шеф на БФС – Боби Михайлов. Садъков е възпитаник на Локомотив (Пд), с родния си клуб печели Купата на Съветската армия. Пословично верен е на „черно-белите“ с 13 сезона - от 1978 до 1989 г. и от 1992 до 1994 г. Играе три години и за португалския Белененсез. В края на състезателната си кариера записва два сезона и за Ботев (Пд). Халфът предизвикваше удивление с редовните му повиквателни за националния отбор дори и в четирите години, когато Локо (Пд) се подвизаваше в „Б“ група. Садъков е женен, синовете му също са продукт на клуба от квартал „Лаута“. Големият му син Ерол заряза футбола, изкушен от успехите си като манекен. Най-малкият от Садъкови е съименник на баща си Аян и в момента се подвизава в Пирин (ГД).
- Айко, как си успявал да печелиш доверието на националните треньори, когато Локомотив е кретал в „Б“ група?
- Със силна игра, с характер, с какво друго. И не е имало кретане, Локо играеше много силно дори и в „Б“ група. Показателното за това е, че на някои мачове идваха да ни гледат над 40 000 зрители. Сега на стадиона като дойдат 1000 човека и го отчитаме за добра посещаемост. В „Б“ група като бяхме, спечелихме Купата на Съветската армия. Именно в същия сезон бихме ЦСКА на полуфинал и то с голяма лекота. А тогава ЦСКА беше от водещите отбори в Европа. Смятай какъв състав бяхме. Нямаше нищо чудно, поне за мен, че ме викаха редовно в националния тим.
- Помниш ли първия си мач за Локомотив?
- За мъжете дебютирах на 16 години и половина срещу Академик (Свищов). Бихме ги 2:1, но в края на първото полувреме едно ренде така ми влезе, че ме изнесоха с линейка. За секунди се събра една локва кръв от крака ми. После ми направиха четири шева и след седмица пак започнах тренировки. Лош спомен от дебюта ми. Лош спомен имам и от кандидатстването ми в Локомотив. Бях трети клас, явих се на тестовете, но казаха, че не ставам. После моето училище спечелихме турнира „Футболна смяна“ в Пловдив и заедно с Веско Балевски ни взеха в Локото.
- Имал си възможността да се учиш директно от Христо Бонев, на чийто пост играеш?
- Аз при мъжете запълвах дупки. По принцип си бях централен халф, но в тази линия средата господстваше Доктора - бат`Зум (б.а – Христо Бонев).
Аян Садъков е от емблематичните фигури в българския футбол. 51-годишният пловдивчанин е рекордьор със 145-те си мача във всички национални формации. Има 80 срещи за “А” отбора, 25 в младежкия и 40 в юношеския тим. Участник на световното първенство през 1986 година, когато е обявен за футболист №2 на страната след сегашния шеф на БФС – Боби Михайлов. Садъков е възпитаник на Локомотив (Пд), с родния си клуб печели Купата на Съветската армия. Пословично верен е на „черно-белите“ с 13 сезона - от 1978 до 1989 г. и от 1992 до 1994 г. Играе три години и за португалския Белененсез. В края на състезателната си кариера записва два сезона и за Ботев (Пд). Халфът предизвикваше удивление с редовните му повиквателни за националния отбор дори и в четирите години, когато Локо (Пд) се подвизаваше в „Б“ група. Садъков е женен, синовете му също са продукт на клуба от квартал „Лаута“. Големият му син Ерол заряза футбола, изкушен от успехите си като манекен. Най-малкият от Садъкови е съименник на баща си Аян и в момента се подвизава в Пирин (ГД).
- Айко, как си успявал да печелиш доверието на националните треньори, когато Локомотив е кретал в „Б“ група?
- Със силна игра, с характер, с какво друго. И не е имало кретане, Локо играеше много силно дори и в „Б“ група. Показателното за това е, че на някои мачове идваха да ни гледат над 40 000 зрители. Сега на стадиона като дойдат 1000 човека и го отчитаме за добра посещаемост. В „Б“ група като бяхме, спечелихме Купата на Съветската армия. Именно в същия сезон бихме ЦСКА на полуфинал и то с голяма лекота. А тогава ЦСКА беше от водещите отбори в Европа. Смятай какъв състав бяхме. Нямаше нищо чудно, поне за мен, че ме викаха редовно в националния тим.
- Помниш ли първия си мач за Локомотив?
- За мъжете дебютирах на 16 години и половина срещу Академик (Свищов). Бихме ги 2:1, но в края на първото полувреме едно ренде така ми влезе, че ме изнесоха с линейка. За секунди се събра една локва кръв от крака ми. После ми направиха четири шева и след седмица пак започнах тренировки. Лош спомен от дебюта ми. Лош спомен имам и от кандидатстването ми в Локомотив. Бях трети клас, явих се на тестовете, но казаха, че не ставам. После моето училище спечелихме турнира „Футболна смяна“ в Пловдив и заедно с Веско Балевски ни взеха в Локото.
- Имал си възможността да се учиш директно от Христо Бонев, на чийто пост играеш?
- Аз при мъжете запълвах дупки. По принцип си бях централен халф, но в тази линия средата господстваше Доктора - бат`Зум (б.а – Христо Бонев).
В началото
запълвах
празнини
я като ляв халф, я като ляво крило. Трудно можеше на 16-17 години да конкурираш Гочо Василев, Тодор Иванов, Джеки Стамболиев, Керимов, Краси Чавдаров. Големи футболисти, от всеки - от нападател до защитник - можеше да се учиш. Трябваше някой от тях да е контузен, да е наказан, за да те пуснат на негово място. По онова време въобще не можеше да става дума за пазарлъци къде искаш да играеш. Треньора ти казва, че влизаш либеро – играеш либеро. И без мрънкане нищо, че си например център нападател. Така беше и в националния отбор. Ради Здравков обиколи всички постове при това с огромен успех. Сега на такива казвате универсални ли, поливалетни ли. Моето поколение футболисти можехме да играем по всички части на терена. Тия поливалетните ги правите звезди. Тогава кви сме били ние?
- Вие локомотивците, Христо Бонев, Ераносян, Христо Колев и мн. други, се славите с верността към клуба? Вероятно на водещите футболисти са ви плащали сериозно, за да не преминете в столичните отбори?
- Нищо подобно, заплатата ми беше 160 лева. С премиите на месец ставаха към 300 и това е. Но да ти кажа, любовта ни към клуба, клубната чест - значеха за нас повече от пари. Иначе ЦСКА и Левски постоянно и непрекъснато ме искаха. Дойде ли края на сезона, софиянци правеха пътека до мен и Едо Ераносян. Нямаше година, в която да не ни искат. Даже ще ти разкрия, само двама-трима го знаят това, през пролетта на 1985 година не издържах нещо и
- Вие локомотивците, Христо Бонев, Ераносян, Христо Колев и мн. други, се славите с верността към клуба? Вероятно на водещите футболисти са ви плащали сериозно, за да не преминете в столичните отбори?
- Нищо подобно, заплатата ми беше 160 лева. С премиите на месец ставаха към 300 и това е. Но да ти кажа, любовта ни към клуба, клубната чест - значеха за нас повече от пари. Иначе ЦСКА и Левски постоянно и непрекъснато ме искаха. Дойде ли края на сезона, софиянци правеха пътека до мен и Едо Ераносян. Нямаше година, в която да не ни искат. Даже ще ти разкрия, само двама-трима го знаят това, през пролетта на 1985 година не издържах нещо и
подписах
договор
с ЦСКА
Условието беше, че отивам при тях, ако Локото не влезе в „А“ група. Ние обаче се класирахме. Можех цяла пролет да си отбивам номера, да не се напрягам, но не го направих. Може да провериш колко решителни голове съм вкарал за Локомотив, донесли промоцията ни. След последния кръг, в Казанлък бихме „розите“ с 3:0, цесекарите ме грабнаха още там, нищо че имахме друга уговорка. Не можех да приема. За онзи мач целият Пловдив се изнесе в Казанлък. Рейсове бяха отпуснали от автогарите, от Градския транспорт, градът сигурно беше опустял. Хората много обичаха отбора и точно тогава не можех да ги зарежа, отвсякъде ставаше предателство. Хубаво стана, че от ЦСКА излязоха джентълмени и не ме наказаха със спиране на състезателните ми права.
- И за голяма беля в края на кариерата си не можа да откажеш на Ботев (Пд)?
- Иначе оставах без отбор, нямаше друга алтернатива пред мен. Изтече ми договорът с Локомотив и нов не ми предложиха. Мартеницата (б.а. - разстреляният по-късно президент на „черно-белите“ Николай Попов) тогава сметна, че аз, 33-годишният Садъков, съм свършил с футбола. Аз дето 23 години от живота си оставих на „Лаута“ бях грозно отстранен от родния си клуб. Беше абсолютна гавра на Мартеницата с мен, но айде да спра, че той вече не е сред живите. После направих контакти с 2-3 места само и само да не премина в Ботев. Отвсякъде ми свирят отбой, защото хората явно си казваха, че щом Локомотив не го иска – значи не става, приключил е. Сърцето ми говореше едно, но разумът друго – рано беше да спирам. Много локомотивци ми се ядосаха, сигурно на някои още не им е минало, но друг избор освен да приема поканата на Ботев нямах. А колко съм бил свършил, се видя с двата ми сезона там. Помня, че
- И за голяма беля в края на кариерата си не можа да откажеш на Ботев (Пд)?
- Иначе оставах без отбор, нямаше друга алтернатива пред мен. Изтече ми договорът с Локомотив и нов не ми предложиха. Мартеницата (б.а. - разстреляният по-късно президент на „черно-белите“ Николай Попов) тогава сметна, че аз, 33-годишният Садъков, съм свършил с футбола. Аз дето 23 години от живота си оставих на „Лаута“ бях грозно отстранен от родния си клуб. Беше абсолютна гавра на Мартеницата с мен, но айде да спра, че той вече не е сред живите. После направих контакти с 2-3 места само и само да не премина в Ботев. Отвсякъде ми свирят отбой, защото хората явно си казваха, че щом Локомотив не го иска – значи не става, приключил е. Сърцето ми говореше едно, но разумът друго – рано беше да спирам. Много локомотивци ми се ядосаха, сигурно на някои още не им е минало, но друг избор освен да приема поканата на Ботев нямах. А колко съм бил свършил, се видя с двата ми сезона там. Помня, че
агитката на Локо
ме освиркваше
и откровено нагрубяваше в дербито с Ботев. Много ме заболя ей, виж настръхвам (б.а. - показва ръцете си). Бихме любимия ми отбор с гол на Коце Видолов, може да провериш как един „свършил“ с футбола му прави паса... А в интерес на истината в този мач играх само с един крак, защото получих контузия. Но и с един крак си бях футболист, колкото и да е нескромно.
- Статистиката показва, че в пловдивското дерби загубите ти са повече?
- Нормално е това, защото Ботев през 80-те години имаха много опитен отбор. Ядрото им от футболисти играеше заедно поне 7-8 години заедно и на сезон взимаха само по едно-две класни попълнения извън школата им като Наско Пашев, Васил Симов, Пехливанов и други. Ние пък бяхме млад отбор и четирите ни сезона в „Б“ група също се отразиха негативно в по-нататъшното ни представяне срещу тях. Но срещу Ботев имам и сладки победи. Още в първия мач срещу тях, в който играх, ги бихме с 4:0.
- Като поклонник на техничния футбол, трябва да е било голямо удоволствие да дебютираш за мъжкия национален отбор срещу Бразилия?
- Много ми е спорно дали онзи мач през 1981 година в Порту Алегри ми е дебютният, защото тогава заминахме младежите с треньор Данко Роев. Имахме право за тази контрола и на петима над младежка възраст и бяхме подсилени от Илия Илиев от Славия, Кънчо Кашеров и Теньо Минчев от Берое и от Левски дойдоха Мишо Вълчев и Краси Чавдаров. Със сигурност това не беше мач на първия тим, нищо че във футболната история е записано така. Голям мач стана, удоволствие си беше. Биха ни 3:0, но първите 15 минути не знаехме къде се намираме в онази огромна чаша – стадион, пълен до дупка с 90 000 зрители. И ние юношите бледни обаче показахме някои нещица на бразилците, въпреки че в отбора им нямаше празно като почнеш от Зико, Сократес, Леандро, Жуниор и стигнеш до уникалния халф Фалкао.
- Твоето амплоа е да организираш играта, а в националния отбор именно теб те натоварват да пазиш персонално звезди като Мишел Платини, Марадона и други?
- С абсолютен феърплей “захапах” Платини през 1985 година в София. Нямах никакви проблеми, защото самите французи играеха много спортсменски. В онзи период диктуваха световната мода с елегантна игра. Много финес имаше в отбора и големи футболисти като Фернандес, Тигана, Жирес...Три години и половина нямаха загуба, европейски шампиони бяха станали предишната година, но ги ударихме с 2:0 и ни остана само един мач с Югославия, за да си гарантираме класиране на Мондиала в Мексико. Мачът в София се игра пред 70 000, само още няколко стола можеха да сложат...ама някъде над козирката (б.а. - смее се). 2 май беше, ден след манифестацията и целият стадион в знамена. Може би това беше първата по-сериозна хореография на националния отбор. След мача
- Статистиката показва, че в пловдивското дерби загубите ти са повече?
- Нормално е това, защото Ботев през 80-те години имаха много опитен отбор. Ядрото им от футболисти играеше заедно поне 7-8 години заедно и на сезон взимаха само по едно-две класни попълнения извън школата им като Наско Пашев, Васил Симов, Пехливанов и други. Ние пък бяхме млад отбор и четирите ни сезона в „Б“ група също се отразиха негативно в по-нататъшното ни представяне срещу тях. Но срещу Ботев имам и сладки победи. Още в първия мач срещу тях, в който играх, ги бихме с 4:0.
- Като поклонник на техничния футбол, трябва да е било голямо удоволствие да дебютираш за мъжкия национален отбор срещу Бразилия?
- Много ми е спорно дали онзи мач през 1981 година в Порту Алегри ми е дебютният, защото тогава заминахме младежите с треньор Данко Роев. Имахме право за тази контрола и на петима над младежка възраст и бяхме подсилени от Илия Илиев от Славия, Кънчо Кашеров и Теньо Минчев от Берое и от Левски дойдоха Мишо Вълчев и Краси Чавдаров. Със сигурност това не беше мач на първия тим, нищо че във футболната история е записано така. Голям мач стана, удоволствие си беше. Биха ни 3:0, но първите 15 минути не знаехме къде се намираме в онази огромна чаша – стадион, пълен до дупка с 90 000 зрители. И ние юношите бледни обаче показахме някои нещица на бразилците, въпреки че в отбора им нямаше празно като почнеш от Зико, Сократес, Леандро, Жуниор и стигнеш до уникалния халф Фалкао.
- Твоето амплоа е да организираш играта, а в националния отбор именно теб те натоварват да пазиш персонално звезди като Мишел Платини, Марадона и други?
- С абсолютен феърплей “захапах” Платини през 1985 година в София. Нямах никакви проблеми, защото самите французи играеха много спортсменски. В онзи период диктуваха световната мода с елегантна игра. Много финес имаше в отбора и големи футболисти като Фернандес, Тигана, Жирес...Три години и половина нямаха загуба, европейски шампиони бяха станали предишната година, но ги ударихме с 2:0 и ни остана само един мач с Югославия, за да си гарантираме класиране на Мондиала в Мексико. Мачът в София се игра пред 70 000, само още няколко стола можеха да сложат...ама някъде над козирката (б.а. - смее се). 2 май беше, ден след манифестацията и целият стадион в знамена. Може би това беше първата по-сериозна хореография на националния отбор. След мача
Платини дойде
специално да
ми благодари
за чистата игра. Аз трябваше персонално да го пазя, но май той трябваше да пази мен...
- После на световното в Мексико се изправяш и срещу абсолютната звезда Марадона?
- За представянето си срещу него получих положителни оценки, но Марадона трудно може да се опази докрай. Направо е като биче. Знаеш ли кво е биче? Блъскаш се в него и все едно в чугун се удряш. Футболист с ръст от 160 и колко сантиметра, но като фурия. Кво ли не опитах срещу него, само дето в гъза не му бръкнах - няма опазване. Ритам го, пада и докато съдията е свирнал, той пак е на крака и търчи. Егати и футболиста, няма такова нещо!
- Същата година си №2 у нас след вратаря Боби Михайлов при положение, че представянето на националния отбор се прие като катастрофа, а вратарите е редно да си го отнасят?
- И аз смятах, че ще ме изберат „Футболист на годината“, но станалото – станало. Боби не игра лошо, а и отборът ни се представи добре. Нека не забравяме, че това бе най-големият успех на националния отбор дотогава. Целта ни беше да запишем първа победа на финали, което не се случи, както и да преминем групите. Втората задача се изпълни и отпаднахме на осминафинал от домакина Мексико. После в България пуснаха вицове, че не сме се прибрали, а са ни дали като леш на рибите в Атлантическия океан. Много неправда имаше по наш адрес, но ние постигнахме максимума. Малко ли е да направиш равен със световния шампион Италия на откриването на Мондиала. После падаме само с 2:0 от Аржентина, който печели турнира. От 1986-а не ме боли, че не станах първи в Блъгария, а че не влязох в тройката на Пловдив. Парадокс, но така стана. Първи беше Петьо Зехтински, който не е бил национал за разлика от мен, втори Пашев, а трети Коцето Костадинов.
- Ти си от турски произход, а имаш много мачове за България. Не е ли парадоксален случай?
- Стига де, не ми питай такива работи. Знаеш колко са чувствителни у нас по такива въпроси. Американец съм от еврейски произход с германско потекло. Харесва ли ти този отговор? Иди и доказвай какъв съм. Какъв да бъда, щом играя за националния отбор на дадена държава?...Ядосваш ме ся...работя за същата държава, плащам си данъците в същата държава, къв да съм...питай ме нещо друго.
- Познаваш ли Аньо Садков?
- Ееее, няма да ме оставиш. Познавам го, ама вече почваш да ме ядосваш и ще побеснея! Това ми беше името след Възродителния процес. В такава система съм живял, такъв абсурд ми се случи. Ще кажа само, че никой никога не ме е наричал Аньо - нито в Пловдив, нито в националния отбор. Хората просто разбираха каква простотия прави държавата. Дори агитката на Локото скандираше "Аян Садъков".
- За кои мачове не искаш да си спомняш?
- За двете загуби на националния отбор от Югославия с 2:3 в последната минута и от Шотландия с 0:1 пак в последната минута на евроквалификацията в София. С шотландците дори и равен ни стигаше, но голям карък – биха ни. С Локомотив много ми тежи загубата с 0:9 на „Овча купел“ от Славия. Не беше нормално да ти поведат в края на първото полувреме с два гола и след това да ти шибнат още седем. И колчета вместо футболисти да имаше в защитата ни, сигурно щяхме да паднем с по-малко. После ни бъзикаха, че от Пловдив София вече се избира с телефонен код „09“ вместо „02“. След Славия посрещахме на „Лаута“ Черно море,
- После на световното в Мексико се изправяш и срещу абсолютната звезда Марадона?
- За представянето си срещу него получих положителни оценки, но Марадона трудно може да се опази докрай. Направо е като биче. Знаеш ли кво е биче? Блъскаш се в него и все едно в чугун се удряш. Футболист с ръст от 160 и колко сантиметра, но като фурия. Кво ли не опитах срещу него, само дето в гъза не му бръкнах - няма опазване. Ритам го, пада и докато съдията е свирнал, той пак е на крака и търчи. Егати и футболиста, няма такова нещо!
- Същата година си №2 у нас след вратаря Боби Михайлов при положение, че представянето на националния отбор се прие като катастрофа, а вратарите е редно да си го отнасят?
- И аз смятах, че ще ме изберат „Футболист на годината“, но станалото – станало. Боби не игра лошо, а и отборът ни се представи добре. Нека не забравяме, че това бе най-големият успех на националния отбор дотогава. Целта ни беше да запишем първа победа на финали, което не се случи, както и да преминем групите. Втората задача се изпълни и отпаднахме на осминафинал от домакина Мексико. После в България пуснаха вицове, че не сме се прибрали, а са ни дали като леш на рибите в Атлантическия океан. Много неправда имаше по наш адрес, но ние постигнахме максимума. Малко ли е да направиш равен със световния шампион Италия на откриването на Мондиала. После падаме само с 2:0 от Аржентина, който печели турнира. От 1986-а не ме боли, че не станах първи в Блъгария, а че не влязох в тройката на Пловдив. Парадокс, но така стана. Първи беше Петьо Зехтински, който не е бил национал за разлика от мен, втори Пашев, а трети Коцето Костадинов.
- Ти си от турски произход, а имаш много мачове за България. Не е ли парадоксален случай?
- Стига де, не ми питай такива работи. Знаеш колко са чувствителни у нас по такива въпроси. Американец съм от еврейски произход с германско потекло. Харесва ли ти този отговор? Иди и доказвай какъв съм. Какъв да бъда, щом играя за националния отбор на дадена държава?...Ядосваш ме ся...работя за същата държава, плащам си данъците в същата държава, къв да съм...питай ме нещо друго.
- Познаваш ли Аньо Садков?
- Ееее, няма да ме оставиш. Познавам го, ама вече почваш да ме ядосваш и ще побеснея! Това ми беше името след Възродителния процес. В такава система съм живял, такъв абсурд ми се случи. Ще кажа само, че никой никога не ме е наричал Аньо - нито в Пловдив, нито в националния отбор. Хората просто разбираха каква простотия прави държавата. Дори агитката на Локото скандираше "Аян Садъков".
- За кои мачове не искаш да си спомняш?
- За двете загуби на националния отбор от Югославия с 2:3 в последната минута и от Шотландия с 0:1 пак в последната минута на евроквалификацията в София. С шотландците дори и равен ни стигаше, но голям карък – биха ни. С Локомотив много ми тежи загубата с 0:9 на „Овча купел“ от Славия. Не беше нормално да ти поведат в края на първото полувреме с два гола и след това да ти шибнат още седем. И колчета вместо футболисти да имаше в защитата ни, сигурно щяхме да паднем с по-малко. После ни бъзикаха, че от Пловдив София вече се избира с телефонен код „09“ вместо „02“. След Славия посрещахме на „Лаута“ Черно море,
на които пазеше
Томас Лафчис
- Феновете на Локомотив винаги са били фактор в клуба. Одобряваш ли последното им „разпореждане“ за оставка на Коко Динев?
- Професионалният футбол е игра за феновете. Без фенове нищо не става, но тяхното място си е на трибуните. Не взимам страна в спора им с Коко, но Коко е единственият президент, който направи нещо за клуба. Стадионът ни беше абсолютен кенеф, а сега има доста приличен вид. И по базата направи човека, докъдето му стигнаха възможностите.
- Направил за клуба Коко, но и много мачове продал!?
- Продал се казва, когато се докаже. На нас може да викат, че сме бананова република, но си имаме съд, прокуратура и други власти.
- Продаде ли Локомотив финала за Купата на Лудогорец. Феновете твърдят, че Коко е прибрал 500 000 лева от Домусчиев за загубата?
- Тези въпроси не са от моята компетенция. И кой е бил свидетел, че тези 500 000 са дадени, и тази машинация е станала факт. Да, паднахме от Лудогорец. Ама кажи ми към днешна дата има ли по-добър отбор от тях. Не падаш все пак от Карлуково, а падаш от най-скъпия отбор.
- Голям спектакъл си беше онова 4:4 на Локо с Витес за Лига Европа?
- Нищо не мога да кажа по този въпрос, не съм следовател. Махни резултата, но на реванша ръководството на Локомотив показа своето отношение към работата си и най-вече към подрастващите футболисти. Кому пречеше отборът да замине с пълен състав в Холандия. Заминаха 14-15 човека само. Ами вземе един юноша бе, алооо. Тоя младеж, ако не играе поне да усети атмосферата, да порасне с един сантиметър като футболист. Спестиха от тези съкращения по 300 лева и станаха много богати ли? Същото е и в ЦСКА. На мача с Мура нямат 18 човека. Катастрофа! Чудя се как Стойчо Младенов издържа при тази ненормална обстановка. Обича ЦСКА, ама да изпада до мазохизъм – трудно може да го повярвам.
- Каква ще я свърши новият президент на Локо (Пд) Веселин Марешки?
- Успех му желая, но се съмнявам. Дано бъркам.
Здравко КАМЕНОВ
