Лятото на 1990 година е много бурно за Красимир Балъков, който днес навършва половин век. В рубриката ни БЛИЦ АРХИВ ще припомним на нашите читатели за какво точно иде реч.
В този период ЦСКА трябва да гради нов отбор, след като се е разделил с Христо Стоичков, Емил Костадинов, а преди това отборът е напуснат от Любо Пенев, който преминава във Валенсия.
Треньорът Димитър Пенев си поставя като цел №1 да привлече Красимир Балъков от Етър. Халфът подписва договор с „червените” и на 5 юли 1990 година е представен като футболист на ЦСКА пред близо 10 000 зрители на стадион "Българска армия". В Търново са бесни, тъй като Краси има договор и с „виолетовите”.
Въпреки това няколко дни по-късно „червените” заминават на подготовка във Франция заедно с Балъков. Там ЦСКА изиграва четири мача. В първата среща е регистрирана загуба от Тулуза с 0:3. След това е записана победа с 1:0 срещу Родез и равенство 1:1 със Сен Сьориен. Накрая има още едва среща с Тулуза.
Този път ЦСКА взема реванш, побеждавайки с 3:1, като един от головете вкарва самият Балъков. Интересното е, че по време на турнето треньорският щаб начело с Димитър Пенев го използва като нападател и въпреки непривичния пост търновецът се представя отлично.
В същото време гръцкият Лариса също се включва в битката за Балъков. Шефовете на клуба изпращат конкретна оферта до Етър на стойност 520 000 долара. Търновци обаче няма как да продадат халфа, който по същото време е с ЦСКА във Франция. Гърците решават да изчакат няколко дни, но след като виждат, че движение няма, оттеглят предложението си.
В Търново назрява бунт. Местните запалянковци са готови да тръгнат до София и да протестират заради трансфера на Балъков при „червените”. Нещо повече. Босовете на Етър контраатакуват по политическа линия. Депутатите от Велико Търново във Великото народно събрание Велико Великов и Дончо Дончев, макар и от различни парламентарни групи, както и председателят на координационния съвет на СДС в старопрестолния град Любомир Йорданов запратят ръкави, за да задържат Балъков на стадион "Ивайло".
Напрежението ескалира, след като на митинг във Велико Търново е поставен ултиматум, че ако до 15 часа на 16 август играчът не бъде върнат на Етър, ще бъдат блокирани пътищата, а в града ще започне стачка. Даже няколко автомобила застават на главния път за София и не допускат никого да премине оттам.
„Помня много добре всичко и до днес”, твърди Красимир Балъков пред БЛИЦ СПОРТ.
„Даже и днес мои приятели се шегуват с мен, като ми казват: „Краси, още не си ни почерпил заради това, че си изкарахме автомобилите на шосето и блокирахме пътя за София”.
Вижте, ще бъда откровен с вас. Тогава бях млад и все още зелен. Направих грешка, като подписах с ЦСКА, защото се оказах с два договора. Един с Етър и един с „червените”. Заплашиха ме, че ще ме лишат от състезателни права за две години. Моят случай приличаше на този със Стойчо Младенов и Ради Здравков, които през 1980 година също имат по два договора и футболната централа тогава ги санкционира.
За благоприятния изход на проблема голямо влияние оказа търновската общественост. Хората се вдигнаха на бунт. Но най-голямо влияние имаше от страна на ЦСКА и най-вече на Боби Станков, който по същото време беше шеф на клуба. Той можеше да се заинати и да каже: „Балъков има договор с нас и няма да се връща в Търново”. Беше ли го сторил, щях да изгоря с двата договора за две години. В ЦСКА обаче проявиха разбиране и анулираха контракта с мое съгласие. Така кариерата ми беше спасена. Върнах се в Етър, а само шест месеца по-късно – през януари 1991 година, бях продаден на Спортинг (Лисабон)”, добавя Балъков.
