„Доброжелателите” на Венци Стефанов постоянно лаят, че бил такъв, онакъв. Че много приказвал и се правел на интересен. Истината обаче е, че „белият” бос казва... истината. Живата. Без заобикаляне, а директно. Право в целта. Последната такава беше за Благой Георгиев. Затова, че Благо забравя тези, които навремето са му подали ръка. Защото, колкото и талант да има, ако не беше бате Венци, щеше да види чужбина през крив макарон. Друг е въпросът, че поради друга причина (или може би няколко!  Георгиев не разви до максимална степен потенциала си. А е безспорен фактът, че неговият беше огромен.

Всъщност, човек, като се замисли, ще открие не един и два примера, подобни на отношенията между Благо и Венцеслав Стефанов.

За Любослав Пенев се сещам. Навремето Йордан Лечков и Емил Костадинов му подадоха ръка, прокарвайки му пътека до националния отбор. Мечтата на Любо се сбъдна – да води представителния тим на България. Каква по-голяма чест от това! Впоследствие Чичовото забрави за жеста и се опълчи срещу тях.

Има и още, и още примери, при които поговорката: „Храни куче, за да те лае”, важи с пълна сила.

Дано все пак кучетата един ден осъзнаят, че са сгрешили. Защото народът е казал и друго -  че „старите пушки” един ден ще помъдреят. Казал е и още нещо - не се самозабравяй, за да не те забравят другите...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ