Ако се давят един български футболист и един чуждестранен такъв, кой бихте спасили? Този странен, бих го нарекъл, въпрос искам да задам към повечето българи и най-вече българските журналисти. Това се чудех тези дни, докато гледах доста мачове по телевизията. Начинът, по който коментаторите ни се захласват по чуждите футболисти, думите, които използват, за да опишат действията им на терена, това възхищение, което изразява всяка една дума, ме кара да си задавам много въпроси... а най-важният е следният: по-талантливи ли са чуждестранните футболисти от българските??? Когато слушам и гледам доста мачове, имам чувството, че нашите коментатори се обясняват в любов на всеки един футболист с изключение на българския. За тях чуждият футболист е талантлив, българският некадърен, чуждият е уникален, българският е трагичен, джентълмен - простак, скромен - надут, успял - неуспял... и още много такива сравнения, което може само да ме натъжава... и почти да си отговоря на въпроса, който зададох в началото.

Но защо така мислят повечето хора? Е, причини много. Но ние винаги сме имали талантливи и добри футболисти, но поради една или друга причина, когато са излизали в чужбина, тогава наистина са ставали велики. Примери много. Мога само да си представям, ако футболисти като Д. Якимов, Котков, Г. Аспарухов, П. Жеков имаха право да излизат в чужбина, когато играеха, те щяха да превземат световния футбол, тъй като не са отстъпвали по нищо на всички други. Тези футболисти за мен си остават велики... Стоичков, Балъков, Пенев, Костадинов и много други имаха тази възможност и станаха велики.

Футболът в България страда много, младите футболисти страдат и то от доста време насам, това не е тайна за никой. Нямаме школи, нито терени, на които децата, та дори и малките отбори, да тренират, няма екипировка, обувки, топки, нормалните неща, които всяко едно дете трябва да има по пътя му към големия футбол. Въпреки че пари могат винаги да се намерят, желание е нужно. И въпреки всичко младите подрастващи футболисти не се отказват, ходят да тренират, стараят се, мачове играят, само и само един ден да осъществят мечтата си да станат добри футболисти. Знам го, защото съм минал по този път. Тренират на терени, покрити с пясък, не трева, или още по-лошо - на терени, където няма пясък дори, още по-лошо за тях, лошо за коленете им, за глезените, за ставите, които след време ще страдат. Повярвайте ми, знам го, защото съм минал по този път...

От другата страна е подрастващият футболист от чужбина. Гледайки къде и на какви терени тренират децата на Ман Юнайтед, а и не само те, на всички други отбори, ми става наистина мъчно за българските деца. Методите на работа, екипировката, подготовката преди и след мачовете, самото им трениране и социализиране с големите футболисти от Ман Юнайтед, това са само плюсове към развитието им по пътя към големия футбол. Наистина няма място за сравнение. Но въпреки всичко мога само да се радвам на упоритостта и уважавам нашите малки деца, тези, които наистина искам да се развиват, за това, че въпреки всичко продължават да се стараят и не прекланят глава пред предизвикателствата, които имат пред себе си. Това ще ги направи по-силни, но дали ще ги направи по-добри футболисти... и тук мнения много.

Когато първенството ти е слабо, когато постоянно се говори за корупция, за продадени мачове, когато няма пари за стадионите, за заплати, за привличането на добри футболисти, всичките тези неща взети заедно докарват до упадъка на българския футбол и на българския футболист. Гледайки български мачове, не мога да не съжаля момчетата за това на какви терени играят, с какви топки си подават, колко хора идват да ги гледат. И въпреки това се вижда колко талантливи футболисти имаме. И винаги ще имаме такива. Трябва просто да се даде шанс на българския талант така, както го направи Д. Пенев преди време, давайки път на момчета, които нямаха 20 години. А защо да се прави ли? Истината е следната... никой класен и европейски добър футболист няма да дойде да играе в българското първенство. Причини много, най-вече финансови. Всичките, които са минали, са били средно ниво, а ние имаме далеч по-добри. България не е от ранга на големите страни, където има много класни чуждестранни футболисти, затова по-добре да налагаме българските таланти, ако искаме да имаме добри и успели футболисти. Но налагайки ги, когато трябва да бъдат продадени в чужбина, моят съвет е колкото се може по-бързо да бъдат трансферирани. Само в чужбина те биха могли да видят наистина за какво става въпрос - мачове, тренировки, подготовка. Защото е тъжно, но трябва да се признае, това е действителността в България, слабо първенство. ЕДНА ТРЕНИРОВКА В ЧУЖБИНА Е РАВНА НА ЕДИН МАЧ В БЪЛГАРИЯ. ТОВА Е ИСТИНАТА.

Разбира се, идва една много важна част - дали всеки има желание да се развива и да върви по големия път. Аз мисля, че ДА. Всеки български млад футболист трябва да има някой до себе си, който да го държи в правия път... дали е треньорът, дали са родителите му, дали приятел, трябва да има човек, с който може да сподели проблемите си, трябва да има някой, който да му каже БРАВО, когато е заслужил... една добра дума върши чудеса. Всичко това е много важно. Защо ли? Изкушенията са много... знам, минал съм по този път... най-важното е следното: ЕДИН ФУТБОЛИСТ ТРЯБВА ДА ИМА ЖЕЛАНИЕ И АМБИЦИЯ ДА СЕ РАЗВИВА. ТОВА Е МОЕТО ПОСЛАНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ФУТБОЛИСТИ... НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ОТ ПРОВАЛИТЕ, ВАЖНОТО Е ДА СЕ ОПИТАШ... ТЕЗИ, КОИТО ГИ Е СТРАХ, ОСТАВАТ АНОНИМНИ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ.

Искам да дойде времето, когато в България ще идват много класни футболисти, а най-добрите български ще остават в родината си, но това желание е почти неосъществимо. Но ще продължавам да твърдя, че не сме по-слаби от всички останали. Както на едно цвете му трябват грижи и време, за да разцъфне, така и на всеки един футболист му е нужна подкрепа и място и подходящите условия, в които да се развива. Които за съжаление в България за момента липсват. Да, футболистите на запад имат много добри условия за подготовка и усъвършенстване, но това е най-важната и единствена причина да са по-напред от нас. Това е и ако това го разберат хората, които се грижат за големите клубове, държавата, БФС, тогава може и да тръгнем напред.

Съвет към всички, които обичат българския футбол. Подкрепяйте и уважавайте това, което имате, защото си е ваше, друго нямате. Радвайте му се и го обичайте. Не бъдете толкова строги към младите момчета. Всеки ходи на дискотеки, всеки се среща с момичета, всеки минава през този период от живота си. Не това е пречка, има го навсякъде, дори в най-големите отбори. Защо знам ли... играя за един такъв отбор :). А въпросът, който зададох в началото, той остава отворен за всички. Аз знам как ще отговоря, а дали ти знаеш???