Сключените актове между носителя на правата за телевизионно и радиоизлъчване на футболните срещи от „А" ПФГ (БФС) и излъчващите организации (БНТ 1, ТВ 7 и „АРЕНА ФУТБОЛ БГ" ООД) породиха множество разногласия с различните заинтересовани страни в последно време.

 

Погрешно е схващането, че БФС притежава телевизионните и радиоправа на излъчването на футболния шампионат по силата на делегация от Закона за физическото възпитание и спорта. Има съществена разлика между „има право да притежава" (както повелява законът) и „притежава" правата на излъчване. БФС притежава и упражнява правата на излъчване по силата на чл. 92 и 93 от Устава на БФС. Законът задължава БФС да предоставя на договорна основа процент от постъпленията на клубовете - участници в първенството. БФС притежава интернет правата на излъчване само на срещите на националните отбори по футбол, но не и на футболното първенство. Интернет правата принадлежат изключително на клубовете - участници в първенството.

 

БФС не може да се позовава на авторско право върху мачовете от „А" ПФГ, тъй като тези футболни срещи не могат да се считат за собствени интелектуални творения на своя автор и следователно за „произведения" по смисъла на авторското право на ЕС (виж решение на Съда на ЕС по съединени дела C-403/08 и C-429/08 от 4.10.2011 г.). За „произведения" могат да се считат само началната видеозаставка, химнът на шампионата, предварително записаните филми с най-интересните моменти от скоро проведените срещи, както и някои елементи от графичното оформление, които поради това са защитени от авторското право.

 

За сметка на това самите футболни срещи не биха могли да се разглеждат като интелектуални творения, тъй като не оставят място за творческа свобода по смисъла на авторското право. При тези условия не е възможно тези срещи да бъдат закриляни въз основа на авторското право. Безспорно е освен това, че в областта на интелектуалната собственост правото на ЕС не ги закриля на никакво друго основание.

 

Националното право би могло да предостави защита на футболните срещи, което поначало би било съвместимо с правото на ЕС, чрез признаване за тези мачове на защитата, предоставена от актове, сключени по договорен път между БФС и излъчващите организации.

 

Правото на безплатно информационно отразяване (чрез 90-секундни репортажи) на футболните срещи от „А" ПФГ е гарантирано от чл. 15 от директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 10.03.2010 г., чл. 19б и 19в от Закона за радиото и телевизията и чл. 94 от Устава на БФС само за целта на общи новинарски и/или обзорни спортни предавания. Тук е важно да се направи разграничение между спортно събитие от „голямо значение за обществото" (например световно или европейско първенство по футбол) и такова от „значителен обществен интерес" (например футболните мачове от „А" ПФГ). Всеки футболен мач представлява отделно събитие - обект на правото на излъчване на кратък откъс (не повече от 90 секунди), и следователно, 90-те секунди могат да бъдат посветени само на него като част от краткия откъс.

 

Телевизионните и интернет операторите могат сами да изберат начина, по който да им бъде предоставено безплатно правото на ползване на кратък репортаж от всяка футболна среща за първенство - чрез запис на кратки откъси от сигнала на оператора - носител на права, или чрез пряк достъп с камери до мястото на събитието. Според сега действащия ЕС и национално право телевизионен/интернет оператор има право на директен достъп до футболните срещи от първенството, които безспорно са от „значителен обществен интерес", и това право не е по никакъв начин предусловено от субективната преценка на БФС или на излъчващите организации.

 

С други думи, в момента БФС и излъчващите организации нарушават цитираната директива и закона по два начина: като не дават право на свободен достъп на телевизионните и интернет оператори до мачовете от първенството, за целта на информационното им отразяване и като искат пари от тези оператори за излъчването на 90-секундни репортажи.

 

Забраната футболистите да дават интервюта пред други медии, различни от излъчващите организации, до 30 мин след всяка среща е противоконституционна. Свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. Тя се изразява в свободата на всеки футболист да изразява публично мнението и възгледите си по всяко време, без намеса и натиск от страна на излъчващите организации или БФС, упражняване на цензура или налагане на наказание. Лицензионните договори за излъчване на футболното първенство не могат да ограничават свободата на изразяването.

 

Що се отнася до правото да се фотографират участниците във футболните срещи, то не може да бъде ограничавано от БФС или от излъчващите организации.

 

Не се изисква тяхното съгласие при заснемане на футболните срещи и при публикуване или разпространение на фотографията по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично, особено ако снимката е била направена на стадион (публично място). Снимките са обект на авторското право, което принадлежи на автора на фотографията. Излъчващите организации и БФС не могат да бъдат носители на авторско право върху произведение на фотографията - това е едно лично субективно право, което може да бъде признак само на физическите лица - автори.