“От дете до преди година и половина съм бил футболист. След това станах журналист в БиТиВи в спортния отдел. Исках да скрия лицето си, защото имам доста приятели, които се занимават с футбол и не исках да им навредя. Не исках да ги свържат с мен. Аз лично не се страхувам от нищо и чувствам, че съм си изпълнил дълга като журналист. Играл съм основно в “Б” група в много клубове”, казва Петър Нанев.
“Случвало се да се влезе в съблекалнята и да се казва – днес ще се помогне на този отбор, това се знае предварително, седмицата преди мача. Ако кажа конкретен отбор, ще ме осъдят за клевета. Тези неща се случват както на ниво “Б” група, така и във “В” група. Футболът в България не е “Левски” и ЦСКА, в много други градове има отбори и хората като отидат на стадиона искат да гледат футбол”.
“На практика нещата са трудно доказуеми и вярвам, че все някога това нещо ще излезе на яве и някой ще си плати. Футболистите са дискретни, защото всеки си пази хляба. Имам информация от първа ръка даден играч да казва - аз в тази схема този път не влизам. Има уговаряне между два отбора, които си правят услуги, има плащане на играчи, хващане на съдия и в същото време никой не си прави труда да прекрати тази корупция, която е ежедневие. Ако даден отбор иска да вземе даден мач, а другият не иска да дава двубоя – първият отбор отива и купува съдии. Ти си в съблекалнята обяснява ти се, че трябва да загубиш и ще си получиш премията като за победа”, завършва журналистът./БЛИЦ
